„Ефектите на умния град могат да бъдат формулирани по множество начини. Но като цяло е много важно да се заложи на общество, което означава реализация на безопасен, на висококачествен живот на жителите. Това е първото нещо. Второто, което е важно, това е икономиката – как да бъде устойчива и креативна в едно градско управление. И не на последно място е околната среда – това е реализация на екологично чисти гардове и региони, като тук влизат климатичните проблеми и устойчивостта към тях“, коментира ефектите на умния град Лидия Витанова - инженер еколог, доктор по климатология, автор в платформата “Климатека“. В специално интервю за Радио Благоевград, българският учен посочи, че „е много важно да бъдем информирани и съпричастни по даден проблем, не само свързани с умните градове, но и като цяло. Много важно и необходимо е да знаем същността на дадения проблем и как работи той. В случая с умия град е съществена ролята на хората, участието на институциите - определящо“. От общо 118 класирани градове, София се намира на едва 107-мо място, според годишния доклад, изготвен от Института за развитие на управлението към Сингапурския университет за технологии и дизайн (SUTD). През 2021 година първите места в тази класация са заети от Сингапур, Цюрих и Осло.
Д-р Лидия Витанова подчерта, че трябва да се учим от страни като Япония, от нейния опит за намаляване на разрушителните последици от земетресения, като даде пример за стандартите в строителството на училищата в Япония, за редица информационни кампании и други превантивни мероприятия в островната държава.
Д-р Лидия Витанова живее и работи в Япония вече десет години. „Само позитивно е да бъдеш българин в Япония, защото японците знаят много добре за българското кисело мляко, знаят за розата. Винаги говорят с възхищение за нас, така че мога да кажа, че съм горда българка в Япония“.
Интервюто с д-р Лидия Витанова чуйте в звуковия файл.
Природозащитната организация WWF дава нов старт на кампанията си „Абонирай се за природата“. Поводът е наближаващият празник на природата – Часът на Земята, който тази година ще настъпи точно в 20:30 ч. на 22-ри март. Фокусът на кампанията са влажните зони в България и безценната роля, която играят за поддържането на екосистемите. За да продължат..
Усукването на бели и червени конци е запазена традиция в България. Първият ден на пролетния март месец е посветен на мартеницата и Баба Марта. Има много поверия и предания за образа й, каза Тоьо Христов от Националния етнографски музей. Баба Марта е женски митичен персонаж от българския фолклор. В народните вярвания тя е..
В самоковското село Драгушиново Тодоровден се отбелязва и с приготвянето на курбан от речни раци - т. нар. "рачник". Историята на рачника е тясно свързана с историята на черквата „Св. Теодор Тирон“ в селото. Храмът е съграден през далечната 1868 г. и на няколко пъти е отнасян от бурните води на Искъра. Това разказа кметът на селото Георги..
За десета поредна година фолклорният фестивал „Зимна приказка в Пирин" дава сцена на самодейци от цялата страна, както и от Сърбия, Северна Македония и далечно Мароко. Събитието, което е чакано, се организира от Български фолклорен център „Нестия". В читалищата на Банско и Добринище на 7 и 9 март ще се съберат десетки народни изпълнители,..
Четвърти бойкот на големите търговски вериги е обявен за днес. За втори път ще има бойкот и срещу банките. Според организаторите на събитието, при последния бойкот на 27 февруари, големите хранителни вериги са „бойкотирали „бойкота на българите“ с промоциите, които пуснали в тези дни“. В останалите дни без бойкот, цените са били повишени видимо...
Финансовата децентрализация за общините, финансовото обезпечение на инфраструктурните проекти по места и готовността на местните власти за въвеждане на еврото. Това са част от темите, поставени от кметовете на общото събрание на Националното сдружение на общините в България. „България е една от малкото държави, в която няма финансова децентрализация..
През месец март отбелязваме прехода от зима към пролет и събуждането на природата с връзването на мартенички. Легендата зад мартениците и Баба Марта е богата на символика, която отразява вярванията на древните и тяхната дълбока връзка с природата. Но освен тази символика съществуват и много забавни народни приказки за баба марта и сърдития й..