Всяка година в продажба (по различни данни) се завъртат между 80 и 100 милиарда модни артикула. За последните 20 години потреблението на такъв тип продукти е нараснало с 400%. Впечатляващите факти съобщи в интервю за Радио Благоевград д-р Надежда Ангелова главен асистент в катедра “Неорганична химия” на ФХФ на СУ “Св. Климент Охридски” и част от авторския екип на платформата „Климатека“.
Данните сочат още, че производството на облекло представлява 10% от глобалните въглеродни емисии и е вторият по големина индустриален замърсител. „Като всяко едно производство се изисква енергия, за да бъде то задвижено. Оттам идват високите емисии на парникови газове, които се отделят в атмосферата от текстилните фабрики и предприятия. Същевременно се отделят и други газове – серни и азотни оксиди, които имат негативно влияние. Това е относно въздуха. Водата е изключително важна суровина за производството на текстил: тя се консумира в много големи количества и бива замърсена, не винаги достатъчно добре пречистена, преди да стигне до водните басейни. И третият аспект на екологичния отпечатък, който има модната индустрия, вече е непотребната дреха, какво е нейната съдба, след като вече не се използва и колко време е необходимо, за да се разгради напълно и на какво се разгражда“, очерта основните щрихи на проблема д-р Надежда Ангелова.
Какво може да направи индустрията, за да намали негативното си влияние? Кои са държавите, които са най-големи производители и къде е България? Каква е роля на потребителите и на така наречената “бърза мода”? – Тези и още акценти чуйте в интервюто с д-р Надежда Ангелова.
Продължават дебатите около представения проектобюджет от служебното правителство за 2025-та година. Има много спорове около завишените приходи, които трябва да се получат, както и около доста завишената разходна част. Още през пролетта на годината предишният парламент гласува завишени разходи за системата на МВР, както и за армията. В сегашната..
Храненето, не само като процес за биологично поддържане на организма, а и като култура и социално общуване – тази гледна точна предложи на слушателите на Радио Благоевград доц. д-р Евгения Благоева, преподавател в департамента „Антропология“ на Нов български университет. „ Това е много важно, че храненето винаги е едно сътрапезничество. Не..
Второто издание на „Раждавица филм фест“ ще се проведе от 29 юни до 5 юли 2025 година – това съобщи за Радио Благоевград Анатоли Костов, един от организаторите на фестивала. Темата е „Пътят на водата“, като се запазва основната цел на фестивала - популяризиране на независими творци, на авторски късометражни, игрални и документални филми - както..
Ученичката Любомира Ангелова от Профилирана гимназия "Пейо К. Яворов" в Петрич, бе отличена с грамота в инициативата "Човек на годината" за 2024 на Българския хелзинкски комитет за принос към правата на човека и защитата им. Дванадесетокласничката участва и инициира редица благотворителни прояви. „Всичко започна, когато едно бездомно куче..
„Да откриеш Софроний” е третата книга от авторската поредица на Искрен Красимиров, посветена на българските национални герои. Според автора Софроний е личност, която често остава в сянката на по-популярни герои от епохата. Със своя изследователски хъс и увлекателен разказ, Искрен Красимиров търси отговор на въпроса: Кой всъщност е Софроний и каква..
На 22 декември 1997 г. българската литературна общественост загуби Александър Геров . Пламен Дойнов озаглави книгата си, посветена на Александър Геров "Поезия и познание" и това със сигурност е едно от най-точните описания на същината на творчеството на Геров, неговия принос и значимостта му. Предлагаме ви да чуете как Александър Геров чете..
В дните преди Рождество е добре да си припомним ролята на Българската екзархия в усилието за раждането на българската нация. Предлагаме ви да чуете разказа на проф. Лизбет Любенова, прозвучал в поредното издание на предаването "Изгрей зора":