Екип от археолози и историци от Регионалния исторически музей – град Кюстендил в партньорство с Центъра за неформално образование и културна дейност „АЛОС“, дизайнери и занаятчии проучиха и създадоха възстановки на древна настолна игра. Нейният прототип е керамичен предмет с 16 полусферични ямички, намерен от археолога доц. д-р Стефан Чохаджиев в енеолитно селище край село Слатино, Кюстендилска област. „Това е интересна игра, защото е стратегическа. Намираме за доста ценно, че не става дума за игра на късмета, игра със зарове. За нас това е белег, че още в древността хората са искали да развиват ума си, уменията за стратегическо, логическо мислене през играта“, подчерта в интервю за Радио Благоевград Росица Маринова от Центъра за неформално образование и културна дейност „АЛОС“.
Изработени са два варианта на възстановка на играта - от дърво и кожа. Коженият вариант е с игралното табло от естествен велур, свиващо се в кесийка, лесна и удобна за носене навсякъде. Изрисувана е с 16 игрални кръга и орнаменти между тях, наподобяващи фигурите, издълбани на оригинала и на други предмети от същата епоха: предписмени знаци и знаци на съзвездията „Голяма мечка“ и „Лебед“. Дървеният вариант е изработен от масивна тъмна акациева дървесина, ръчно обработена и омаслена. Игрите са комплектувани с 32 малки каменни пула. Съвременен аналог на древната настолна игра е играта „Манкала“, разпространена в Африка и Мала Азия. „В център АЛОС имаме музейна образователна програма в над 20 музея в цялата страна, в това число в музеите в Благоевград и Кюстендил. Тази програма „Образование чрез изкуство“ отправя послание за занимания през игра, през забавление и по този начин сериозни теми, исторически теми, различни ценни обекти, както тази игра, достигат по-лесно до публиката“, разказа още Росица Маринова и препоръча: „следете, събитията, които организира РИМ – Кюстендил в семейните съботи, защото те са атрактивни и интересни, в които човек може да се включи, да поиграе, да пипне, да направи и може да си вземе играта за вкъщи“.
Интервюто на Росинка Проданова с Росица Маринова можете да чуете в звуковия файл:
Продължават дебатите около представения проектобюджет от служебното правителство за 2025-та година. Има много спорове около завишените приходи, които трябва да се получат, както и около доста завишената разходна част. Още през пролетта на годината предишният парламент гласува завишени разходи за системата на МВР, както и за армията. В сегашната..
Храненето, не само като процес за биологично поддържане на организма, а и като култура и социално общуване – тази гледна точна предложи на слушателите на Радио Благоевград доц. д-р Евгения Благоева, преподавател в департамента „Антропология“ на Нов български университет. „ Това е много важно, че храненето винаги е едно сътрапезничество. Не..
Второто издание на „Раждавица филм фест“ ще се проведе от 29 юни до 5 юли 2025 година – това съобщи за Радио Благоевград Анатоли Костов, един от организаторите на фестивала. Темата е „Пътят на водата“, като се запазва основната цел на фестивала - популяризиране на независими творци, на авторски късометражни, игрални и документални филми - както..
Ученичката Любомира Ангелова от Профилирана гимназия "Пейо К. Яворов" в Петрич, бе отличена с грамота в инициативата "Човек на годината" за 2024 на Българския хелзинкски комитет за принос към правата на човека и защитата им. Дванадесетокласничката участва и инициира редица благотворителни прояви. „Всичко започна, когато едно бездомно куче..
„Да откриеш Софроний” е третата книга от авторската поредица на Искрен Красимиров, посветена на българските национални герои. Според автора Софроний е личност, която често остава в сянката на по-популярни герои от епохата. Със своя изследователски хъс и увлекателен разказ, Искрен Красимиров търси отговор на въпроса: Кой всъщност е Софроний и каква..
На 22 декември 1997 г. българската литературна общественост загуби Александър Геров . Пламен Дойнов озаглави книгата си, посветена на Александър Геров "Поезия и познание" и това със сигурност е едно от най-точните описания на същината на творчеството на Геров, неговия принос и значимостта му. Предлагаме ви да чуете как Александър Геров чете..
В дните преди Рождество е добре да си припомним ролята на Българската екзархия в усилието за раждането на българската нация. Предлагаме ви да чуете разказа на проф. Лизбет Любенова, прозвучал в поредното издание на предаването "Изгрей зора":