“Какво правим, вместо да ударим?” - кампания на Национална мрежа за децата

Национална мреза за децата започва кампанията “Какво правим, вместо да ударим?” по повод Международния ден за прекратяване на телесното наказание на деца.

На 30 април е Международният ден за прекратяване на телесното наказание на деца. Инициативата е на глобалната платформа End Violence Partnership за застъпничество и действия в постигането на Цел за устойчиво развитие 16.2 на ООН: Прекратяване на всички форми на насилие срещу деца до 2030 г.

Денят е шанс за организации, държавни органи и инициативи по цял свят да призоват за край на насилственото наказание, което присъства редовно в живота на много деца по света. България не е изключение.

Статистиката у нас и по света

Телесното наказание – или насилственото дисциплиниране от страна на полагащите грижа – е най-често срещаната форма на насилие над деца. По света 4 от 5 деца на възраст 2-14 години са подложени на телесно наказание. Това се случва в домове, класни стаи, детски заведения и центрове за правосъдие за непълнолетни. Законът и днес не защитава от физическо насилие 86% от децата по света, показват данните на международния алианс End Violence Partnership. Данните са на международния алианс End Violence Partnership.

През 2000 г. законодателни промени в България я поставиха сред общо 65-те към днешна дата страни, които се смята, че приемат пълна забрана на телесното наказание над деца в институции и в семейството. С това страната ни се нарежда сред държави като Австрия, Дания, Унгария, Румъния, Германия, Испания, Япония, Нова Зеландия и много други. Но извън официалната дума на закона нещата стоят различно.

88% от българските родители осъзнават, че шамарите са неефективно средство за възпитание, но въпреки това 2/3 от тях са го използвали. Данните са от изследване на агенция “Ноема” по поръчка на НМД и фондация П.У.Л.С. 

Според анализа повишената тревожност за децата и по-голямата отговорност на родителите имат за резултат стремеж към по-голям контрол върху детето. Такъв опит за връщане на контрола е шамарът, когато родителят се чувства безпомощен и без алтернатива.

Общуването с децата заема най-малка част от родителското време – около 14-15%. Над 40% от родителите смятат, че нежеланото поведение на децата е опит те да се наложат над родителите, а 35% обясняват с нужда от повече внимание и общуване. В практиката обаче това се оказва трудно. Въпреки че използването на телесните наказания намалява, те остават широко разпространени.

Какво представлява телесното наказание и какво причинява на децата

Комитетът на ООН по правата на детето определя телесното наказание като „всяко наказание, при което се използва физическа сила, целяща причиняване на болка или страдание в определена степен, дори и лека„. Често се използват по-приятно звучащи думи като „напляскване” или „нашляпване”, но истината е, че за детето това е акт на насилие, който, насочен спрямо възрастен, би бил третиран като физическо посегателство. Насилието е сериозно нарушение на правата на човека и е нередно да се удря възрастен човек, както и уязвимо дете.

Защо трябва да изберем да не допускаме телесно наказание на деца

Телесното наказание е в нарушение на човешките права на децата и е най-честата форма на насилие срещу тях. Неговото  широко разпространено социално приемане означава, че то е налице при отглеждането на деца.

“Всеки родител иска най-доброто за детето си. Днес огромната част от родителите виждат, че шамаросването не само наранява децата, но и разрушава взаимоотношенията на родители и деца. Ние в Национална мрежа за децата вярваме, че е нужно заедно с родителите да намерим всички онези неща, които можем да направим, вместо да ударим - и да запазим децата, отношенията ни с тях и нас самите.”, коментира Мария Брестничка от Националната мрежа за децата.

По данни от проучването на агенция “Ноема” около 2/3 (67%) от родителите съобщават за системни проблеми със своите деца, а 89% споделят, че са имали понякога проблем. Едва 30% от родителите са търсили информация във връзка с проблем с дете. Име на конкретна организация или институция в помощ на децата са в състояние да посочат едва около 5-6%. Така, въпреки официалното законодателство, липсва информирано и широко осъзнаване на казуса сред широката общественост.