„Дрехите втора употреба са шанс за природата, за планетата на която живеем. Защото потребяваме все повече и все по-кратко, не само текстилни продукти, но и други в това консуматорско общество. Така че повторната употреба е един прекрасен шанс за природата. Сериозна тенденция след младото поколение в западните страни, а вече и у нас е, че изборът на дрехи втора употреба на първо място е екологичен избор. Не защото са на определена цена или определен вид, а защото по този начин вредим по-малко на природата и в същото време имаме нещо ново и хубаво в нашия гардероб“, коментира за Радио Благоевград Сирма Желева, секретар на Българската асоциация „Кръгов текстил“. Най-големите сортировъчните центрове за текстил в нашата страна са в град Варна. Пак там, до няколко месеца ще заработи и съоръжение за рециклиране на текстилни отпадъци. Компаниите, членки на Българската асоциация „Кръгов текстил“, съвместно с общините, сложиха началото на разделното събиране на текстила. Към момента функционират над 300 контейнера за текстил и обувки в страната, като в Югозападния район такива са разположени в Радомир, Кюстендил, Дупница, Кочериново, Благоевград, Симитли, Сандански, Петрич, Банско. „В началото на дейността се притеснявахме дали имаме достатъчно екологична култура за това нещо, но хората са много радостни, когато разберат, че в града се стартира такава система. Използват контейнерите по предназначение, проявяват интерес, когато в техния град няма такива контейнери. Така че бихме казали, че имат много сериозно отношение по темата“, сподели още Сирма Желева и припомни, че текстилната индустрия е сред основните замърсители на околната среда. Тя е сред първите пет по употреба на ресурси и по емисии на парникови газове. Дрехите са новата пластмаса, защото повече от половината от текстилните продукти са произведени от синтетични материи, производни на нефта. „Най-важното е, че текстилните отпадъци не достигат до сметищата, защото там за съжаление те се разлагат много години и водят до доста замърсявания“, посочи още Сирма Желева и припомни, че според действаща европейска директива, срокът за изграждане на системи за разделно събиране на текстила е най-късно до 2025 година. Очакват се промени в националното законодателство, които да въведат правилата по които да се случи това. В същото време в момента активно текат промени и на европейско ниво за изграждане на адекватна рамка в ЕС във връзка с разширената отговорност на производителя, с достижимите цели, които могат да бъдат постигнати при управлението на текстилните отпадъци.
Интервюто със Сирма Желева чуйте в звуковия файл.
Продължават дебатите около представения проектобюджет от служебното правителство за 2025-та година. Има много спорове около завишените приходи, които трябва да се получат, както и около доста завишената разходна част. Още през пролетта на годината предишният парламент гласува завишени разходи за системата на МВР, както и за армията. В сегашната..
Храненето, не само като процес за биологично поддържане на организма, а и като култура и социално общуване – тази гледна точна предложи на слушателите на Радио Благоевград доц. д-р Евгения Благоева, преподавател в департамента „Антропология“ на Нов български университет. „ Това е много важно, че храненето винаги е едно сътрапезничество. Не..
Второто издание на „Раждавица филм фест“ ще се проведе от 29 юни до 5 юли 2025 година – това съобщи за Радио Благоевград Анатоли Костов, един от организаторите на фестивала. Темата е „Пътят на водата“, като се запазва основната цел на фестивала - популяризиране на независими творци, на авторски късометражни, игрални и документални филми - както..
Ученичката Любомира Ангелова от Профилирана гимназия "Пейо К. Яворов" в Петрич, бе отличена с грамота в инициативата "Човек на годината" за 2024 на Българския хелзинкски комитет за принос към правата на човека и защитата им. Дванадесетокласничката участва и инициира редица благотворителни прояви. „Всичко започна, когато едно бездомно куче..
„Да откриеш Софроний” е третата книга от авторската поредица на Искрен Красимиров, посветена на българските национални герои. Според автора Софроний е личност, която често остава в сянката на по-популярни герои от епохата. Със своя изследователски хъс и увлекателен разказ, Искрен Красимиров търси отговор на въпроса: Кой всъщност е Софроний и каква..
На 22 декември 1997 г. българската литературна общественост загуби Александър Геров . Пламен Дойнов озаглави книгата си, посветена на Александър Геров "Поезия и познание" и това със сигурност е едно от най-точните описания на същината на творчеството на Геров, неговия принос и значимостта му. Предлагаме ви да чуете как Александър Геров чете..
В дните преди Рождество е добре да си припомним ролята на Българската екзархия в усилието за раждането на българската нация. Предлагаме ви да чуете разказа на проф. Лизбет Любенова, прозвучал в поредното издание на предаването "Изгрей зора":