Природозащитната инициатива „Зелени закони“ и партньорите от „Грийнпийс“ – България, WWF – България, Обществения център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР – Варна) и други организации, инициираха дебат между граждани, политици и представители на бизнеса, по предлагани законодателни промени в Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), Закона за ограничаване на изменението на климата (ЗОИК) и свързаните с тези промени политики.
„Приоритетните зони, които би трябвало да залегнат като обща дефиниция в Закона за енергия от възобновяеми източници, бе една от ключовите теми, която бе и най-дълго дискутираната. Конкретният повод, за да се случи точно сега този дебат, който по принцип е много важен е, че миналия месец минаха на първо четене в Парламента промените в този Закон за ВЕИ, предложени от служебното правителство. Общото мнение на всички участници в дебата бе, че те не са достатъчно добри и трябва да бъдат прецизирани при второ четене“, коментира за Радио Благоевград Вера Стаевска, ръководител екип на „Зелени Закони“.
Според нея, Законът за ВЕИ е важно да бъде приет, за да могат да се усвоят средствата от Плана за възстановяване и устойчивост от една страна, от друга страна, България трябва да изпълни наказателната процедура на Европейската комисия за Директивата за ВЕИ. Затова е важно страната ни да определи приоритетните зони, за да могат инвеститорите да насочат правилно мащабните си инвестиции.
„Другият важен акцент в дебата бе насочен към произвеждащите потребители. Целта е, на битово ниво, да се постигне енергийна независимост и вече толкова популярните соларни панели и малки мощности за производство на битово ниво, този тип устройства, да бъдат лесни за инсталация и без процедури. Важно е, битовите потребители да могат да се включват лесно в мрежата и да могат да продават на мрежата, когато има излишък от битово произведената енергия от ВЕИ, на същата цена, на която купуват от мрежата“, обясни още Вера Стаевска.
Това ще спомогне за развитието на огромна мощност от битови производства, които могат да намалят използвания ток от мрежата от 60 до 70%. Така ще се намалят битовите сметки за електроенергия, а и ще се справим по-ефективно с енергийната бедност.
Използването на вятъра и геотермалните възможности за производство на енергия, бяха също сред дискутираните теми в дебата.
„Вятърът е една огромна сила, която трябва да използваме разумно, защото трябва да опазваме и природата. Проблемът е, че тези мощности се поставят на места, където има конфликт с биоразнообразието. Знаете, че България вече беше осъдена от Европейския съюз за мощностите, изградени на Калиакра. Така че, нека да използваме силата на природата, но в полза и на природата, без да я увреждаме. Това е много важно. Ние, като един биологичен вид на тази планета, трябва да използваме ресурсите й без да се намесваме кризисно в живота на останалите биологични видове. Достатъчно разумни сме, надявам се, да го направим. Да ползваме, без да увреждаме“, апелира ръководителят на "Зелени закони".
Подробностите можете да чуете в интервюто на Биляна Славчева с Вера Стаевска:
Срещата между САЩ и Русия в Рияд беше „огромен успех за руската администрация“, коментира в предаването „Събития и личности“ евродепутатът от ГЕРБ/СДС и ЕНП Илия Лазаров. Според него Вашингтон на практика сам е предложил размразяване на отношенията, без Москва да полага сериозни усилия за това. „Предтекстът е, че трябва да се сложи край на войната,..
Бюджетът не е просто финансов документ и закон – той отразява приоритетите на управляващите и посоката, в която ще се развива държавата. Въпреки това, все още не виждаме ясно очертани политики и дългосрочна визия на кабинета "Желязков". Това коментира в предаването "Събития и личности" бившият депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“..
Проектът на Бюджет 2025 породи сериозни дебати относно неговото влияние върху социалната политика, икономиката и гражданските свободи. Политологът и бивш народен представител Калоян Методиев, анализира параметрите на бюджета и предупреди за тревожни тенденции в управлението на страната. Според него, България се намира в момент, в който се прави опит за..
Какви тайни крие древната тракийска цивилизация? Какво ни разкриват следите, оставени от този народ? На тези и много други въпроси отговаря новата книга „Траките – какво трябва да знаете?“, създадена от екип от изтъкнати български учени. В интервю за Радио Благоевград доц. д-р Тодор Чобанов, един от авторите на изданието, разказа за значението на..
България завърши успешно представянето си на международното специализирано изложение Lisbon Food Affair (LFA) - най-големият хранителен панаир в Португалия, който събра повече от 200 компании и над 500 бранда в направленията „Храни и напитки“, „Хорека“ и „Технологии“ в Лисабон. Събитието отбеляза три дни на интензивни търговски разговори и..
Вълна от съпричастност обедини дупничани. На призива за набиране на средства за лечението на Слави Керкенеков се отзовават екипа доброволци от сдружение "Близо до теб" в Дупница. Кампанията успява да отвори сърцата на стотици негови съграждани. За по-малко от три дни с благотворителната инициатива е събрана сумата от 17 000..
1892 – това е годината на основаването на Народния музей, като един от отделите му е именно Етнографския музей в България. А в ефира на Радио Благоевград –БНР директорът проф.д-р Владимир Пенчев предложи своеобразна екскурзия назад във времето, когато са положени усилията на видни историци, етнолози и етнографи за създаването на сегашния Институт..
Облачно
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Ясно