Атидже Алиева-Вели е български евродепутат, член на Комисията по земеделие и развитие на селските райони и на Комисията по заетост и социални въпроси. На юнското заседание на Европейския парламент в Страсбург, г-жа Вели призова колегите си за осигуряване на устойчиво земеделие, за равни възможности и с равни субсидии. Тя е моторът и на борбата на българските евродепутати срещу предложенията на Европейската комисия за изменения в класификацията на етеричните масла, които засягат производството на българското розово масло и го обричат на унищожение. „Производството на етерични масла е чисто производство, можем спокойно да го наречем биоикономика и се надявам Комисията по околна среда да вземе разумното решение“, подчерта в интервю за Радио Благоевград евродепутатът и припомни, че засегнати са още Испания, Италия, Франция, Португалия. „Работим с колегите, привличаме съмишленици, обясняваме проблема, притесненията на нашите производители. Очакванията са със старта на Испанското председателство и в Съвета темата да намери подкрепа и разбиране.“
Атидже Алиева-Вели съобщи, че предстои да бъде гласувано в ЕП през месец юли предложението сектор говедовъдство да бъде включен към индустриалните замърсители на околната среда. „Комисията по земеделие беше категорична – няма нужда от включването на сектор говедовъдство, няма нужда от промяна на праговете по отношение на сектор птицевъдство и свиневъдство, за които само преди година влезе в сила нов регламент, който е със същите изисквания към околната среда“. Евродепутатът защити позицията си с аргумента, че „това често променяне на законодателството на европейско ниво и в последствие на национално, не дава никаква предвидима среда“.
Комисията по околна среда все още работи по проблема с пестицидите, предложенията са на ранен етап. „Но трябва да намерим правилния начин, по който трайно да намаляваме употребата на пестициди и сметката да не се плаща само от земеделците. България е добър пример със сравнително ниски количества на вложените пестициди“, каза госпожа Вели.
По повод факта, че европейските субсидии промениха структурата на българското земеделие, в което вече близо 80% е делът на зърнопроизводството, Атидже Алиева-Вели подчерта, че „отглеждането на плодове и зеленчуци е трудоемко, секторът не е толкова модернизиран, колкото сектор зърнопризводство. Може би доста по-високи производствени разходи, по-малки площи, по-трудна реализация. Основен проблем на зеленчукопроизводството и въобще на малките производители е липсата на пазар, важен елемент от тяхното съществуване и продължаване на производството е обединяването. За съжаление не го виждаме в България. Може би народопсихология и донякъде липсата на добри примери“.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
Продължават дебатите около представения проектобюджет от служебното правителство за 2025-та година. Има много спорове около завишените приходи, които трябва да се получат, както и около доста завишената разходна част. Още през пролетта на годината предишният парламент гласува завишени разходи за системата на МВР, както и за армията. В сегашната..
Храненето, не само като процес за биологично поддържане на организма, а и като култура и социално общуване – тази гледна точна предложи на слушателите на Радио Благоевград доц. д-р Евгения Благоева, преподавател в департамента „Антропология“ на Нов български университет. „ Това е много важно, че храненето винаги е едно сътрапезничество. Не..
Второто издание на „Раждавица филм фест“ ще се проведе от 29 юни до 5 юли 2025 година – това съобщи за Радио Благоевград Анатоли Костов, един от организаторите на фестивала. Темата е „Пътят на водата“, като се запазва основната цел на фестивала - популяризиране на независими творци, на авторски късометражни, игрални и документални филми - както..
Ученичката Любомира Ангелова от Профилирана гимназия "Пейо К. Яворов" в Петрич, бе отличена с грамота в инициативата "Човек на годината" за 2024 на Българския хелзинкски комитет за принос към правата на човека и защитата им. Дванадесетокласничката участва и инициира редица благотворителни прояви. „Всичко започна, когато едно бездомно куче..
„Да откриеш Софроний” е третата книга от авторската поредица на Искрен Красимиров, посветена на българските национални герои. Според автора Софроний е личност, която често остава в сянката на по-популярни герои от епохата. Със своя изследователски хъс и увлекателен разказ, Искрен Красимиров търси отговор на въпроса: Кой всъщност е Софроний и каква..
На 22 декември 1997 г. българската литературна общественост загуби Александър Геров . Пламен Дойнов озаглави книгата си, посветена на Александър Геров "Поезия и познание" и това със сигурност е едно от най-точните описания на същината на творчеството на Геров, неговия принос и значимостта му. Предлагаме ви да чуете как Александър Геров чете..
В дните преди Рождество е добре да си припомним ролята на Българската екзархия в усилието за раждането на българската нация. Предлагаме ви да чуете разказа на проф. Лизбет Любенова, прозвучал в поредното издание на предаването "Изгрей зора":