Папукчийството отмира в днешните модерни времена. За разлика от бума на фризьори или коафьори в последните години.
Но в миналото този занаят е бил много ценен. Затова уредникът в отдел „Краезнание“ на Регионалната библиотека „Д. Талев“ в Благоевград Елза Кресничка иска да остане за поколенията и го включва в сборника „Художествените занаяти от Македонския край“.
„В миналото е имало повече папукчии отколкото хлебари. В Благоевград са над 40 обущарски работилници и само 30 хлебарници“, поясни за Радио Благоевград Елза Кресничка.
Дядото на Кресничка бил обущар. Той й разказвал за голямото наводнение в Благоевград през 1954 година. Работилницата била на ул. „Ал. Стамболийски“ и имало много обущари в нея. Всичко било наводнено, наложило се да се преместят и дълго време да сушат кожите.
В началото са имали много добри пазари, защото в Османската империя са се ползвали българските цървули. Те са били изработвани от истинска кожа и са ги правели мъжете в семейството.
За да станеш обущар навремето е трябвало да учиш поне 6 години. Три години, за да станеш чирак и още три, за да бъдеш удостоен с титлата калфа.
В Благоевград днес има три обущарски работилници. Едната е на 85-годишната Данка Попева.
„За да работиш този занаят са необходими любов и да влагаш цялото си сърце. След време няма да останат и тези работилници“, смята Кресничка.
Продължават дебатите около представения проектобюджет от служебното правителство за 2025-та година. Има много спорове около завишените приходи, които трябва да се получат, както и около доста завишената разходна част. Още през пролетта на годината предишният парламент гласува завишени разходи за системата на МВР, както и за армията. В сегашната..
Храненето, не само като процес за биологично поддържане на организма, а и като култура и социално общуване – тази гледна точна предложи на слушателите на Радио Благоевград доц. д-р Евгения Благоева, преподавател в департамента „Антропология“ на Нов български университет. „ Това е много важно, че храненето винаги е едно сътрапезничество. Не..
Второто издание на „Раждавица филм фест“ ще се проведе от 29 юни до 5 юли 2025 година – това съобщи за Радио Благоевград Анатоли Костов, един от организаторите на фестивала. Темата е „Пътят на водата“, като се запазва основната цел на фестивала - популяризиране на независими творци, на авторски късометражни, игрални и документални филми - както..
Ученичката Любомира Ангелова от Профилирана гимназия "Пейо К. Яворов" в Петрич, бе отличена с грамота в инициативата "Човек на годината" за 2024 на Българския хелзинкски комитет за принос към правата на човека и защитата им. Дванадесетокласничката участва и инициира редица благотворителни прояви. „Всичко започна, когато едно бездомно куче..
„Да откриеш Софроний” е третата книга от авторската поредица на Искрен Красимиров, посветена на българските национални герои. Според автора Софроний е личност, която често остава в сянката на по-популярни герои от епохата. Със своя изследователски хъс и увлекателен разказ, Искрен Красимиров търси отговор на въпроса: Кой всъщност е Софроний и каква..
На 22 декември 1997 г. българската литературна общественост загуби Александър Геров . Пламен Дойнов озаглави книгата си, посветена на Александър Геров "Поезия и познание" и това със сигурност е едно от най-точните описания на същината на творчеството на Геров, неговия принос и значимостта му. Предлагаме ви да чуете как Александър Геров чете..
В дните преди Рождество е добре да си припомним ролята на Българската екзархия в усилието за раждането на българската нация. Предлагаме ви да чуете разказа на проф. Лизбет Любенова, прозвучал в поредното издание на предаването "Изгрей зора":