След броени дни Маноил Василев – Мъни ще навърши 70 години. Той е един от първите професионални фотографи на Югозапада. Започва кариерата си – случайно, както казва сам. Завършва Полувисшия институт за културно-просветни кадри в Благоевград през 1975г. След това става танцьор в Ансамбъл „Пирин“ и обикаляйки България и Европа, започва да снима красивите кътчета и пейзажи, които му правят впечатление при пътуванията.
“Първият ми фотоапарат беше ествествено руски. След това, когато другите ходеха на почивка или мързелуваха през лятото, аз работех, за да си купя по-хубав фотоапарат“, разказва Маноил Василев пред Радио Благоевград.
По-късно решава, че това да се пенсионира на 40 години в ансамбъла на града не е за него и започва да учи в техникум по полиграфия и фотография в София. След завършването му започва работа в Окръжен център за фотопропаганда и фотообслужване в Благоевград. Стартира кариерата си с фотоателие в Рила, а по-късно е поканен да работи като професионален фотограф за Рилския манастир.
„Снимах предимно туристи, а когато в България идваха на посещение знатни гости, винаги ги водеха в манастира. Там успях да се срещна с много известни личости и да документирам техните посещения в страната ни. Спомням си, когато за първи път дойде цар Симеон Втори. Беше такава еуфория. При второто му посещение вече беше станал министър-председател, целият район около него беше отцепен, имаше охрана с него. По едно време той се приближи и се ръкува с мен – вече се познавахме от първото му посещение, и тогава моят син беше с мен и възкликна „Тате, тебе те познава Царя“ не, че страдам от излишно самолюбие, но да документираш известни личности ти дава малко самочувствие и удоволствието е голямо“, споделя в ефира на „С усмивка в събота“ Василев.
По време на демокрацията нещата в манастира се променили и Мъни решава да създаде свое фотоателие в Благоевград. „Ателието работи успешно вече 24 години. Работата се промени към снимане на ритуали, сватби, абитуриенти. Сега съм щастлив, че и трите ми деца са фотографи и мога да оставя студиото в кадърни ръце“, казва Маноил Василев.
„Сега вече фотографията е съвсем друга. Навремето ние имахме привилегията да сме като богопомазани, докато сега вече всеки може да натисне копчето на фотоапарата. Вече всеки може да има фотоапарат, даже вече се снима с телефоните. Когато фотографията премина от аналогова към цифрова, много мои колеги бяха с предубеждение, че това не е възможно, че дигиталните камери никога не могат да постигнат качеството на диапозитива, но за много кратко време им се промени мнението. Беше скъпо удоволствие да купуваш цифров фотоапарат, който струваше хиляди левове. Днес вече са евтини.“, казва Василев.
„Не съм много оптимист за бъдещето на нашата професия. Днес вече всеки може да прави снимки, утре сигурно вече и с нокторезачката ще може да се снима. Нашата работа някак вече се обезценява. Тази старата фотография, когато трябваше да си промиеш лентата, да си изкопираш снимките, иначе нямаше как да ги видиш, вече този вид дейност умира. Аз обичам да си вадя снимките и да си ги слагам в албум. Албумът е като да си отвориш книга и да четеш. Ти може и на телефона да четеш книга, но е друго , когато отвориш книгата и се пренасяш в друг свят, така е и с албума“, казва Мъни.
За историята със заснемането на папа Йоан Павел Втори и Желю Желев и още за фотографията вчера и днес, чуйте в прикачения файл с интервюто на Ваня Бахчиванова с Маноил Василев – Мъни.
През месец март отбелязваме прехода от зима към пролет и събуждането на природата с връзването на мартенички. Легендата зад мартениците и Баба Марта е богата на символика, която отразява вярванията на древните и тяхната дълбока връзка с природата. Но освен тази символика съществуват и много забавни народни приказки за баба марта и сърдития й..
Българи и сърби ще посрещнат заедно 1 март, празника, посветен на Баба Марта и Деня на самодееца в България, с голям концерт в сръбския град Бабушница. Организатори са Пътуващо читалище "Бащино огнище", Фондация „Македония“ и Домът на културата в град Бабушница. В събитието ще участват местни самодейци и музикантите от българския оркестър..
Оказва се, че хазартната зависимост става все разпространена и в по-малките населени места, където игралните зали и казината „никнат като гъби“. Липсата на доходна работа и нежеланието на младите хора да работят за малко пари, са една от основните причини да се наблюдава увеличена хазартна зависимост в България, която дори на места измества..
17-годишният Юлиян Димитров от кочериновското село Бараково спечели голямата награда в 11-ото издание на Националния литературен конкурс „И децата покоряват светове. Покажи, че можеш!“ . Ученикът впечатли журито със своето есе на тема "Бих се родил отново". „…Бих се родил, за да прощавам, защото е правилно. Прошката е освобождение за самия теб...
Във времето на социалните мрежи и живот в онлайн пространството, звучи като шега четвъртокласничка от Благоевград да е прочела 229 книги, но е истина. Само можем да се усмихнем и да кажем има и такива деца. Тя е Йоанна Терзийска на 10 години е , учи в Средно училище с изучаване на чужди езици „Свети Климент Охридски“ в областния град. А..
Започна турнето с екоигри в 7 града в страната, сред които Перник, Кюстендил и Петрич. Състезанията се организират от платформата „Пукльовците“, която цели да стимулира директното общуване и взаимоотношения между децата. И това не къде да е, а в училища среда – там, където започва тяхното истинско социализиране. Това сподели в ефира на Радио..
Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище, известен като „Ден на розовата фланелка“. Тя символизира неприемането на тормоз и насилие в училищетo . За пръв път „Денят на розовата фланелка“ е проведен в Канада през 2007 година като протест, организиран от двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис..