Чернодробната стеатоза – същност и лечение – тема, която коментира в предаването „Здравен компас“ на БНР-Радио Благоевград гл.ас. д-р Климентина Герджикова дм от Клиниката по гастроентерология в „УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“.

  „За съжаление това е често срещано състояние, което най-общо се дължи на натрупването на твърде много мазнини в черния дроб. Всичко това индикира за излишък от мастни натрупвания в организма. В някои случаи тези мазнини водят до възпаление на черния дроб, причиняват т.нар. липидна пероксидация и оксидативен стрес, чийто резултат е разрушаване на чернодробната клетка. Ние, спецалистите можем  да разберем за това разрушаване с повишаването на чернодробните ензими асат и алат. Добрата новина е, че болестта може да се избегне, и/или да има пълно обратно развитие единствено с промяна на начина на живот“ – каза д-р Герджикова и очерта етапите в развитието на стеатозната болест. Здравият черен дроб  съдържа малко количество мазнини. Болестта започва, когато тяхното количество надхвърли 5-10% от теглото на черния дроб. При около 20% от хората с това състояние, мастната чернодробна болест се влошава във времето и прогресията и минава през три етапа. „В началото черния дроб се възпалява, което започва да разрушава тъканите. Този етап се нарича стеатохепатит. След това започва формирането на съединителна тъкан в зоните на възпаление и този етап се нарича фиброза. Съединителната тъкан започва да заменя здравата тъкан на черния дроб и вече влизаме в етапа на цирозата. Цирозата променя нормалната чернодробна архитектура, а с нея неминуемо и нормалното чернодробно функциониране. Цирозата може да доведе и до чернодробна недостатъчност и за съжаление при 1/3 от пациентите и до най-тежкото усложнение чернодробен рак“.

   Като цяло стеатозната болест е безсимптомна, докато не прогресира до цироза. Ако са налични симптоми, те са свързани с цирозата – коремна болка или дискомфорт в горния коремен квадрант, гадене, липса на апетит, загуба на тегло. В по-късните етапи на прогресията е възможно пожълтяване на кожата и склерите, оток в коремната област и крайниците, екстремна умора и слабост. „Много важно е да отбележим, че диагнозата на това заболяване е ехографска, ултразвукова, и тя може да бъде поставена единствено от ехографист-изследовател“.

   Болестта засяга всеки трети възрастен и едно на десет деца. Данните са от ново мащабно проучване в САЩ. Рисковите групи обхващат жените след менопауза, хора с висока степен на затлъстяване, с голяма коремна обиколка, високо кръвно налягане, съществуващ диабет, повишени нива на холестерол, пациенти с обструктивна сънна апнея и тези, които приемат определени лекарства като стероиди и такива, които влияят върху инсулиновата рецепция, кръвно-захарните нива и липидния профил. Повече са застрашени хората, консумиращи алкохол, тъй като механизмите, по които се появява алкохолната чернодробна болест са почти същите, индуцирани от тази с мастни натрупвания.

  Д-р Герджикова коментира и терапевтичните подходи при лечението на чернодробната стеатоза.  „Добре е да се започне с опит за промяна в начина на живот, а не директно с медикаменти. Избягването на алкохола е задължително, абстиненцията е безалтернативна в случая. Свалянето на поне 5% от телесното тегло. Разбира се, необходимо е лечение на наличната инсулинова резистентност, на захарния диабет, високия холестерол, лечение на артериалната хипертония. Много важни и необходими са редовните физически натоварвания – 40-45 минути на ден. Но такива натоварвания, които изпотяват гърба на пациента. 10-те хиляди крачки за жалост не вършат работа, освен ако те не са изминати за много кратък период от време. Също добавянето на витамин Е и на омега 3 мастни киселини, които имат мощен антиоксидантен ефект“.

  Д-р Герджикова посочи, че стеатозната болест е едно от заболяванията, които прогресират бавно. „Здравият черен дроб се превръща в стеатозен при 1/3 от хората със споменатите рискови фактори за среден период от около 10 години. До възпалението се стига след още няколко години, но то е обратимо ако се работи върху тези фактори. Половината от нелекуваните със стеатохепатит, могат да прогресират до стеатоза и тук промените са необратими, а 1/3 от тези с цироза стигат до хепатоцелуларен карцином, който е един много тежък рак.“

  За хора със стеатозна болест е препоръчителна средиземноморската диета, състояща се предимно от зеленчуци, плодове, пълнозърнести храни, овесени ядки, леща, бобови култури, кафяв ориз, булгур, лимец. Като единствен източник на мазнини е зехтинът, като и умерената консумация на богати на омега 3 мастни киселини риби – сьомга, малко количество обезмаслени млечни продукти, бяло месо. Ползите от тази диета са доказани и широко застъпени.