Д-р Баймакова: Гризачите инфектират с хеморагична треска с бъбречен синдром

В месечното издание на рубриката „Инфекциозен навигатор“ на БНР-Радио Благоевград,  гл. ас.д-р Магдалена Баймакова от Първа инфекциозна клиника на ВМА и хонорован асистент в ЮЗУ „Н. Рилски“, коментира острото инфекциозно заболяване хеморагична треска с бъбречен синдром.

  Механизми на предаване

Заболяването е от голямата група на хантавирусните инфекции. Резервоар и източник на инфекцията са гризачите. В тях вирусът пребивава най-често безсимптомно – те не се разболяват, нямат видими изяви на болестта, но продължително време отделят вируса чрез урина, слюнка, изпражнения. По този начин заразяват околната среда. Характерното за тези вируси е, че са много устойчиви, отделени от гризачите попадат в околната среда и продължително време могат да останат активни. При контакт чрез храна, вода, или при вдишване на прахови частици, при докосване на очите с мръсни ръце,  човек може да се зарази.  При гризачите вирусът  циркулира по същия начин.

  Клинична картина

  Като цяло хантавирусите се разделят най-общо на 3 основни клинични синдрома, които се наблюдават: хеморагичната треска с бъбречен синдром, която е характерна за Европа и Азия. По-леката клинична изява на хеморагичната треска, която се среща в Еврпа като т.нар. епидемична нефропатия, и хантавирус с кардио-пулмонален синдром за САЩ.

  Характерното за това заболяване е дългия му инкубационен период – от една до шест-осем седмици. Най-често от една до три седмици инкубационен период, в който патогенът се развива и започва изявата на клиничната симптоматика. Това означава, че отдавна сме забравили, че сме посещавали преди месец-два планински райони, че сме ходили в мазето, вилата, че сме имали контакт с предмети или храни, които е възможно да са били заразени с екскрети от гризачи.

  Класическата клинична картина на хеморагичната треска с бъбречен синдром, някои автори разделят на 4 отделни фази: фебрилна фаза с остро начало, висока температура, гадене, повръщане. Възможно е замъгляване на зрението, зачервяване на лицето, дискретни прояви на кървене от конюктивите. Следва понижение на температурата, пада кръвното налягане, понижава се сърдечната честота. При третия период  - проявите на бъбречната недостатъчност, намалява количеството на урината, около 7-10 ден общото състояние се влошава. Следва период на увеличено отделяне на урина, като е налице риск от обезводняване, нарушения в електролитния баланс. Периодът на възстановяване продължава няколко месеца.

  Поставяне на диагноза

Поставянето на диагнозата е комплексна дейност. Стъпва се върху клиничната картина, много важна е епидемиологията. Важно е пациентът да бъде разпитан къде живее, професия, какви райони е посещавал, има ли съмнения за контакт с гризачи. Това са важни, ключови моменти при поставяне на диагнозата. Ако не е налице класическата клинична картина с 4-те фази, много често е възможно да се заблудим. Чрез кръвните тестове по индиректен метод откриваме антитела срещу вируса. Поставянето на диагноза е трудно.

  Лечение

Тъй като е вирусна инфекция няма конкретен медикамент, чрез който да се въздейства. Усилията се насочват към овладяване на симптомите. Важно е да се знае, че пациентът не е заразен, но ако членове от семейството му имат рискови контакти, също могат да се инфектират.

   Превенция

  При почистване на мазета и складови помещения да се използват маски и ръкавици, прозорците да са отворени, за да няма запрашаемост. При забелязване на следи от гризачи да се предприемат съответните дезакаризационни мерки за унищожаване на популацията им. Шкафовете да са добре затворени, да няма достъп до храна, плодове, зеленчуци, които да са лесно достъпни до гризачите. Преди консумация бурканите обилно да се измиват с вода. Хората, които се хранят на открито да дезинфекцират ръцете си, да не оставят храна, достъпна до гризачи.