Учредиха „Съюз на младите писатели“, който да потикне прохождащите автори да разсъждават в посока на тяхното персонално и професионално развитие. Идеята за неговото създаване възниква през това лято, когато Димитър Петров и Дебора Петкова предприемат крачката към обединението на всички млади писатели от страната.
"Целите, които си поставихме с Дебора, бяха да популяризираме произведенията на младите писатели и също така да поощряваме младите хора към творчески изяви, към писане, издаване на произведения и поощряване на хората към четене, предвид тревожните тенденции, които се отбелязват в последно време", разказва в ефира на Радио Благоевград основателят на Сдружението Димитър Петров.
Според него да си млад писател в България е предизвикателство, от гледна точка на това, че по-голямата част от издателствата са консервативни и не са склонни да финансират и издават произведения на прохождащи автори. Предизвикателство е и заради критиката на българската публика, която понякога е твърде голяма и често младите автори биват подценявани, счита Петров.
Другият основен проблем по пътя на развитие е неувереността у младите: "Аз познавам много млади, пишещи хора, които не смеят да издадат своите произведения, тъй като се притесняват от критиката, от мнението на публиката. Това е сериозен проблем, и затова и една от целите на нашия Съюз е да вдъхновим, да поощрим тези млади хора, да съберат кураж и да издадат произведенията си, защото сме уверени, че всеки млад, пишещ човек, е човек, който има мечти, има вяра в едно по-добро, по-светло бъдеще, не само на страната, но и като цяло на света и тези хора са полезни, и трябва да съществуват", заявява основателят на "Съюз на младите писатели".
Сдружението посещава библиотеки и училища, където се среща с много млади хора, опитвайки се да ги вдъхнови и да им покаже важността на това да четат. Димитър Петров споделя, че въпреки черната статистика за страната, има много млади хора, които четат, както и такива, които пишат и има и положителни примери.
Към настоящия момент Съюзът обединява над 25 млади писатели от страната, които творят в различни жанрове. "Имаме писатели на стихотворения, на разкази, имаме на романи, на книги и игри, аз самият съм писател на исторически книги и игри, дори имаме писатели и на по-сериозна историческа литература, в лицето на хора като Искрен Красимиров, който смятам е национално известен млад писател", споделя Петров.
Съюзът на младите писатели обяви и свой конкурс за разказ - „Ние, младите пишем", а темата е „Ако можех?“. В него могат да вземат участие автори на възраст от 14 до 40 години. Разказите трябва да бъдат анонимни и да не са публикувани/награждавани досега в други конкурси. Участниците могат да изпращат до два свои разказа, в размер на не повече от пет страници. Данните на автора се изписват в имейла, отделно от творбите. Крайният срок за участие е до 20 ноември 2023 г., на e-mail: unionofyoungwriters@abv.bg.
"Аз "Ако можех" бих направил така, че държавата ни да отделя повече не само финансови средства, а и усилия, в развитие на културата, тъй като не е изобщо клише, че културата е гръбнакът на нашето общество. Аз дълбоко вярвам, че ако имаме една държава, която има основен приоритет в културата, не говорим само на приказки, говорим на действия, тъй като в бюджетът всички знаем, че се залагат едни нищожно ниски проценти, което не е достатъчно да се поддържа изобщо самата културна система с институции, но и да се развиват. То е невъзможно. Затова, ако имах възможност, точно това бих направил - да помогна по някакъв начин. В тази част е и нашият Съюз - да поощрява пишещите хора. Ние вярваме, че точно положителното виждане е по-полезно от това, което като цяло се излива върху нас от социални мрежи, телевизии и така нататък", завършва Димитър Петров.
Повече можете да чуете в прикачения звуков файл с разговора на Ваня Бахчиванова с Димитър Петров.През месец март отбелязваме прехода от зима към пролет и събуждането на природата с връзването на мартенички. Легендата зад мартениците и Баба Марта е богата на символика, която отразява вярванията на древните и тяхната дълбока връзка с природата. Но освен тази символика съществуват и много забавни народни приказки за баба марта и сърдития й..
Българи и сърби ще посрещнат заедно 1 март, празника, посветен на Баба Марта и Деня на самодееца в България, с голям концерт в сръбския град Бабушница. Организатори са Пътуващо читалище "Бащино огнище", Фондация „Македония“ и Домът на културата в град Бабушница. В събитието ще участват местни самодейци и музикантите от българския оркестър..
Оказва се, че хазартната зависимост става все разпространена и в по-малките населени места, където игралните зали и казината „никнат като гъби“. Липсата на доходна работа и нежеланието на младите хора да работят за малко пари, са една от основните причини да се наблюдава увеличена хазартна зависимост в България, която дори на места измества..
17-годишният Юлиян Димитров от кочериновското село Бараково спечели голямата награда в 11-ото издание на Националния литературен конкурс „И децата покоряват светове. Покажи, че можеш!“ . Ученикът впечатли журито със своето есе на тема "Бих се родил отново". „…Бих се родил, за да прощавам, защото е правилно. Прошката е освобождение за самия теб...
Във времето на социалните мрежи и живот в онлайн пространството, звучи като шега четвъртокласничка от Благоевград да е прочела 229 книги, но е истина. Само можем да се усмихнем и да кажем има и такива деца. Тя е Йоанна Терзийска на 10 години е , учи в Средно училище с изучаване на чужди езици „Свети Климент Охридски“ в областния град. А..
Започна турнето с екоигри в 7 града в страната, сред които Перник, Кюстендил и Петрич. Състезанията се организират от платформата „Пукльовците“, която цели да стимулира директното общуване и взаимоотношения между децата. И това не къде да е, а в училища среда – там, където започва тяхното истинско социализиране. Това сподели в ефира на Радио..
Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище, известен като „Ден на розовата фланелка“. Тя символизира неприемането на тормоз и насилие в училищетo . За пръв път „Денят на розовата фланелка“ е проведен в Канада през 2007 година като протест, организиран от двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис..