Първоначално предложените параметри на финансовата рамка срещнаха остри критики от ГЕРБ - СДС и от ДПС, но след среща на министъра на финансите Асен Василев преди седмица с представители на политическите сили, бе постигнато разбирателство и бяха внесени корекции.
Така приходната част и капиталовата програма се намалиха с над два милиарда лева, но първоначалните параметри на макрорамката, предложени от Министерството на финансите, се запазиха - три процента дефицит на начислена основа, 3,2 на сто ръст на брутния вътрешен продукт и средногодишна инфлация от 4,8 %. Освен свиването на приходната част – следователно и разходната през капиталовата програма, новост в бюджетирането за догодина е разписването на големите национални и общински проекти в закона за бюджета.
Темата бе сред водещите в седмичното обзорно предаване за политика „Събития и личности“.
"Промяната на бюджета е козметична и в него липсват политики и големи реформи." Това каза за Радио Благоевград депутатът от БСП и член на бюджетната и икономическата комисии, проф. Румен Гечев. “Няма нови политики в бюджета, които да променят негативните тенденции – това казваме от БСП. Ще продължаваме да наливаме в бездънната каса на НЗОК с още 1 милиард лева. В същото време млади лекари, медицински сестри, персонал в болниците стоят на ниски заплати.”
Депутатът от ПП-ДБ и зам.-председател на икономическата комисия Владислав Панев, също коментира темата за бюджет 2024 в ефира на Радио Благоевград. "Бюджетът е направен така, че дефицитът от 3% да бъде удържан, но не с цената на големи жертви. Тоест, имаме достатъчно големи буфери, които при по-малко приходи в бюджета, да балансират", обясни Панев. По думите му, е напълно възможно парламентът да гласува и приеме бюджета за 2024 до края на тази година.
Според финансиста Румен Гълъбинов, трябва да се прецизира приходната част на бюджета, от гледна точка на това до колко е възможно да се осъществи повишената събираемост, която е планирана на различни държавни приходи. Гълъбинов постави акцент върху предвидени средства за нови дългове. “Дори ревизираният лимит, който се предлага за догодина, пак е висок. Знаем, че когато се приеме лимит, той винаги се изпълнява изцяло. Не повече от 9.5 млрд. са ни необходими за 2024 г. Ако се погледне до 2026 г. какво е предвидено да вземаме като заеми, България изпада в дългова зависимост.”, каза икономическият експерт Румен Гълъбинов. По думите му, влезем ли в серия на бюджетни дефицити, трудно се излиза. "БВП трябва да расте ускорено, което скоро е трудно постижимо, а докато това се случи държавният ни дълг ще продължи да нараства”, каза още Гълъбинов.
Повече по темата за бюджета, както и за отпадането на дерогацията за руски петрол, чуйте в звуковите файлове.
България приключи Олимпиадата в Париж с 3 златни, 1 сребърен и 3 бронзови медала и на 26-о място от 206 държави, които участват. Олимпийските ни медалисти Боряна Калейн и Семен Новиков бяха българските знаменосци на закриването на игрите. Около 70 000 зрители се събраха на "Стад дьо Франс" за закриването на 33-те летни олимпийски игри..
Защо загиват българските села - о тговор получаваме от разговора с Ирина Йовчева председател на създаденото преди две години читалище „Пробуждане 2022“ в село Шипочано, община Кюстендил. Селото е разположено в западните склонове на Конявската планина. Съществува от векове, но сегашното му състояние не е добро. Подробности научаваме от..
За осма поредна госина в радомирското село Долни Радовец посрещат близо 200-годишна икона на Пресвета Богородица с Младенеца. Тази икона е единствената оцеляла от старинната църква “Св. Николай Чудотворец”. Светинята ще бъде в храма до 15 до 18 август. „Иконата е собственост на храма, но се съхранява в Регионалния исторически музей в Перник...
Самоковската авторка Магдалена Борисова зарадва малките си почитатели с нова книга – „Горски истории“. Авторката остава вярна на стила си и отново залага на добротворчеството в своите истории. Посланието, което отправя Магдалена Борисова е да бъдем добри, да бъдем приятели – и малки, и големи. На страниците на книгата читателище ще..
Дъвки от природата – това е една революционна за българския пазар зелена бизнес идея на Дарина Сотирова. Тя е производител на полезни дъвки. Защо полезни? Защото са от натурални продукти. След дълги анализи относно фабричните дъвки , в които се влага аспартам и които птиците бъркат с изхвърлени хлебни трохи, а това ги убива, Дарина..
Учителките от СУ "Христо Ботев" Кочериново Даниела Миланова и Василка Тасева, заедно с част от своите ученици, взеха участие в националната програма "Изучаване и съхраняване историята и традициите на Българската армия", като изпитаха емоцията от това да се превъплътят в ролята на истински войници. Завършвайки успешно Модул 1 от програмата, който включва..
Спасяването на хижите и заслоните в България е мисия на конкурса „Хижа на годината“ на Българския туристически съюз. За втора поредна година организаторите на кампанията насочват общественото внимание в подкрепа на планинския туризъм и на най-добрите хижи и заслони в нашата страна. До 25 септември всеки може да посочи своя избор в онлайн..