Първоначално предложените параметри на финансовата рамка срещнаха остри критики от ГЕРБ - СДС и от ДПС, но след среща на министъра на финансите Асен Василев преди седмица с представители на политическите сили, бе постигнато разбирателство и бяха внесени корекции.
Така приходната част и капиталовата програма се намалиха с над два милиарда лева, но първоначалните параметри на макрорамката, предложени от Министерството на финансите, се запазиха - три процента дефицит на начислена основа, 3,2 на сто ръст на брутния вътрешен продукт и средногодишна инфлация от 4,8 %. Освен свиването на приходната част – следователно и разходната през капиталовата програма, новост в бюджетирането за догодина е разписването на големите национални и общински проекти в закона за бюджета.
Темата бе сред водещите в седмичното обзорно предаване за политика „Събития и личности“.
"Промяната на бюджета е козметична и в него липсват политики и големи реформи." Това каза за Радио Благоевград депутатът от БСП и член на бюджетната и икономическата комисии, проф. Румен Гечев. “Няма нови политики в бюджета, които да променят негативните тенденции – това казваме от БСП. Ще продължаваме да наливаме в бездънната каса на НЗОК с още 1 милиард лева. В същото време млади лекари, медицински сестри, персонал в болниците стоят на ниски заплати.”
Депутатът от ПП-ДБ и зам.-председател на икономическата комисия Владислав Панев, също коментира темата за бюджет 2024 в ефира на Радио Благоевград. "Бюджетът е направен така, че дефицитът от 3% да бъде удържан, но не с цената на големи жертви. Тоест, имаме достатъчно големи буфери, които при по-малко приходи в бюджета, да балансират", обясни Панев. По думите му, е напълно възможно парламентът да гласува и приеме бюджета за 2024 до края на тази година.
Според финансиста Румен Гълъбинов, трябва да се прецизира приходната част на бюджета, от гледна точка на това до колко е възможно да се осъществи повишената събираемост, която е планирана на различни държавни приходи. Гълъбинов постави акцент върху предвидени средства за нови дългове. “Дори ревизираният лимит, който се предлага за догодина, пак е висок. Знаем, че когато се приеме лимит, той винаги се изпълнява изцяло. Не повече от 9.5 млрд. са ни необходими за 2024 г. Ако се погледне до 2026 г. какво е предвидено да вземаме като заеми, България изпада в дългова зависимост.”, каза икономическият експерт Румен Гълъбинов. По думите му, влезем ли в серия на бюджетни дефицити, трудно се излиза. "БВП трябва да расте ускорено, което скоро е трудно постижимо, а докато това се случи държавният ни дълг ще продължи да нараства”, каза още Гълъбинов.
Повече по темата за бюджета, както и за отпадането на дерогацията за руски петрол, чуйте в звуковите файлове.
В началото на 2025 година, с оптимизъм и ентусиазъм, посрещаме новите възможности и предизвикателства. Във време, когато често се срещаме с негативни нагласи и стрес, психологията на позитивното мислене може да бъде ключът към пълноценен живот. Психологът Денис Никифоров акцентира на важността на позитивните мисли и тяхното въздействие върху..
За първи път от години на 1-ви януари осъмнахме с нови цени на електроенергията. За нас, в Западна България увеличението е с 8,36 %. Ние, битовите потребители бяхме още по-изненадани, защото промяната на цената винаги ставаше от 1-ви юли, а не от началото на годината. Това увеличение веднага причини увеличение на цените на всички стоки и то не..
Едни от най-ярките и интересни обичаи в традиционния български календар са народните кукерски игри – маскаради. Той датира още от древните времена на траките и е успял да се съхрани през всички векове, свързани с големи политически и социални изменения за страната ни. Кукерите пък са един от най-колоритните и загадъчни символи на българската..
От отколешни времена в разложкото село Добърско битува традицията на 6 януари, Богоявление, да се отбелязва, както древният обичай „Водици“, така и празникът на населеното място. Според кмета Янис Будин, в миналото на този ден е била Бъдни вечер, а на следващия ден Коледа, което е още един повод, точно тази дата да е избрана за празник на..
В деня, в който честваме рождения ден на Христо Ботев , с д-р Кирил Алексиев разговаряме за публицистиката на човека, който остави неизтриваема диря в българската история - не само с революционното си дело и героичната саможертва, но и с пълното припокриване на дела и слово. Предлагаме ви да чуете този разговор:
Христо Мухтанов е автор на три книги - "Опити за еволюция", "ТриАда" и "Полюсът на живота". За третата, най-новата, Валентин Дишев пише: " Онова, което наричаме желание да се срещнеш със себе си, да се опознаеш, да разчетеш собствената си идентичност, е един от най-разпознаваемите човешки копнежи. И страхове. Веднъж бях написал „Видях ангел / да плаче /..
Седем разказа, посветени на Хераклея Синтика, са поместени в книгата „Духът на Хераклея“, която скоро ще бъде и на книжния пазар. Нейни автори са петричанинът Димитър Яков и Илиан Ацев, който е потомственик на Аце войвода. „Книгата е готова в електронния си вариант, почти готова и в хартиения. За първи път книгата ще излезе и в аудио разкази..