Мадлен Божилова Амин е единствената българка, която изработва по автентичен начин традиционнната кюстендилска дреха, наречена сая. Тя успя да възстанови старинната техника за изработка на златното чорбаджийско бикме, забравена през последните 100 години, което й донесе и приза от ЮНЕСКО "Живото човешко съкровище".
Всичко започва преди няколко години, когато Мадлен се завръща от чужбина в родния си град Своге и започва да търси човек, който може да й ушие традиционна българска носия, изработена по старите техники от миналото. Не открива такъв и решава тя сама да създаде своята старинна носия.
Когато влиза в местния музей, пред очите й се разкриват красотата и магията от цветове, които носи кюстендилската носия. Тя се влюбва от пръв поглед в нея и решава именно тя да служи за модел на бъдещата й сая.
Мадлен споделя, че кюстендилската носия е безкрайно интересна за нея и крие богата символика. Например престилката е в два цвята - червен или оранжев. Тези цветове не са случайни, защото представляват един своеобразен щит на първите два енергийни центъра на човека, съответстващи именно на тези цветове.
Огърлечът изобразява две ръце, доближени една до друга - символ на Сътворението. На главите си пък младите булки носили цветя от роза - символизиращи встъпването в брак и олицетворяващи образа на богинята.
Тези символи са били предавани от поколение на поколение, но никой не се е замислял защо и какво означават, защото според Божилова просто хората са вярвали в това, което им предават предците.
За изработката на една носия по автентична техника се изисква време от 3-4 месеца.
"Много е важно да се използват материалите, които са били използвани в миналото. Съвсем случайно ми донесоха яйца от копринени гъсеници и така започнах да отглеждам копринени пашкули. Тук, в планината, имам познати, които отглеждат овце, ходя при тях, дават ми вълна. Тя се пере, развлачва, преде се и от нея се правят гайтани.
Не може да се отиде в магазина и да се купи, защото няма да е така, както са го правили в миналото", казва Божилова и допълва, че започвайки да изработва тези носии, е усетила, че животът й се осмисля.
Тази година българката участва и в международен фестивал на занаятите в Узбекистан, където гордо развя българския трикольор и представи кюстендилската народна носия.
"Беше много трудно да се кандидатства, много документи се изпращат. От България бяхме двама човека. Беше много на високо ниво със седемдесет и осем държави от целия свят", разказва Мадлен, която през 2021 г. става и носител на приза от ЮНЕСКО "Живото човешко съкровище".
"Спечелих и бях много щастлива, защото моят труд от близо 5 години - разучаване на старите техники, ходене до Кюстендил, разговаряне със стари хора, с Исторически музей - Кюстендил, въобще много, много дадох от себе си, за да намеря тези техники и това признание, някак си стопли душата ми, и съм много благодарна, че го получих", споделя Божилова.
"Вече усещам, че доближих един момент, в който искам да предам това нещо и на други хора и искам да направя едно обучение, което да се провежда няколко пъти в годината. Имам намерение да взема една старинна къща и да се обучават хора, които имат тази искрица да научат", разкрива за своята мечта Мадлен.
Още за кюстендилската носия и впечатленията от този регион на Мадлен Божилова можете да чуете в прикачения звуков файл.
През месец март отбелязваме прехода от зима към пролет и събуждането на природата с връзването на мартенички. Легендата зад мартениците и Баба Марта е богата на символика, която отразява вярванията на древните и тяхната дълбока връзка с природата. Но освен тази символика съществуват и много забавни народни приказки за баба марта и сърдития й..
Българи и сърби ще посрещнат заедно 1 март, празника, посветен на Баба Марта и Деня на самодееца в България, с голям концерт в сръбския град Бабушница. Организатори са Пътуващо читалище "Бащино огнище", Фондация „Македония“ и Домът на културата в град Бабушница. В събитието ще участват местни самодейци и музикантите от българския оркестър..
Оказва се, че хазартната зависимост става все разпространена и в по-малките населени места, където игралните зали и казината „никнат като гъби“. Липсата на доходна работа и нежеланието на младите хора да работят за малко пари, са една от основните причини да се наблюдава увеличена хазартна зависимост в България, която дори на места измества..
17-годишният Юлиян Димитров от кочериновското село Бараково спечели голямата награда в 11-ото издание на Националния литературен конкурс „И децата покоряват светове. Покажи, че можеш!“ . Ученикът впечатли журито със своето есе на тема "Бих се родил отново". „…Бих се родил, за да прощавам, защото е правилно. Прошката е освобождение за самия теб...
Във времето на социалните мрежи и живот в онлайн пространството, звучи като шега четвъртокласничка от Благоевград да е прочела 229 книги, но е истина. Само можем да се усмихнем и да кажем има и такива деца. Тя е Йоанна Терзийска на 10 години е , учи в Средно училище с изучаване на чужди езици „Свети Климент Охридски“ в областния град. А..
Започна турнето с екоигри в 7 града в страната, сред които Перник, Кюстендил и Петрич. Състезанията се организират от платформата „Пукльовците“, която цели да стимулира директното общуване и взаимоотношения между децата. И това не къде да е, а в училища среда – там, където започва тяхното истинско социализиране. Това сподели в ефира на Радио..
Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище, известен като „Ден на розовата фланелка“. Тя символизира неприемането на тормоз и насилие в училищетo . За пръв път „Денят на розовата фланелка“ е проведен в Канада през 2007 година като протест, организиран от двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис..
Предимно облачно
Значителна облачност с дъжд
Облачно