Тъжно е положението на Кърналовската борса край Петрич, която се славеше като най-голямата в Югозападна България. Търговията там продължава да замира. Тенденцията се наблюдава от години, но в момента положението е наистина трагично. Очакванията на търговците, че ще има раздвижване около коледно-новогодишните празници, не се сбъднаха.
„От много години съм на борсата, но такава година не е имало. Много слаб пазар, недоволни са и търговците и производителите. Даде отражение мостът, който е на река Струма, заради големите обиколки, които правят доставчиците се оскъпява самата продукция. А, току-що получих информация, че и другият мост е готов да падне. Това означава че борсата ще бъде в пълна изолация. Ето, колко време правят моста, който е на Струма, големият мост, много продължително време го правят. Пеша може да се ходи, но автомобилите правят големи обиколки по селата, други изобщо не идват. Това затруднява работата и на магазинчетата“, коментира за Радио Благоевград Зоя Войнова, един от дългогодишните търговци на Кърналовската борса.
Според думите й, търговията на тържището продължава да замира, няма търговци, няма и купувачи. Освен инфраструктурните проблеми, друга причина за слабата търговия е липсата на хора. Повечето жители от селата живеят и работят в чужбина.
„Положението е трагично. Днес сме излезли само две маси на борсата. Разходите не можем да си покрием. Днес продаваме салата, репички, кромид. Туршии, също продаваме. Едно чувалче салатка продавам на 2 лева, десет салатки. Репичките и кромидът вървят по 50 - 60 стотинки. Доматите се продаваха досега около 2 – 3 лева, в зависимост от качеството. Продукцията е вносна, македонска и гръцка. Българска оранжерийна продукция няма. Проблемът е голям. Ако и другият мост падне, ще бъдем откъснати от света. Дано скоро се оправят нещата“, сподели още Зоя Войнова.
Подробностите можете да чуете в интервюто на Биляна Славчева със Зоя Войнова:
Срещата между САЩ и Русия в Рияд беше „огромен успех за руската администрация“, коментира в предаването „Събития и личности“ евродепутатът от ГЕРБ/СДС и ЕНП Илия Лазаров. Според него Вашингтон на практика сам е предложил размразяване на отношенията, без Москва да полага сериозни усилия за това. „Предтекстът е, че трябва да се сложи край на войната,..
Бюджетът не е просто финансов документ и закон – той отразява приоритетите на управляващите и посоката, в която ще се развива държавата. Въпреки това, все още не виждаме ясно очертани политики и дългосрочна визия на кабинета "Желязков". Това коментира в предаването "Събития и личности" бившият депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“..
Проектът на Бюджет 2025 породи сериозни дебати относно неговото влияние върху социалната политика, икономиката и гражданските свободи. Политологът и бивш народен представител Калоян Методиев, анализира параметрите на бюджета и предупреди за тревожни тенденции в управлението на страната. Според него, България се намира в момент, в който се прави опит за..
Какви тайни крие древната тракийска цивилизация? Какво ни разкриват следите, оставени от този народ? На тези и много други въпроси отговаря новата книга „Траките – какво трябва да знаете?“, създадена от екип от изтъкнати български учени. В интервю за Радио Благоевград доц. д-р Тодор Чобанов, един от авторите на изданието, разказа за значението на..
България завърши успешно представянето си на международното специализирано изложение Lisbon Food Affair (LFA) - най-големият хранителен панаир в Португалия, който събра повече от 200 компании и над 500 бранда в направленията „Храни и напитки“, „Хорека“ и „Технологии“ в Лисабон. Събитието отбеляза три дни на интензивни търговски разговори и..
Вълна от съпричастност обедини дупничани. На призива за набиране на средства за лечението на Слави Керкенеков се отзовават екипа доброволци от сдружение "Близо до теб" в Дупница. Кампанията успява да отвори сърцата на стотици негови съграждани. За по-малко от три дни с благотворителната инициатива е събрана сумата от 17 000..
1892 – това е годината на основаването на Народния музей, като един от отделите му е именно Етнографския музей в България. А в ефира на Радио Благоевград –БНР директорът проф.д-р Владимир Пенчев предложи своеобразна екскурзия назад във времето, когато са положени усилията на видни историци, етнолози и етнографи за създаването на сегашния Институт..