Добър пример от Драгоманското блато
Днес отбелязваме Световния ден на влажните зони – най-продуктивните екосистеми на Земята. Те предоставят уникални условия за живот на множество растителни и животински видове и в същото време са ценен източник на ресурси с икономическа стойност, от които зависи изхранването на стотици милиони хора.
Значението на влажните зони
Влажните зони са в основата на развитието на цивилизациите в продължение на хилядолетия. Те осигуряват на местните общности достъп до риба и сладка вода за пиене, напояване на добитъка и отглеждането на земеделски култури. Рибата, добита от влажните зони, е основен източник на протеини за повече от 1 милиард души, аквакултурите се развиват по-бързо от всеки друг сектор за производство на храни, а оризовите полета изхранват 3,5 милиарда души или почти половината от световното население всяка година. Освен това, влажните зони осигуряват по-голямата част от водата, от която всички ние зависим. Те филтрират замърсителите, предоставяйки ни вода, която можем безопасно да пием, при положение, че по-малко от 1% от сладката вода в света е годна за консумация.
Влажните зони деградират. Какви са последиците?
За съжаление, неустойчивите земеделски практики увреждат и унищожават влажните зони. Повече от половината влажни зони с международно значение са увредени от селското стопанство. Причината е, че днес потребяваме повече вода, отколкото природата може да възстанови. Използването на вода се е увеличило шест пъти за 100 години и нараства с 1% годишно. В резултат, почти всички глобални източници на сладка вода, са застрашени. Статистиката сочи, че 82% от световното население е изложено на високи нива на замърсяване при водоснабдяването.
„Съставени от разнообразни екосистеми като торфища, блата и крайбрежни естуари, влажните зони са дом на 40% от видовете в света. Те също така улавят и съхраняват въглерод, премахват замърсителите на околната среда и предпазват местните хора от наводнения. Поради сложния си състав, те са особено уязвими, поради което са на път да изчезнат в Европа“, коментира хидробиологът и експерт във WWF Иван Христов.
На помощ идва Рамсарската конвенция
На 2-ри февруари през 1971 година в град Рамсар, Иран, е подписана Конвенцията за влажните зони. Основната цел на Рамсарската конвенция е опазването и рационалното използване на влажните зони като средство за постигане на устойчиво развитие в целия свят. В списъка с влажни зони от международно значение са включени и обекти от България. Сред тях са езерото „Сребърна“, комплексът „Ропотамо“, Дуранкулашкото блато и много други. А през 2011 г. в него попада и Драгоманското блато, което е част от европейската екологична мрежа „Натура 2000“, както и от Европейския зелен пояс.
Възстановяването на Драгоманското блато
След изграждането на отводнителни канали и помпена станция през миналия век, Драгоманското блато е почти напълно пресушено. През 90-те години отводняването на влажната зона се преустановява и блатото започва бавно да се възстановява. През януари 2020 г. мащабен горски пожар унищожи над 80% от неговата растителност. Драгоманското блато е изправено пред заплахи като замърсяване, еутрофикация, засушавания и загуба на местообитания. Това води до загуба на екосистемни услуги, а редица животински и растителни видове са засегнати.
Днес WWF и Сдружение за дива природа БАЛКАНИ работят рамо до рамо за възраждане на блатото. Двете организации разработиха детайлна стратегия за възстановяване и управление на екосистемата, която включва пилотни дейности по поддържане на растителността в блатото, залесявания и изграждане на буферни зони от влажни ливади около влажната зона. Дългогодишните природозащитни и възстановителни дейности на редица организации в региона бяха увенчани с важен успех. Серия от наблюдения установиха, че след 66-годишно отсъствие сивият жерав се е завърнал и отново гнезди у нас.
Природозащита, наука и изкуство
Работата по опазване на влажната зона продължава и в момента като се пренася и в сферата на изкуството. Възраждането на блатото е увековечено от визуалния артист Мария Налбантова, която пресъздава процеса, смесвайки в произведенията си природозащитните, социалните и икономическите аспекти на възстановителната дейност. Първата изложба „Райско блато“ представлява художествена метафора на екосистемата и нейните неразривно свързани обитатели. Трите скулптурни обекта, представени в нея, са изработени от тръстика, грижливо окосена, събрана и обработена от художничката в лабораторни условия. Освен, че обръщат внимание към преплетеното съществуване на организмите, творбите отварят и въпроса за отговорността, която всички носим, за оцеляването на екосистемата. Изложбата е отворена за посетители в „Квадрат 500“ до 11-и февруари.
Първият месечен финалист на конкурса за късометражно кино „Екранът е ваш“ е анимационният филм „Любовта, без която не можем“. Режисьор на лентата е доц. Господин Неделчев, д-р по кинознание, изкуства и телевизия. Филмът е създаден през 2022 г., участвал и печелил награди в различни конкурси. „Посланието на филма е да бъдем човеци, да..
Доброволческата инициатива „Не си сам” е обединена около идеята да помага на възрастни и крайно нуждаещи се хора в община Перник и селата от областта. Целта им е да направят празничните им дни по светли и радостни. И тази година те с помощта на съмишленици и добри хора, успяха да съберат достатъчно хранителни продукти, с които да зарадват близо..
„ Сегашните отношенията между България и Северна Македония са близо до точката на замръзване и северномакедонската страна има цялата вина за това, тъй като пое задължения пред ЕС, но не ги изпълнява “. Това заяви за Радио Благоевград евродепутатът Ивайло Вълчев, който е „докладчик в сянка“ от групата на Европейските консерватори и реформисти..
Много хора имат илюзията, че вече са проведени някакви разговори между Доналд Тръмп и Русия и че сега той само трябва да дойде на власт, за да бъдат приведени в действия. Това не е така. Не че на Тръмп не му се иска да проведе тези преговори предварително, но има доста горчив опит от това, което се опита да направи предния път преди да спечели, когато..
„ Първата ми и най-важна задача, когато встъпих в длъжността и. д. председател на СЕМ беше да направя множество срещи с регионални журналисти. Бях в Габрово, Стара Загора, видях се с колеги от цялата страна “, сподели в интервю за Радио Благоевград д-р Симона Велева, и.д. председател на Съвета за електронни медии. Тя подчерта, че „..
В забързаното ни ежедневие традиционните занаяти често остават на заден план, но за много хора те са източник на вдъхновение, спокойствие и връзка с корените. В Благоевград една инициатива си поставя за цел да възроди и съхрани изкуството на плетенето, като обедини всички, които носят тази нишка в сърцето си. Александрина Пандурска, позната с..
След проведените вчера първи консултации при президента Румен Радев, политологът Георги Киряков коментира в интервю за Радио Благоевград, че шансовете за съставяне на редовно правителство остават ниски на база досегашните политически заявки. Въпреки това, според него, общественото недоволство от поредните предсрочни избори и натискът за стабилно..