90% от българското земеделие включва отглеждането на три култури - пшеница, царевица и слънчоглед, коментира за Радио Благоевград агрономът Роман Рачков, специалист по тропично и субтропично земеделие, председател на Българската асоциация по биологична растителна и активен автор в платформата Климатека. Експертът подчерта, че е всеобща тенденция да се отглежда ограничен брой култури, около десетина в световен мащаб, които основно поддържат порциона на човечеството, докато в миналото са се използвали много по-разнообразни храни от растителен произход. Заради климатичните промени, традиционните култури стават по-трудни за отглеждане, стопаните търпят загуби, защото получават по-ниски по количество и качество добиви, все по - често - никакви. Тези процеси ще се усилят в близките години. „По последни климатични данни, северната граница на маслината, като възможност за отглеждане, е достигнала почти до Софийското поле“, сподели агрономът и посочи още един конкретен пример за видимата страна на климатичните промени: „ В София се появи един вид оса, която опрашва смокините и която до сега не беше срещана в България. Тя е доста по-южно насекомо, но през миналия сезон беше засечена в София“.
Една от стратегиите за приспособяване към промените в климата е насочването на земеделците към нови за района култури и към които вече има пазарно търсене, но не е било възможно да се отглеждат, поради климатичните условия. Такъв е примерът с отглеждането на сладкия картоф, познат под името батат, който е внос и може да се купи от всеки наш хипермаркет. Още повече, че опити да бъде отглеждан в България се правят от 30-те години на миналия век. „Крайно време е българският земеделец наистина да се замисли за последиците от климатичните промени върху неговата дейност и да предприеме своевременно различни стратегии за пътя към тях“, призова Роман Рачков.
Интервюто с Роман Рачков чуйте в звуковия файл.
Физическите лица, които продават имоти в нови сгради, ще трябва задължително да се регистрират по ДДС. Това предвиждат внесените в парламента промени в Закона за данък добавена стойност . Промените са насочени основно към така наречените бартерни сделки на зелено, тъй като в момента масова практика е строителните компании да не купуват директно..
Деветият Международен кукерски фестивал „Старчевата“ събра в Разлог 24 групи от България и чужбина с над 2 500 участници. Атрактивният фестивал се проведе на централния площад „Преображение“, където дефилираха кукери от общините Тунджа, Ямбол, Благоевград, Симитли, Карлово, Павел баня, Елин Пелин, Земен, Перник, Кюстендил, Петрич и Разлог. В..
При детайлен анализ на данните за 2024 година, свързани с безопасното движение в България, се показва, че по време на снеговалеж, проливен дъжд и мъгла са загинали 10 души или 2 % от всички загинали по улиците и пътищата през годината. Докато, когато времето е било сухо, слънчево и благоприятно за движение са загинали 352 души или 73% от всички..
"БЕЗ КРИЛА" е филм, вдъхновен от истинската история на лекоатлета, параолимпиец и трикратен шампион на скок дължина за хора с увреждания - Михаил Христов. Михаил на 14 години губи двете си ръце заради токов удар. След това става състезател по дълъг скок и печели световна титла за параолимпийци, а после измисля нов вид протези и започва да ги..
Днес, на 18 януари, църквата "Свети Атанасий" в разложкото село Елешница празнува и 190 години от освещаването си. Юбилеят бе отбелязан с празнична света литургия, на която бе поканен и Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Серафим със свещеници от Неврокопската духовна околия. В миналото в селото съществували много оброчища, едно от..
На 18 януари се празнува Международният ден на снежния човек. Идеята за рождения ден е на германския колекционер Корнелиус Граетц, който 30 години събира снежни човеци и колекцията му от над 3000 бр. е записана в Книгата на Гинес. Датата е избрана, защото единицата символизира метлата, а осмицата – тялото на снежния човек. Понастоящем рекордът..
Музиката, която пленява, води до нови постижения и е от сърце – това беше основният лайтмотив на срещата в нашия радиоефир с благоевградската поп изпълнителка Мина Сучева, която е и преподавател в Националната музикална академия „Проф.Панчо Владигеров“. Една динамична и изпълнена с лични и професионални събития 2024 година изпраща..