Със средства по Плана за развитие и устойчивост във всяко българско училище ще бъде изграден СТЕМ център. Направленията са пет – природни науки, математика и информатика, роботика и киберфизични системи, зелени и 3D технологии. В СУ „Св. св. Кирил и Методий“ Якоруда изграждат втори СТЕМ център по роботика и зелена енергия. „Ще направим една мини обсерватория на тавана на училището. Разполагаме с много хубав телескоп. Имаме и мини планетариум. Ще работим в сферата на природните науки, роботиката и зелената енергия, за да е още по-интересно за учениците“ – сподели директорът на училището Николай Хаджиценев. Той припомни, че преди три години по Националната програма на МОН „Изграждане на СТЕМ центрове“ в средното училище е изграден СТЕМ център по природни науки, иновации и изследвания. Той дава възможност на учителите да използват целия капацитет на оборудването, да разнообразяват уроците, да ги правят по-интересни и достъпни за учениците. СТЕМ центърът се използва по график не само от учителите по природни науки, а и от учителите по всички учебни предмети. „СТЕМ центърът е изпълнен със съдържание. Използването му е стимул и за учителите, и за учениците. Това е бъдещето – природните науки, информационните технологии, математиката“, допълни Хаджиценев.
Мустафа Кунгьов преродава по физика и астрономия. Според него СТЕМ центровете дават възможност от една страна за промяна в образователната среда, от друга – възможност за съвместно преподаване и интегрирано обучение между различните природни дисциплини. Учебното съдържание в интердисциплинарните уроци е по-интересно, учениците получават по-цялостна представа за света, който ги заобикаля. Мустафа Кунгьов сподели, че използването на съдържание от дигиталната раница е огромен плюс за учителите. „Ние имаме достъп до лицензиран софтуер. Просто използваме ресурса на дигиталната раница. Към момента все още нямаме учители, които да са разработили уроци за дигиталната раница, но работим по въпроса“, допълни Кунгьов.
Баку - столицата на Азербайджан бе домакин на най-голямата годишна конференция за климатичните промени – КОП 29, в която участваха над 66 000 делегати от 200 държави . За втора поредна година България имаше собствен павилион и бе представена с официална делегация от 72-ма души, начело с президента Румен Радев. Определените дати за..
Милена Димитрова е авторитетен журналист, с редица престижни награди, в това число и международни, с научни интереси в областта на журналистиката, писател. В нейната професионална биография са още работа в европейски институции и в държавната администрация. В момента тя е част от екипа на вицепрезидента. Милена Димитрова е председател и на..
Община Трън планира поскъпване на таксата за битови отпадъци за 2025 година. Както и досега, ставката ще се определя пропорционално върху данъчната оценка на съответния деклариран имот, а увеличението, което предлага администрацията, е с 2 промила. Така таксата ще стане 7 промила. Според общинското ръководство, въпреки увеличението,..
На 22 ноември, по случай Деня на адвокатурата, адвокат Борис Харизанов от Петрич, член на Адвокатската колегия в Благоевград, гостува в ефира на Радио Благоевград. В разговора той подчерта ключовата роля на адвокатите в правосъдната система и значението на тяхната професия за обществото. "Днес е денят, в който всички ние, гражданите на страната, трябва..
На 21 ноември православната църква отбелязва празника Въведение Богородично, а в българския народен календар е отреден за Ден на християнското семейство. Ден, в който напомняме за важността на семейството като основна ценност, обединена около вярата, обичта и добротата. По повод днешния празник вече от няколко години екипът на детска градина..
В Деня на християнското семейство четвъртокласници от Трето основно училище „Димитър Талев“ гостуваха в ефира на Радио Благоевград . Възпитаниците на Николай Михов – преподавател по религия в учебното заведение, разказаха за историята на празника и посланията, които той носи. „Изключително лесно се преподава религия на малки деца, защото, за щастие,..
През последните години политическото говорене у нас става все по-неслушаемо, защото отдавна вече медийните аудитории и публиката го възприемат като демагогско, лъжливо, като послания, на които не може да се вярва. Това означава, че една от най-важните тенденции по отношение на говора на политиците е, че фактите и логиката са изместени от стила на..
Предимно облачно
Разкъсана облачност