Милена Статева е доктор по социология, социален психолог, част от авторския екип на платформата „Климатека“. Тя изследва темата как масовата култура, по-специално киното гледат към климатичните промени. „Киното е изключително важно, защото то създава един балон, в който живеем и който ни оформя като личности“ подчерта в интервю за Радио Благоевград Милена Статева и напомни, че от десетилетия киното „работи“ за модела на консуматорското общество. Новите тенденции обаче са в екологичното социално изкуство, което да измести акцента от производството на консуматори – към връзката с природата, с животните, с климата, с атмосферата.
„В българския фолклор разполагаме с много такива примери, които говорят с връзката ни с климата: “я кажи ми, облаче ле бяло“ или „звезди обсипят свода небесен". Неща, които все по-трудно се случват в наши дни, заради замърсяването на въздуха и промяната в климатичните условия “, каза още Милена Статева. Тя назова редица впечатляващи образци на документалистиката с екологична тематика. Сред тях - „Дишай“ от 1988 година, съвременните български филми “Преди края”, “Гората на Димо”, изложбата „Nature morte“, документалната поредица “Факторът природа” на фондация „Р’Арт“, както и богата колекция от документални и разследващи филми на „Синема Политика“ - мрежата за разпространение на независимо документално кино с актуална социална и политическа тематика. „Реалният живот е много по-интересен от измислените филми в Холивуд“, подчерта Милена Статева.
Според нея българите „трябва да се откажем от нуждата да се разтушаваме и развличаме за сметка на начините, които се предлагат от съвременното изкуство и да бъдем мобилизирани, да се стегнем, да вземе мерки, защото става въпрос за собствения ни живот, за местата, животните и природата, които обичаме. Става въпрос за децата ни и за бъдещето на тази планета“ .
Цялото интервю с Милена Статева чуйте в звуковия файл.
Срещата между САЩ и Русия в Рияд беше „огромен успех за руската администрация“, коментира в предаването „Събития и личности“ евродепутатът от ГЕРБ/СДС и ЕНП Илия Лазаров. Според него Вашингтон на практика сам е предложил размразяване на отношенията, без Москва да полага сериозни усилия за това. „Предтекстът е, че трябва да се сложи край на войната,..
Бюджетът не е просто финансов документ и закон – той отразява приоритетите на управляващите и посоката, в която ще се развива държавата. Въпреки това, все още не виждаме ясно очертани политики и дългосрочна визия на кабинета "Желязков". Това коментира в предаването "Събития и личности" бившият депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“..
Проектът на Бюджет 2025 породи сериозни дебати относно неговото влияние върху социалната политика, икономиката и гражданските свободи. Политологът и бивш народен представител Калоян Методиев, анализира параметрите на бюджета и предупреди за тревожни тенденции в управлението на страната. Според него, България се намира в момент, в който се прави опит за..
Какви тайни крие древната тракийска цивилизация? Какво ни разкриват следите, оставени от този народ? На тези и много други въпроси отговаря новата книга „Траките – какво трябва да знаете?“, създадена от екип от изтъкнати български учени. В интервю за Радио Благоевград доц. д-р Тодор Чобанов, един от авторите на изданието, разказа за значението на..
България завърши успешно представянето си на международното специализирано изложение Lisbon Food Affair (LFA) - най-големият хранителен панаир в Португалия, който събра повече от 200 компании и над 500 бранда в направленията „Храни и напитки“, „Хорека“ и „Технологии“ в Лисабон. Събитието отбеляза три дни на интензивни търговски разговори и..
Вълна от съпричастност обедини дупничани. На призива за набиране на средства за лечението на Слави Керкенеков се отзовават екипа доброволци от сдружение "Близо до теб" в Дупница. Кампанията успява да отвори сърцата на стотици негови съграждани. За по-малко от три дни с благотворителната инициатива е събрана сумата от 17 000..
1892 – това е годината на основаването на Народния музей, като един от отделите му е именно Етнографския музей в България. А в ефира на Радио Благоевград –БНР директорът проф.д-р Владимир Пенчев предложи своеобразна екскурзия назад във времето, когато са положени усилията на видни историци, етнолози и етнографи за създаването на сегашния Институт..