Дървените кръстове с резбована миниатюрна в православните храмове в нашата страна са обект на изследването на д-р Вера Атанасова-Кавачева, уредник в Националния исторически музей.
В ефира на Радио Благоевград тя обясни, че тези църковни предмети представляват интерес заради трудността на своята фина изработка и „защото свидетелстват за вярата на хората, запазила се през вековете“. Днес традицията се е запазила, макар и в по-ограничен размер в Гърция в Янина, Солун и Св. Гора, но има и български майстори, които изработват църковни предмети в този стил в Кюстендил.
Техниката на изработване на дърворезбените кръстове е взаимнствана от Византийските традиции и се разпространява по българските земи след началото на 17в., но традицията се е запазила и до днес, разкаказа още д-р Вера Атанасова-Ковачева. Тя разясни смисъла и значението на кръстовете в православния свят.
Дървените кръстове символизират стремежа към спасение и избавление на душата. А именно кръстната форма напомня за страданията Христови. Библейската история на кръста от инструмент за мъчение в Римската империя в смивол на спасение на християните.
В Югозападна България една от богатите колекции на кръстове може да се разгледа в музея на Рилския манастир, където се съхранява и Рафаиловият кръст. Уредникът в Националния исторически музей д-р Вера Атанасова-Кавачева сподели, че уникални по своята изработка са и кръстът, открит в Тросковския манасти и в черкавата „Св. Илия“ в симитлийското село Железница.
И още за дърворезбените кръстове като изкуството в миниатюра от разговора на Агнес Манова с д-р Вера Атанасова-Ковачева:
Целият бранш вече е в последните фази на подготовка за зимния сезон. Това каза за Радио Благоевград Малин Бистрин, председател на Съюза на туристическия бизнес в Банско. „ Резервациите за зимния сезон са в две фази, като първата е през ранната есен, когато се записват основно чуждестранните туристи и фенове на Банско. Те правят своите..
Подписка от над 200 души, писма до десетки институции и срещи с отговорните лица е направила заради безводието в село Стоб Венцислава Венчова. „Проблемът с липсата на вода в селото не е от вчера, а е от десетки години и все още решение на проблема няма, а напротив, нещата се задълбочават, защото не само през лятото, но и сега, през зимния..
Завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом след президентските избори в САЩ даде силен тласък на криптопазара. Само за няколко дни цената на биткойн се е повишила рязко и в момента заема първа позиция по пазарна капитализация. „Щатитe обявиха, че ще изградят така наречения биткойн стратегически резерв. Това означава, че правителството на САЩ..
В рубриката „Старите нови занаяти“ по традиция представяме творци, които използват креативността си и дарбите, за да възродят и дадат нов облик на стар занаят. В миналото техниката на рисуването върху коприна се е наричало батик и започва още в Китай. След това се пренася в Япония, Централна Азия, Средният Изток и Индия – това е пътят на..
Може ли Шекспир да ни говори смислено в наши дни, така че да го разберем и по-често да посягаме към неговите текстове? Оказва се, че е възможно и точно това ни доказват студентите от Катедрата по германистика и романистика в ЮЗУ „Неофит Рилски“. Ивана Стойчева, София Лазарова, Димитър Ников и техните преподаватели д-р Елена Калъпсъзова и д-р Яна..
Д-р Пламен Димитров, психолог и изследовател, представи задълбочен поглед към профила на негласуващите български граждани. Според тематично и многопластово изследване, проведено от екип психолози сред над 1200 души, една четвърт от негласуващите са успешни и социално активни личности. Какво ги отблъсква и какви са възможностите за мобилизиране на тази..
Проектът за бюджет 2025 – какви мерки предвижда правителството за постигане на дефицит от 3% и как ще се отразят те на икономиката и ежедневието ни? От увеличението на осигуровките и възможността за връщане на стандартния ДДС, до новите данъци върху свръхпечалбите на банките – какви са плюсовете и минусите на тези предложения? Коментар по тези въпроси..