15, 16 и 17 юли в народната традиция се наричат горещници. За най-опасен се смята третият горещник, посветен на св. Марина, наричана още св. Марина Огнена, но и трите са наречени за предпазване от огън. Вярвало се, че огънят слиза от небето и който не празнува горещниците ще пострада от огън, в каквато и да било форма.
„Горещниците са в сърцето на лятото, има и астрономически предпоставки средата на юли да бъде най-горещото време. Но горещниците са различни от понятието горещи вълни. Гореща вълна може да имаме обикновено от май - до септември включително, но най-често юли – август“, поясни за Радио Благоевград д-р Зорница Спасова от Националния център по обществено здраве и част от екипа на платформата Климатека. Експертът съобщи, че всяко увеличение с 2-3 градуса през месеца води до двойно увеличение на горещите вълни. В България проучване е установило, че след 1985 година рязко нараства броят на горещите вълни - не само тяхната честота, но продължителност, интензивност и екстремност.
Европа е най-бързо затоплящият се континент. Данните показват, че 23 от 30-те най-тежки горещи вълни, регистрирани в Европа, са настъпили през настоящия век, а смъртните случаи, свързани с жегата, са скочили с около 30% през последните 20 години. 2023 година беше най-топлата в световната метеорологична история, а вече 12 поредни месеца бележат абсолютен температурен рекорд, като по-високите месечни температури са в пряка връзка с честотата на горещите вълни. „На първо място те се отразяват на здравето на хората и природата, на стопанския живот “, подчерта д-р Спасова и даде още примери – за повредена инфраструктура, замърсяване на въздуха, пожари. Повече зелени площи в градовете, откриване на повече сини точки, избягване на презастрояването, използване в строителството на по-малко топлопроводими материали, боядисване на покривите в бяло са част от възможностите да се намали прегряването. „Необходимо е да се изграждат обществени климатизирани пространства, където могат да ходят хората да си почиват“, каза още д-р Зорница Спасова и припомни важността на качественото облекло в горещите дни.
Цялото интервю д-р Зорница Спасова чуйте в звуковия файл.
Срещата между САЩ и Русия в Рияд беше „огромен успех за руската администрация“, коментира в предаването „Събития и личности“ евродепутатът от ГЕРБ/СДС и ЕНП Илия Лазаров. Според него Вашингтон на практика сам е предложил размразяване на отношенията, без Москва да полага сериозни усилия за това. „Предтекстът е, че трябва да се сложи край на войната,..
Бюджетът не е просто финансов документ и закон – той отразява приоритетите на управляващите и посоката, в която ще се развива държавата. Въпреки това, все още не виждаме ясно очертани политики и дългосрочна визия на кабинета "Желязков". Това коментира в предаването "Събития и личности" бившият депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“..
Проектът на Бюджет 2025 породи сериозни дебати относно неговото влияние върху социалната политика, икономиката и гражданските свободи. Политологът и бивш народен представител Калоян Методиев, анализира параметрите на бюджета и предупреди за тревожни тенденции в управлението на страната. Според него, България се намира в момент, в който се прави опит за..
Какви тайни крие древната тракийска цивилизация? Какво ни разкриват следите, оставени от този народ? На тези и много други въпроси отговаря новата книга „Траките – какво трябва да знаете?“, създадена от екип от изтъкнати български учени. В интервю за Радио Благоевград доц. д-р Тодор Чобанов, един от авторите на изданието, разказа за значението на..
България завърши успешно представянето си на международното специализирано изложение Lisbon Food Affair (LFA) - най-големият хранителен панаир в Португалия, който събра повече от 200 компании и над 500 бранда в направленията „Храни и напитки“, „Хорека“ и „Технологии“ в Лисабон. Събитието отбеляза три дни на интензивни търговски разговори и..
Вълна от съпричастност обедини дупничани. На призива за набиране на средства за лечението на Слави Керкенеков се отзовават екипа доброволци от сдружение "Близо до теб" в Дупница. Кампанията успява да отвори сърцата на стотици негови съграждани. За по-малко от три дни с благотворителната инициатива е събрана сумата от 17 000..
1892 – това е годината на основаването на Народния музей, като един от отделите му е именно Етнографския музей в България. А в ефира на Радио Благоевград –БНР директорът проф.д-р Владимир Пенчев предложи своеобразна екскурзия назад във времето, когато са положени усилията на видни историци, етнолози и етнографи за създаването на сегашния Институт..
Облачно
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Ясно