От миналата година Българското неделно училище „Камбана“ в Абу Даби работи по програмата „Неразказните истории на българите“ на МОН. Темата, по която работят, е „Българските следи в модерното архитектурно наследство на Абу Даби“. Проучването показва, че през 60-те и 80-те години на миналия век талантливи български архитекти печелят международни конкурси, взимат награди за проекти на сгради в страни от Близкия Изток. Например, две от емблематичните сгради в Абу Даби, тази на общината и на главния автобусен терминал, са дело на български архитекти. „Тяхната работа грабва освен с професионализъм, с талант и с това умение да претворяват в дизайна местните традиции и култура“, споделя Валентина Мирчева, училищен ръководител на Българското неделно училище. Тези факти не се знаят, те остават в архивите както в България, така и в личните архиви на архитектите и техните потомци. Остават и в архивите на емирството. „В многото разговори, които съм имала и с хора от общността, и с местни хора, всъщност никой не знае за тези неразказани истории. Това е целта на нашия проект, да съберем, да систематизираме и да представим лицата зад тези сгради“, допълва Мирчева.
Започват проучването и откриват, че гл. арх. Димитър Богданов е архитект на сградата на общината с колектив арх. Райна Донева, арх. Георги Анастасов, арх. Никола Карадимов, арх. Слав Николов. Главният автобусен терминал е дело на гл.арх. Къно Дундаков и колектив арх. Станка Дундакова, арх. Цветанка Андрейчин, арх. Валентин Спасов. „Това са много талантливи хора, чиято история, архивни снимки, разкази си струва да бъдат показани. Тези истории са интересни не само за българите, но и за местните хора. Проектите на сградите са участвали в международни конкурси и са печелили, самият шейх Зайед е взимал финалното решение кой проект да бъде реализиран“, разказва Мирчева.
През 2016 година Департаментът по култура и туризъм обявява тези сгради за част от тяхното, на Абу Даби, модерно архитектурно наследство. „Смятам, че след като се даде достатъчно обществена гласност на фактите за българските архитекти, и от българска страна, и от местна страна ще бъде направено нещо. Всъщност, една от целите на този проект е действително популяризиране и обогатяване на културния наратив и насищане с информация за българите. Ние сме една малка общност, за която не се говори често в културния календар на страната", допълва Мирчева. От ефира на Радио Благоевград тя изказа своите благодарности към арх. Георги Анастасов, който е предоставил ценния си личен архив и е отделил много време в даване на интервюта за сградите. Той е и живата връзка с историята на тези сгради. Благодарности получи и арх. Борислав Богданов, син на арх. Димитър Богданов, както и внучката на арх. Димитър Богданов Цветелина Богданова. Те също са споделили, разказали, представили и предоставили архиви и контакти, и цялостно са подкрепили проекта.
„Към момента направихме два много интересни, кратки филма с архивни кадри, снимки, срещи с общността, работилницата „Архитектура“ на нашите ученици и каталог. Това, което предстои, е една изложба, на която ще бъде представен целият проект и работата на хората, които участваха в неговото случване, едни много талантливи хора от България, архитекти, хора на изкуството“, не скрива вълнението си Валентина Мирчева.
Работата по проекта ще продължи, защото има и други сгради, дело на български архитекти – общината на Алаин, мол в Абу Даби и още няколко сгради с обществено значение.
„Неразказаните истории на българите“ е Национална програма на МОН, по която могат да работят организации извън България. Програмата е насочена към изследвания с цел утвърждаване на българската национална идентичност и популяризиране на българския език, традиции и култура в няколко направления: проучване на родови истории за значими личности в чужда държава; принос на достойни българи или факти от миналото, свързани с българската история в чужбина, както и принос на достойни българи от съвремието, които са знакови за културното и научното развитие на чуждите държави и на света.
Баку - столицата на Азербайджан бе домакин на най-голямата годишна конференция за климатичните промени – КОП 29, в която участваха над 66 000 делегати от 200 държави . За втора поредна година България имаше собствен павилион и бе представена с официална делегация от 72-ма души, начело с президента Румен Радев. Определените дати за..
Милена Димитрова е авторитетен журналист, с редица престижни награди, в това число и международни, с научни интереси в областта на журналистиката, писател. В нейната професионална биография са още работа в европейски институции и в държавната администрация. В момента тя е част от екипа на вицепрезидента. Милена Димитрова е председател и на..
Община Трън планира поскъпване на таксата за битови отпадъци за 2025 година. Както и досега, ставката ще се определя пропорционално върху данъчната оценка на съответния деклариран имот, а увеличението, което предлага администрацията, е с 2 промила. Така таксата ще стане 7 промила. Според общинското ръководство, въпреки увеличението,..
На 22 ноември, по случай Деня на адвокатурата, адвокат Борис Харизанов от Петрич, член на Адвокатската колегия в Благоевград, гостува в ефира на Радио Благоевград. В разговора той подчерта ключовата роля на адвокатите в правосъдната система и значението на тяхната професия за обществото. "Днес е денят, в който всички ние, гражданите на страната, трябва..
На 21 ноември православната църква отбелязва празника Въведение Богородично, а в българския народен календар е отреден за Ден на християнското семейство. Ден, в който напомняме за важността на семейството като основна ценност, обединена около вярата, обичта и добротата. По повод днешния празник вече от няколко години екипът на детска градина..
В Деня на християнското семейство четвъртокласници от Трето основно училище „Димитър Талев“ гостуваха в ефира на Радио Благоевград . Възпитаниците на Николай Михов – преподавател по религия в учебното заведение, разказаха за историята на празника и посланията, които той носи. „Изключително лесно се преподава религия на малки деца, защото, за щастие,..
През последните години политическото говорене у нас става все по-неслушаемо, защото отдавна вече медийните аудитории и публиката го възприемат като демагогско, лъжливо, като послания, на които не може да се вярва. Това означава, че една от най-важните тенденции по отношение на говора на политиците е, че фактите и логиката са изместени от стила на..