От миналата година Българското неделно училище „Камбана“ в Абу Даби работи по програмата „Неразказните истории на българите“ на МОН. Темата, по която работят, е „Българските следи в модерното архитектурно наследство на Абу Даби“. Проучването показва, че през 60-те и 80-те години на миналия век талантливи български архитекти печелят международни конкурси, взимат награди за проекти на сгради в страни от Близкия Изток. Например, две от емблематичните сгради в Абу Даби, тази на общината и на главния автобусен терминал, са дело на български архитекти. „Тяхната работа грабва освен с професионализъм, с талант и с това умение да претворяват в дизайна местните традиции и култура“, споделя Валентина Мирчева, училищен ръководител на Българското неделно училище. Тези факти не се знаят, те остават в архивите както в България, така и в личните архиви на архитектите и техните потомци. Остават и в архивите на емирството. „В многото разговори, които съм имала и с хора от общността, и с местни хора, всъщност никой не знае за тези неразказани истории. Това е целта на нашия проект, да съберем, да систематизираме и да представим лицата зад тези сгради“, допълва Мирчева.
Започват проучването и откриват, че гл. арх. Димитър Богданов е архитект на сградата на общината с колектив арх. Райна Донева, арх. Георги Анастасов, арх. Никола Карадимов, арх. Слав Николов. Главният автобусен терминал е дело на гл.арх. Къно Дундаков и колектив арх. Станка Дундакова, арх. Цветанка Андрейчин, арх. Валентин Спасов. „Това са много талантливи хора, чиято история, архивни снимки, разкази си струва да бъдат показани. Тези истории са интересни не само за българите, но и за местните хора. Проектите на сградите са участвали в международни конкурси и са печелили, самият шейх Зайед е взимал финалното решение кой проект да бъде реализиран“, разказва Мирчева.
През 2016 година Департаментът по култура и туризъм обявява тези сгради за част от тяхното, на Абу Даби, модерно архитектурно наследство. „Смятам, че след като се даде достатъчно обществена гласност на фактите за българските архитекти, и от българска страна, и от местна страна ще бъде направено нещо. Всъщност, една от целите на този проект е действително популяризиране и обогатяване на културния наратив и насищане с информация за българите. Ние сме една малка общност, за която не се говори често в културния календар на страната", допълва Мирчева. От ефира на Радио Благоевград тя изказа своите благодарности към арх. Георги Анастасов, който е предоставил ценния си личен архив и е отделил много време в даване на интервюта за сградите. Той е и живата връзка с историята на тези сгради. Благодарности получи и арх. Борислав Богданов, син на арх. Димитър Богданов, както и внучката на арх. Димитър Богданов Цветелина Богданова. Те също са споделили, разказали, представили и предоставили архиви и контакти, и цялостно са подкрепили проекта.
„Към момента направихме два много интересни, кратки филма с архивни кадри, снимки, срещи с общността, работилницата „Архитектура“ на нашите ученици и каталог. Това, което предстои, е една изложба, на която ще бъде представен целият проект и работата на хората, които участваха в неговото случване, едни много талантливи хора от България, архитекти, хора на изкуството“, не скрива вълнението си Валентина Мирчева.
Работата по проекта ще продължи, защото има и други сгради, дело на български архитекти – общината на Алаин, мол в Абу Даби и още няколко сгради с обществено значение.
„Неразказаните истории на българите“ е Национална програма на МОН, по която могат да работят организации извън България. Програмата е насочена към изследвания с цел утвърждаване на българската национална идентичност и популяризиране на българския език, традиции и култура в няколко направления: проучване на родови истории за значими личности в чужда държава; принос на достойни българи или факти от миналото, свързани с българската история в чужбина, както и принос на достойни българи от съвремието, които са знакови за културното и научното развитие на чуждите държави и на света.
Ръководителят на три социални услуги Красимира Александрова получи приза "Личност на годината" в Дупница. Красимира е посветила цялата си кариера на социалните услуги на територията на Дупница. От 1995г. до 2022г. работи в Дом за деца лишени от родителска грижа "Олга Стоянова", като през по-голяма част от тези години е негов директор. Към момента..
Канго джъмпс е един спорт, при който едновременно се забавлявате, докато горите калории. „Това са тренировки, които подпомагат работата на всяка една група“, разказа инструкторът Венцислава Венчова. Тя се занимава със спорт от 21 години. Бивш състезател по карате, вицешампион на България за деца 2006 година. Занимавала се е и с народни и..
Не един, а цели три храма вече съгради и продължава да доизгражда неуморната Зоя Войнова от петричкото село Кърналово, която слушателите на Р адио Б лагоевград познават като един от най-дългогодишните търговци на З еленчукова борса край петричкото село Кърналово. Тя е духовно богат човек, с поетична дарба и житейска мисия да..
Бъдни вечер е празник на семейното огнище, на уюта и топлината, които ни носи домът. Бъдни вечер е обич, усмивки и споделеност с хората, които обичаме. Празник, който събира цялото семейство около масата, с молитва за здраве и светли бъднини. Днес ви разказваме историята на едно голямо и щастливо българско семейство, което в началото на..
Продължават дебатите около представения проектобюджет от служебното правителство за 2025-та година. Има много спорове около завишените приходи, които трябва да се получат, както и около доста завишената разходна част. Още през пролетта на годината предишният парламент гласува завишени разходи за системата на МВР, както и за армията. В сегашната..
Храненето, не само като процес за биологично поддържане на организма, а и като култура и социално общуване – тази гледна точна предложи на слушателите на Радио Благоевград доц. д-р Евгения Благоева, преподавател в департамента „Антропология“ на Нов български университет. „ Това е много важно, че храненето винаги е едно сътрапезничество. Не..
Второто издание на „Раждавица филм фест“ ще се проведе от 29 юни до 5 юли 2025 година – това съобщи за Радио Благоевград Анатоли Костов, един от организаторите на фестивала. Темата е „Пътят на водата“, като се запазва основната цел на фестивала - популяризиране на независими творци, на авторски късометражни, игрални и документални филми - както..