2024 година е новата най-топла година в историята и първата, през която повишението на средната температура на Земята е над 1.5 °C , което е над определената граница от Парижкото споразумение за климата - сочат данните на службата по изменение на климата по програмата „Коперник“ (C3S). За Радио Благоевград ги съобщи Николай Петков от платформата Климатека. „Ако бъде премината тази граница се счита, че ще се увеличат значително рисковете за природата и човека“, отбеляза Петков. Той припомни, че изминалите есен и месец ноември на 2024 година са вторите най-топли в историята на глобалните метеорологични наблюдения, след съответните през 2023. година. Ще ги запомним с редица екстремни събития в различни части от света – суша, значителни валежи, катастрофални наводнения, тайфуни, урагани.
Средната температура над Европа през есента на 2024 година е третата най-висока, регистрирана за сезона – сочат още данните, като в Западните и Централните региони на континента валежите бяха над средното, а в Източна Европа бе суша.
Есента в България бе с температури близки до обичайните, като ноември 2024 година е най-студеният ноември от 2012 година насам. Валежите в страната също бяха неравномерно разпределени - на някои места и периоди паднаха повече валежи от обичайното, бяха регистрирани и наводнения, а в други райони - засушаване, особено осезаемо през октомври, който е един от най-сухите месеци от началото на века. Въпреки, че есента на 2024 година беше с температури близки до нормата в България, през последните години продължава тенденцията на затопляне и изместване на преходните сезони – в случая есента започва и приключва по-късно поради общото затопляне на климата.
„2025 година се очаква да не бъде рекордно топла, може би третата най-топла“, прогнозира Николай Петков, но подчерта, че „този спад няма да е достатъчен да компенсира затоплянето, което имаме като цяло“.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
Младите планинари от Петрич и техните ръководители имат пореден повод за гордост, благодарение на една много добра новина, с която посрещнаха началото на новата 2025 г. Проектът „Петрич без граници“ беше избран за финансиране след кандидатстване в екологична инициатива на една от големите търговски вериги в България. Целта на проекта е да се..
Винарни от Долината на Струма обявяват Дни на отворените врати. Общо 15 винарни от селата Хърсово, Зорница, Плоски, Генерал Тодоров, Капатово и други, където традиционно се отглеждат лозя, ще посрещнат своите гости в дните от 14 до 16 февруари. Събитието е посветено на празника на лозарите и винарите свети Трифон Зарезан. По време на празника..
Темата е добре позната за сръбската политика. От поне два века насам. Това понятие е измислено от Илия Гарашанин още през 19-ти век с неговото „Начертание“. Тогава започва да се развива и идеята за македонизма. Целта е откъсването на българите от Северозапада и присъединяването им към други народи. Шопите са част от българското етнографско землище...
БСП участва в управлението, с фокус върху конкретни политики, а не заради разпределението на постове. Това заяви в предаването "Събития и личности" Кристиан Вигенин, зам.-председател на БСП и член на ЕП. Той подчерта, че предстоящият бюджет и законодателната програма на правителството трябва да отразяват приоритетите на социалистите, сред които са..
Фискалната политика на новото правителство, коалиционните договорки и политическото противопоставяне в Народното събрание – тези теми бяха във фокуса на разговора с бившия депутат от "Продължаваме промяната – Демократична България" Димитър Найденов. Според него, ГЕРБ умишлено саботира приемането на България в еврозоната, като насочва..
За разлика от Григорианския календар, съблюдаван в повечето части на света, китайският е базиран върху движенията на Луната. Подобно на западния зодиак, китайският е разделен на 12 цикъла, всеки от които с продължителност една година, вместо един месец. Началото на китайската Нова година обикновено се пада между 21 януари и 20 февруари. През 2025..
Продължава дарителската кампания за набирането на средства за възстановяване на сградата на читалището в радомирското село Извор. Това увери в ефира на Радио Благоевград Димитрина Мирчева, секретар и един от инициаторите за запазване на културния институт. Години наред мечтите на жителите на Извор са били свързани да бъде възстановен..