Милена Райкова твори красоти с техниката декупаж

Доброто е около нас и може да предизвика добро! Доказа го фейсбук групата „Купи подарък от майка на дете с увреждане“, в която жените с нелека съдба показват снимки на ръчно направени от тях сувенири, а всеки, който желае може да си закупи от творенията им. В тяхна подкрепа създадохме рубриката ни „Радио магазинче Надежда“. Всяка седмица ви срещаме с един от участниците, за да чуем историята му и да ви представим това, което изработва.

Днес ще ви запознаем с Милена Райкова от Бургас, тя има две прекрасни дъщери, по – малката Наталия е със синдром на Даун. Милена прави дървени кутии, стъклени чинии и чаши с техниката декупаж.

„Гордея се страшно много и с двете си деца! Голямата ми дъщеря е студентка, а малката, която скоро стана на 15 години, около нея се върти живота на цялото ни семейство. Наталия ни научи на много неща – да възприемам света по различен начин, на търпение, дава ми всеки ден много любов и ми показа, че в живота не всичко е бяло и черно, а има и сиво. Научи ни да се радваме и оценяваме малките неща!“

Милена е член на групата „Купи подарък от майка на дете с увреждане“още от самото й създаване. Включва се от любопитство и признава, че дълго време се е притеснявала дали да покаже това, което прави, защото преди е изработвала неща само за благотворителни базари.

„Фейсбук групата, която създаде Ина Маринова е феномен! Тя не само дава възможност на майките като мен да работят и да имат допълнителни доходи, но чрез нея ние допуснахме другите хора, които нямат нищо общо с хора с увреждания, да влязат в нашия свят и да погледнат на нас с други очи.“

Милена сподели, че прави кутии с декупаж за удоволствие и удовлетвореност, че това което е създала ще донесе радост на някой друг. В момента тя е започнала да украсява и стъклени чинии и чаши с тази техника. Направила е с огромно желание и две икони, които коро ще покаже в групата. Бургазлийката плете и детски одеялца. Тя се надява, че света ще се научи да бъде по – толерантен към хората с увреждания и сподели, че те се нуждаят не от съжаление, а от разбиране и емпания.