С Георги Петров между два празника

Здравейте, уважаеми слушатели! Понеделник е. Днес дамският дует на "Калейдоскоп"- Нора Георгиева и Ваня Минева- ви срещаме между два празника с музиканта Георги Петров.

 

За да се случи това, се налага да попътуваме. Не много далече- до видинското село Синаговци. Слизаме от колата и влизаме в двора на Йордан Тодоров-Сики. Защото синът му- Георги Петров, който е гостът в днешното издание на нашия радио "Калейдоскоп", посреща за Гергьовден приятелите си тук- под "асмата на чорбаджи Марко", както казва неговият благорек баща. На чаша шипков домашен сок край масата под асмата присядат и стават майка му Василка, баща му- чичо Данчо, съпругата и децата на Георги, неговият брат, братът на майка му, роднини, съседи, приятели... Някой от тях са тук още от предния ден, защото в този дом посрещането на гости е занимание няколкодневно... Всички те се чувстват като у дома и леко се вместват в нашия разговор, който започвам с един обещан въпрос: Как се чувства един мъж, когато навършва 50 години?

"Добре. Готов за по-сериозна равносметка и все пак- с едно наум, че още е рано за обобщения. Продължавам да мисля, че във всеки миг животът ни е това, което точно в този същия миг ни се случва. Май големите подаръци на живота са в малките случки. Трябва само да можем да ги разпознаваме и да им се радваме. Това е най-големият подарък..."

Георги идва на този свят с името си- не само защото се ражда по време Гергьовско, а и защото дядо му по майчина линия също носи името на Победоносеца. Тежката си дума тогава- преди 50 години, казал и кръстникът му- Георги да е! А сега именници в семейството има много- той, дъщеря му, внукът.

Не пропускам да поканя Георги Петров да поразкаже за това как докато свири с оркестъра на световно известните "Ривър данс" по широкия свят, от първа ръка вижда как изкуството преодолява граници и как музиката може да бъде и работа, и страст, и съдба. Опитвам се да го разговоря и по темата защо неговият опит не се използва тук и сега, в нашия Северозапад. Но... Георги се усмихва по неговия си начин и ми казва, че вече е забравил за тази история. Само майка му с болка признава, че се е надявала момчето й да получи възможност да работи в родния си край... Още повече, че темелът на днешния професионален ансамбъл за народни песни и танци "Дунав" Видин е поставен от бащата на Георги- Йордан Тодоров-Сики. Но след като всички около Георги Петров пазят мълчание по тази тема, решавам да уважа желанието им. И оставам при удивителната им човешка мекота и добронамереност. Защото преди всичко тази доброта е пленила преди повече от 50 години красивата македонка Василка да пристане на нашия земляк от Синаговци, да пресече тя цяла България и от Копривлен- Гоцеделчевско, да пристигне тук- в нашия суров Северозапад, за да усмихне скромната му къща. С усмивка и песен отглеждат децата и внуците в този дом. Усмихнатите топли очи са родов белег на семейството. Не носят душите им лошо. Подминават го и продължават нататък. С усмивка.

Такава се получи днес в "Калейдоскоп" моментната снимка на Георги Петров- малко след именния му ден и броени часове преди 50-тия му рожден ден. За него признанието на императрицата на Япония и непризнанието на местен управник не са двата полюса на нещата от живота. И първото, и второто са само фрагменти от живота му, в който страстта към музиката не може да стане по-голяма заради сценична суета, нито по-малка заради нечия некомпетентност. Той просто обича своята музика. Тази любов е възпитавана и отглеждана у него с години. Докато се превърне в състояние на духа. Тя се излъчва от Георги и неговите близки и зарежда всички около тях със спокойствие и доброта. И си казвам на тръгване от техния усмихнат дом: Боже, дано е заразно!