"Войната говори твърде дълго, чухме нейните истории - сега е време да чуем историите, които ни разказват Любовта, Изкуствата, Музиката.... а не политиката" В уникалната атмосфера на посланието от този дебютен ливански филм, а оттам в историята и настоящето на Ливан, сега ни потапя интервюто, което Ирина Недева направи с младия ливански режисьор Джо Бу Еид.
Преди звука на войната чуваме токчетата на високи, елегантни женски обувки в ярко червено. Този звук се откроява въпреки църковната камбана, тих, но ностойчив той се промущва през ушите ни, и войната...остава далеч. Ливан - 1982 г. - отново разстърсен от вълните на гражданската война, която започва през 1975г. и до 1990 води наброява 120 000 убити, 20 000 безследно изчезнали, и близо 800 000 ливанци - емигранти. Една дълга война... вътрешна и външна. Война, която избухва заради преместването на въоръжените отряди на ООП през 1970 г. Война вътре в Ливан, в която се оказват замесени всички външни сили -на съседните Йордания, Сирия, Израел.... Да се надява човек покрай тракането на оръжия да чуе тракане на точкетата на дамски обувки прилича на абсурд. Но не и според Джо Бу Еид - режисьорът.....заченат в същата тази 1982г... когато Израел бомбардира Бейрут заради паластинската заплаха идваща от Ливан.На английски заглавието на филма е "С токчета на война" казва Джо Бу Еид - режисьорът на най-гледания филм в Ливан за 2013г., отличен с наградата “Talent to Watch” на престижния филмов фестивал във Вашингтон, ДС. В английския израз се крие още едно значение - "На ръба на война", а ако го четем буквално и през френски превод стигаме до парадокса "да воюваш с обувки с високи токчета", нещо като войната на жените. Джо Бу Еид допълва, че българският варинат "на война само по пола" е също интересно хрумване на фестивала "Киното на Близкия Изток и Северна Африка" организиран от сдружение "Позор". Филмовият фестивал се провежда в София през февруари 2014г. за шести породен път.
За Джо Бу Еид това е ключът към неговите търсения. Неговата амбиция е да накара войната да заглъхне и да отстъпи място на любовта. Защото любовта е способна да обяви война на войната.
"Опитах се да накарам войната да замълчи. Да дам шанс любовта да говори повече. Това е филм за любовта повече отколкото за войната, особено като знаете, че действието се развива през 1982г. по време на израелската инвазия в Бейрут".
Режисьорът си познава историята на Ливан. А ние можем да проверим в дебелите книги. Войната в Ливан започва като вътрешна гражданска, но прераства и в междусъседска след убийството на израелския посланик в Лондон през юли 1981г. Тогава Израел започва операцията "Мир за Галилея", начело с тогавашния министър на отбраната Ариел Шарон - израелският политически и военен лидер, с когото светът се раздели само преди седмица....
Това не е просто филм, базиран на истинска история. Това е историята на зачеването на самия режисьор: "Това е историята на моите родители. Всеки познава детското нетърпение да реконструира историята на родителите му, довела до неговото зачатие...Детето, което толкова настойчиво иска да присъства някак, макар и невидимо на сватбата на неговите родители...детото което иска да си представи или да присъства на първата им целувка, на първите мигове на тяхното съприкосновение... за това е филмът ми..." споделя Джо Бу Еид който е роден през 1983 година. "Само малка част от моето поколение са израснали в една къща,точно заради войната, и заради непрекъсната промяна на градовете, точно заради бягството от продължителната гражданска война. Почти никой няма образ на роден дом в главата си". Точно затова филмът "На война само по пола" се опитва да възстанови образа на изгубения роден дом: "Опитах се да възстановя този изгубеният си роден дом, изгубената си родина.....LOST HOMELAND... и да го трансформирам в една поетична приказка".
Историята на самия Джо е точно такава. семейството на неговата майка е от светски настроени християни-католици. Те се евакуират от Бейрут в село в къщата на християни-маронити, където единият син учи за монах. Майката на Джо се влюбв в младия мъж. Чувствена, прекрасна, съблазнителна, тя го отвоюва от войната, от църквата, от консервативното му семейство, което гледа с недоверие към наемателите от Бейрут заради техните светски левичарски нагласи. "Може би Западът мисли, че основният ни проблем е съжителството на християни и мюсюлмани. Но това не е така. Даже и двама души да са от една и съща вяра, ако имат различни политически възгледи- леви или десни - това може да породи конфликт".
Малките проблеми под масата са по-важни за разбирането на Ливан ни казва Джо Бу Еид и допълва: "В Ливан няма черно-бяло. Няма добро и лошо ясно отделени. Всеки знае, че даже да вярва в нещо и в него може да има нещо грешно. Историята ни също е такава. Като гледаме последните 30 години - едни и същи са проблемите....". "Това не е точно война - но не точно и мир".
Според Джо Бу Еид ако беше чиста война щеше да има ясен край, промяна, революция, връщане към нормалност. Докато в Ливан е друго: "Живеем ден за ден, мислим, че всичко е наред, но всеки месец има убити". Като при атентатите неотдавна. Този полу-мир, полу-война е проблемен според режисьора. Това е заплахата за цветовете на Ливан, нашествие на полутоновете, нашествие на мръсно-сивия цвят на войната. А на въпроса на Ирина Недева къде младият режисьор вижда заплахите за ливанското общество в ливан днес - опасява ли се от пренос на конфликтите от Арабската пролет, от сирийската драма, от полестинската драма, от Израел, от Йордания, от Хизбула, режисьорът отговаря: " Честно казано от моята гледна точка, моите опасения не са свързани нито със Сирия, нито с Израел,нито от Иран, нито със Съединените щати, Която и да било "Велика сила" не може да навреди толкова на Ливан, колкото самите ние вътре в Ливан, ако позволим разделението да ни обхване. Единственият ми страх днес е свързан с разделението между сунити и шиити, между християни и мюсюлмани, между самите християни, защото християните са разделени наполовина политически, едната половина са с шиитите, другата половина са със сунитите. Това може и да пази равновесието, но ако разломът между шиити и сунити стане по-дълбок тогава може да стане по-лошо, отколкото е".
Защо обаче въпреки всичко това младият ливански режисьор е оптимист за бъдещето на Ливан чуйте от интервюто на Ирина Недева с Джо Бу Еид в звуковия файл.
Традиционната комедия на Нийл Саймън "Последният страстен любовник" е най-новото репретоарно попълнение в афиша на Драматичен театър "Сава Огнянов" в Русе. В деня, в който театърът обяви, че ще представи "Последният страстен любовник", свършиха билетите за първите две февруарски дати. И имаше защо. Много смях заради..
В Кърджали трима приятели възстановяват хитова музикална банда от 80-те години на миналия век. Някогашните момчета, покорили с китарите си сърцата на стотици почитатели, сега отново се събраха. Репетират всяка вечер, а амбицията им е през май да изнесат първия си концерт след десетки години затишие. Кои са те? Ще разберете от..
От 1 до 9 март 2025 г. в София ще се проведе Международният конкурс за пианисти "Панчо Владигеров". Той ще бъде открит с концерт на ученици от училищата по изкуствата в страната, които ще свирят музика от Панчо Владигеров. Конкурсът е под патронажа на Наталия Киселова - председател на Народното събрание на Република България, и с подкрепата на..
" Не гледайте, а слушайте, за да ни чуете , защото тук в "Нощен Хоризонт" се отпускам повече и хората има какво да чуят в ефира на БНР, сподели за "Нощен Хоризонт" Георги Атанасов , поет, писател и редактор. Атанасов е автор на седемнадесет книги , в които историята, човешката същност и дълбоките философски размишления се срещат , за да..
Лъчезар Кацарски е изключително даровит млад човек, музикант, композитор, джаз певец . Занимава се с музика от шест-седемгодише н. Възпитаник е на Националната хуманитарна гимназия "Св.св. Кирил и Методий", правоприемник и продължител на традициите на Българската мъжка гимназия, открита с акт на екзарх Йосиф през 1880 година в Солун. "..
В 21-ото издание от 32-я сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: - Преди премиерата на оперетата “Веселата вдовица“ от Лехар в НМТ “Стефан Македонски“ разговаряме с режисьора Валентин Ганев и с диригента Константин Илиевски - Томбола за билети за концерти и спектакли -..
Вечерта на "Анора" - така беше определена церемонията по раздаването на 97-те награди "Оскар" на американската Академия за кинематографично изкуство. Черната комедия "Анора" грабна общо пет статуетки - за най-добър филм, най-добра актриса за Майки Мадисън, най-добър режисьор за Шон Бейкър, за оригинален сценарий и монтаж. Филмът разказва..
"Голяма част от обществата по света може би не си дават сметка, че делегират изключително много права, симпатии и ръкопляскания на хора, които искат..
Моят апел към Борисов и премиера Росен Желязков е да поемат такъв ангажимент, че България ще разходва повече за отбрана от държавния бюджет. За..