Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Онова нещо" на Боряна Венциславова е опит за разказ на съвременната арт-сцена в България

Какво се крие зад израза "Онова нещо" когато го съчетаем с темата за съвременната арт сцена в България? Това ще разберете от разговора на Ирина Недева с Боряна Венциславова, млада художничка, която живее и работи във Виена. Нейната многоканална видеоинсталация може да бъде видяна в центъра Фридж/Хаспел до 25 ти декември. 

Изложбата е продължение на първия проект, показан преди година от Боряна в Софийска градска художествена галерия. Този път обаче изложбата е в доста по-разгърнат вид и е в особеното пространство на The Fridge. Онова нещо е дългосрочен проект на Боряна Венциславова, която прави моментна монументална снимка на основните играчи в това, което наричаме „сцена на съвременното българско изкуство”.

Съвременното българско изкуство от години наред се нуждае от осмисляне, сериозен анализ, критическа оценка и позициониране спрямо националните или глобалните реалности. Именно затова, авторката решава, че е най-добре да се срещне лично със всеки, за да документира неговия поглед към тематиката. Участниците, разбира се, са тези личности, които задават посока на процесите – художници, куратори, галеристи, критици, арт мениджъри.

Боряна Венциславова мести своята камера от София, Пловдив, или Черноморец до Виена и от Ню Йорк до Париж. Целта е да обедини иначе разпокъсаната арт сцена и индиректно да противопостави или съпостави позициите на различни индивиди и групи от професионалисти. Сред тях са имена като Алла Георгиева (художник, София), Борис Костадинов (куратор и критик, Виена), Боряна Росса (художник, София), Божидар Бояджиев (художник, София), Даниела Радева (куратор и културен мениджър, София), Десислава Димова (куратор и писател, Брюксел), Хубен Черкелов (художник, Ню Йорк ), Греди Асса (художник, София), Емил Миразчиев (художник и куратор, Пловдив), Галина Димитрова - Димова (куратор, София), Гауденц Руф (колекционер), Яра Бубнова (куратор, София), Калин Серапионов (художник, София), Кирил Прашков (художник, София), Красимир Терзиев (художник, София), Илина Коралова (куратор, Лайпциг), Мария Василева (куратор и критик, София), Недко Солаков (художник, София), Петко Дурмана (художник, София), Правдолюб Иванов (художник, София), Светлана Куюмджиева (куратор, София/Пловдив), Венцислав Занков (художник, София), Весела Ножарова (куратор и критик, София), Валентин Стефанов и Нина Ковачева (художници, Париж), Владия Михайлова (куратор и теоретик, София), Веселина Сариева (галерист, Пловдив), Йово Панчев (куратор и критик, София), Златин Орлов (художник, София). Проектът е подкрепен от Гауденц Б. Руф – награда за ново българско изкуство, Австрийско посолство и  Гьоте Институт. Чуйте какво според Боряна Венциславова е основоното в нейния особен поглед към българската арт-сцена.
Цялото интервю на Ирина Недева с Боряна Венциславова можете да чуете в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Изследователски проучвания на Валентин Йорданов

Книгата, която представям сега, има повече научен характер, но е написана на достъпен и разбираем език. Заглавието "Генеалогия на българските канове от Баламбер до Кубрат и Кий - 340 - 668 г."  ни връща към първите векове след Христа и ни запознава с праисторическите родови корени на българите. Авторът Валентин Йорданов от София е неизчерпаем..

публикувано на 10.02.25 в 08:51
Екипите на двете отличени продукции.

Два филма си поделиха голямата награда "Гоя"

Две продукции спечелиха наградата "Гоя" за най-добър филм. За първи път в историята на отличията на Испанската филмова академия две ленти си поделиха първото място – "47" и "Инфилтраторът". В изненадващ финал на церемонията в Гранада тази нощ екипите на двата филма се качиха заедно на сцената. След като беше обявено, че наградата печели..

публикувано на 09.02.25 в 09:00
Мирела Иванова

Мирела Иванова в любовно обяснение към поезията

" Когато се отдалечим от любовта, само тогава можем да я осъзнаем и пресътворим, винаги има една дистанция, когато не си много далеч, но не си и близо...За да видиш преживяното в цялата му сложност, във всичките смисли на любовта, а любовта е тази, която ни дава най-много уроци . Но само когато сме се отдалечили от нея, преди да я забравим и..

публикувано на 08.02.25 в 16:29
Иван Мърквичка (1856 - 1938). Портрет на княгиня Мария Луиза, ок. края на 90-те години на XIX в., м.б., платно, 74х62 см. Музейна сбирка на Националната художествена академия

Националната художествена академия - разказ в картини

Историята на Националната художествена академия е показана в изложба , която може да се разгледа до 9 март в галерия "Академия" на ул. "Шипка" 1 в столицата.  Това е разказ за първото училище по художество и покровителството на монарсите. "Академията въ Княжество и Царство България" е заглавието на експозицията с куратор д-р Милена..

публикувано на 08.02.25 в 14:28

София филм фест започва от 13 март и продължава до 31 март

Основен фокус на тазгодишния фестивал е българското кино .  В програмата ще бъдат представени рекорден брой български игрални, документални и късометражни филми, както и международни копродукции с българско участие – близо 60 . Почти 50 от тях ще имат своята световна или софийска премиера на фестивала. Голямата част от тези филми са..

публикувано на 08.02.25 в 07:00

Документалното кино - бягство от клишетата на игралното

Започва фестивалът за документално кино "Master of Art". Откриването е от 19.00 часа тази вечер в кино "Люмиер". В специалната селекция са 50 документални филма . Ще бъдат раздадени 18 награди. За последните 10 издания са представени над 500 ленти , уточнява създателят на фестивала Найо Тицин. По думите му, дигитализацията..

публикувано на 07.02.25 в 09:24

Спомен за диригента Месру Мехмедов

На 4 февруари се навършиха 90 години от рождението на големия български диригент от турски произход Месру Мехмедов - изключителен талант, загинал трагично на прага на своята световна кариера, ненавършил 36 години. Той е роден във Велико Търново, в семейство на бръснар, което по-късно се премества в Дряново. В детските си години Месру свири на..

публикувано на 06.02.25 в 19:05