Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

1999 г. – Сагата с българските медици в Либия

БНР Новини
Снимка: архив

На 9 февруари 1999 г. в Бенгази либийските власти задържат няколко десетки медицински работници, сред които 23-ма българи. Няколко дни по-късно повечето са освободени. В ареста остават медицинските сестри Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка и Снежана Димитрова, д-р Здравко Георгиев и палестинският студент по медицина Ашраф ал-Хаджудж. Близо година се смята, че те са задържани в качеството на свидетели. През 2000 г. медиците са обвинени в умишлено заразяване на над 400 деца с вируса на ХИВ и причиняване на епидемия от СПИН в Бенгази с цел дестабилизация на Джамахирията. Защитници на медиците са адвокатите Владимир Шейтанов, Пламен Ялнъзов, Георги Гатев и Хари Харалампиев, а от либийска страна е Осман Бизанти.

Българските медицински сестри постъпват на работа в болница „Ал-Фатах” в Бенгази през 1998 г. Сестра Кристияна Вълчева обаче никога не е работила в тази болница, а съпругът й д-р Здравко Георгиев работи в пустинята. През същата година родители на заразени от СПИН деца нахлуват на здравна конференция и настояват държавата да се намеси в разрастващата се криза, други пускат жалби до Министерството на здравеопазването. Либийският лидер Муамар Кадафи обещава строго възмездие за виновниците. Документите обаче свидетелстват, че още в началото на 90-те в Бенгази са известни случаи на болни от СПИН, а заразяванията се увеличават през 1997-1998 г. Здравните власти крият от родителите на децата истинската причина за техните болести, тъй като се опасяват, че ако информацията за липсата на консумативи и познания на персонала станат публично достояние, ще възникне сериозен проблем. Какво е решението? Вината се хвърля върху чужди медицински работници. Неведнъж по време на кризата с българските медици се чува фразата, че в Либия всичко е непредсказуемо. Не е съвсем така – поведението на Муамар Кадафи е базирано на рационални съображения за балансиране на вътрешното напрежение в Либия между отделните обществени групи и за шантаж на Запада.

Към набелязаните виновници са образувани 4 дела. Първото дело е от 1999 година на Народния съд на Либия за заговор срещу държавата и започва, без българската страна да е официално уведомена. То е прекратено, тъй като съдът не вижда доказателства в подкрепа на обвиненията, медиците заявяват, че самопризнанията са постигнати чрез изтезание. Междувременно Либия оттегля обвинението за съучастничество в заговор с ЦРУ и МОСАД. Но Наказателния съд в Бенгази образува ново дело през 2002 г. за нелегално изпробване на медикаменти и заразяване с мутации на ХИВ. На заседанието се явява като свидетел признатият експерт Люк Монтание (откривателят на ХИВ), за да заяви, че заразяванията са следствие на лоша хигиена в болниците – още преди обвиняемите да постъпят на работа там. Въпреки това по следващото дело от 2003 г. Наказателния съд в Бенгази осъжда на смърт седмината медици с обвинение, че са заразили умишлено над 400 деца. Д-р Здравко Георгиев е осъден на 4 г. затвор и лишаване от граждански права за неправомерно опериране с чужда валута. През декември 2006 г., въпреки натиска на ЕС и САЩ, Българските медицински сестри и палестинския лекар получават повторни смъртни присъди от Наказателният съд в Триполи.След осем години в затвора и неколкократно потвърдени смъртни присъди, щастливата развръзка идва на 24 юли 2007 г. Френският президент Никола Саркози официално обявява, че Франция и Европейският съюз са се споразумели затворниците да бъдат екстрадирани от Либия. В последните преговори участва и тогавашната съпруга на френския президент – Сесилия Саркози:

Сигурно е, че полковник Кадафи беше една смутна, тъмна личност, която използваше и прийомите на насилието, на бруталното държание. Така че още от първата среща ни се наложи да премерим сили. На което и той се учуди отначало. Преговорите бяха с него, с правителството, със Сейф ал Ислам и други високопоставени лица в Бенгази... Защото по принцип тази страна е разделена на много различни лагери . И дори в началото полковник Кадафи бе склонен да се върви към освобождаване , тези, които стояха зад Ал Ислам не бяха на такова мнение и това вътрешно противоборство трябваше да бъде преодоляно.

А ето и споменът на Кристияна Вълчева от нощта на освобождаването им:

Когато напуснахме въздушното пространство на Либия, това беше казано от пилота на самолета – това беше истинското щастие за нас – извън Либия. Приземихме се на българското летище, където ни чакаше нашия президент. И сега след 6-7 години я виждаме отново, но бих казала, че за мен името Сесилия значи свобода.

Датата 24 юли 2007 година слага край на 2910 дневния кошмар, на който са подложени нашите лекари. Те пристигат на летище София, а президентът Георги Първанов издава указ, с който ги помилва и могат да продължат живота си свободни. Делото срещу тях остава едно огромно петно върху българската външна политика, заради липсата на бързи и адекватни действия за защита и освобождаване на задържаните.

Четири години по късно – през 2011 г., след започване на масови протести в Либия, бившия министър на правосъдието Мустафа Абдел Джалил, заявява в ефира на ТВ „Ал Джазира”, че за заразяването на либийските деца със СПИН е виновен Кадафи и така морално оневинява българските медици.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.