Спомен за Рожен

През 2015 година се възроди една стара родопска традиция  - Националният фолклорен събор "Рожен". Предлагаме минути от предаването "Музикална шарения", което гостува на Роженските поляни

Роженският събор има над стогодишна традиция. Началото е поставено през 1898 г. Идеята е дадена от отец Ангел Инджов – свещеник в с. Соколовци. Той призовава енориашите си да почетат всички светии на роженските параклиси в деня на св. Пантелеймон – 27 юли, но на параклиса „Св. Кирик и Юлита”, където и до днес се провежда съборът. Тогава границата на България и Турската империя е минавала през връх Рожен. Тук на родови срещи се събирали жителите на 3-те изкуствено разделени околни села – Проглед от българската страна, Момчиловци и Соколовци, от турската страна на границата, пеели народни песни под съпровод на гайда и пекли традиционните агнета – чевермета. Рожен става мястото, където роднини и близки се срещали веднъж в годината, разтъжвали се, разменяли новини. Рожен става символ на свободата и българското единство. След 1912 г. (освобождението на Родопите от турско иго) Роженският събор губи политическото си значение, придобито по стечение на обстоятелствата във връзка с граничната линия. Но запазва духа на традицията, времето и мястото на провеждането, ролята на средище за хората от Среднородопието. На Рожен се правят все повече родови и дружески срещи на изселени във вътрешността на страната родопчани.
На Роженските поляни през 1961 година се ражда самобитният гайдарски оркестър Сто каба гайди, който се превръща в символ на събора. Гайдарите са от целия окръг. Ръководителят Апостол Кисьов обикаля от село на село, настройва ручилата и гайдуниците, разучава със самоуките и самородни таланти китка родопски песни. Единствената обща репетиция на новосъздадения гайдарски състав е в навечерието на събора. Очевидци разказват, че представянето на оркестъра е поразително и става явление в българската музикална култура. С течение на времето Рожен се превръща в най-голямата сцена на родопската песен. Тук изгрява звездата на всички големи родопски изпълнители – Георги Чилингиров, Бойка Присадова, Надежда Хвойнева, Христина Лютова, Румен Родопски, Веселин Джигов, Младен Койнаров.