Оперната дива Анита Рачвелишвили: Без културните ценности сме просто стадо

Тази вечер пловдивчани ще бъдат късметлиите да видят спектакъл на операта „Кармен“ от Жорж Бизе, в който ще блести грузинската дива Анита Рачвелишвили, призната от публиката и критиците по света за една от най-магнетичните изпълнителки на тази роля в наши дни.

Мащабният проект, който ще бъде осъществен в зала "Колодрума" в Пловдив, ще даде началото на фестивала "Оpera Gold". Режисьор на спектакъла е Огнян Драганов. Участват утвърдени солисти и трупата на Старозагорската опера.

Анита Рачвелишвили и Орлин Анастасов бяха гости в Българското национално радио и в предаването "Алегро виваче".

Как гледа грузинската прима на Кармен сега, седем години след като дебютът й в тази роля на сцената на Ла Скала в Милано под диригентството на Даниел Баренбойм я изстрелва в звездна орбита за една нощ?

Нищо не се е применило, защото Кармен е част от мен още от първата година в Консерваторията. Разбира се, това, че стигнах до сцената на Ла Скала беше нещо невероятно и промени целия ми живот. Но Кармен е все още голяма част от него, голяма част от това, което обичам. Все още пея тази роля – не толкова често като през първите години, но я обичам – обичам тази жена, музиката на Бизе, която е красива, обичам всеки детайл от тази опера. Познавам всеки детайл, разбира се. Нищо не се е променило за мен. Кармен ми е любимка.

Но ако имате над 50 различни постановки за последните 5-6 години, всеки един режисьор искаше ли да Ви промени, или ви се доверяваха?

Разбира се, че всеки режисьор си има собствена идея каква трябва да бъде Кармен и как да изглежда продукцията му. Но и аз имам своя идея за Кармен. И независимо какво изискват от мен, винаги се старая да изиграя Кармен такава, каквато аз я харесвам. Държа да не е вулгарна. Тя е свободолюбива, а това е много различно от вулгарността. Искам винаги да покажа на публиката, че тя може да бъде влюбена, свободна и много силна, но също много мека и любвеобилна. В характера й се събират много различни настроения и точно затова е красива – не е едностранчива в цялата творба, променя се постоянно. Това я прави интересна – да почувстваш нейните емоции от сцената. В първо действие е толкова сигурна в себе си, забавлява се с хората наоколо. После, във второ действие, е влюбена, а в трето е наранена. Загубва любовта и себе си с нея на финала. В края е голямата загуба – намерила е кого да обича, но осъзнава, че не може да бъде с него.

Добре ли е артистът да познава ролята си в такава дълбочина?

Абсолютно задължително е! Не е достатъчно да знаеш нотите. Трябва да знаеш защо композиторът е решил да създаде това произведение. Защо е описал така героите. Важно е да знаеш не само либретото, но и на какво се базира – в случая по творбата на Проспер Мериме.  За мен лично е важно да направя героинята си истинска, не просто изиграна на сцената, а жена като всяка друга от реалността. Много е важно да се подготвиш много добре преди да влезеш в ролята.

Но с годините една роля може да Ви стане досадна, дори и публиката да смята, че Ви пасва перфектно?

Разбира се, има риск да ти омръзне или да станеш скучен самия ти, но мисля, че ако обичаш нещо и го правиш всеки път с много страст, никога няма да стане скучно за теб или за публиката. Вложеното усилие винаги се забелязва.

Мисля, че точно страст е ключовата дума, защото дори когато сме Ви гледали на голям екран от Ла Скала или от Метрополитън, стастта е най-вече това, което сме усещали ясно. А какво се случва, ако героинята, която изпълнявате, не е чак толкова страстна жена?

Няма да я играя! Много е лесно. Хубавото в моята професия е, че мога да избирам – да кажа не или да. Никога не бих избрала роля, в която няма страст. И ако има шанс в една роля аз да внеса страст, ще го направя, повярвайте ми!

Сега идвате от Париж, където бяхте Далила в „Самсон и Далила“ от Сен-Санс. Отново силна жена, макар и толкова различна. Казвате, че ако намерите време в запълнения си до 2020 година календар, да запишете албум, бихте включили и Кармен, и Далила…

Ооо, много неща бих записала на диск – и Еболи със сигурност, и Азучена, и руски оперни арии, защото обичам Любаша, Марфа, Кончаковна, която е една от най-хубавите мецосопранови партии според мен. Бих записала и старинна музика – като "Дидона и Еней" от Пърсел. Също и музика от родната ми Грузия – много я обичам.

Именно за родината Ви ми се иска да говорим. Намираме се в България и според мен има много общо между нашите две страни по отношение на артистите и изкуството. Изумителните гласове, например. Но Вие в Грузия сега можете да се похвалите с изключителния реновиран оперен театър в Тбилиси – много красива, импозантна сграда. Какво мислите за нея?

Първо искам да кажа, че е самата истина, че България има много невероятни певци също като Грузия и това е малко странно, защото и двете са малки държави. От тях са излезли прекрасни музиканти. Това е от онези аномалии, за които обичам да говоря. Толкова чудесни певци в историята са българи, познавам много от тях – големи мецосопрани, баси, сопрани.

Колкото до грузинската опера – театърът е обновен и беше преоткрит миналата година след много години трудности. Но това отмина и смятам, че ще бъде хубав оперен театър в бъдеще. Трудно е, разбира се, да бъде на нивото на големите европейски опери, но все пак имаме надежди да сме един от най-добрите малки театри. Мястото е много красиво, архитектурата е забележителна и когато някой дойде в Тбилиси, това е едно от местата, които му препоръчвам да види.

Един много богат грузинец даде 40 милиона долара за реновирането на операта в Тбилиси. В България като че ли винаги разчитаме държавата да се погрижи за театрите, за хората на изкуството. Според Вас откъде трябва да идват парите за опера?

Много труден въпрос – и за нас в Грузия също.  Няма пари за изкуство. И не става дума само за Грузия, за България, за бившите съветски републики – проблемите са навсякъде. В Италия, в САЩ – всички правителства вече режат от парите за култура. За мен това е най-големият проблем. Защото смятам, че ако режеш от културата, това е краят на всичко. Най-важни в историята на човечеството са изкуството, културата, музиката. Не може да се реже от това, което прави живота поне малко по-хубав. Защото отиваш в театъра, сядаш, забравяш всичките си проблеми през деня, трудностите в живота си и се потапяш в нещо, което виждаш и чуваш на сцената. Много е тъжно, че политиците смятат, че ако вземат средства от културата, биха направили с тях нещо по-добро за страната си. Това е равно на разруха със сигурност! Това вече е факт и ние виждаме резултатите в целия свят. Ще завършим живота си в епоха, когато не познаваме ценностите, а без ценности сме просто стадо, като първите хора на Земята преди да има цивилизация – бавно се връщаме назад към тях и това е огромен проблем. Ако искаме да е по-добре, трябва да се обединим около идеята, че културата е едно от най-важните неща. Да започнем отново да даваме пари за култура, да правим повече за музиката и изкуството, защото те ще спасят планетата ни и живота на хората.

Бихте ли се ангажирали със създаването на фондация, за да подпомагате изкуството, както сега прави колегата Ви и близък приятел Орлин Анастасов?

Не бих направила фондация, защото това е твърде трудна задача. Но ще бъда тук, до него, за да помагам. Благодаря на Орлин, че прави всичко това. Голяма битка е, нужни са много пари, за да проработи. И често тези средства са от собствения ти джоб, защото никой не иска да подпомага културата днес. Това, което прави Орлин сега, е много важно, защото ще помогне на бъдещите поколения музиканти. Ще помогне и на хората да осъзнаят защо е важно. В България няма много концерти и спектакли с участници на най-високо световно ниво. Орлин може да направи много с авторитета и приятелствата си по целия свят - той е един от най-добрите баси в музикалната история. Знам, че той ще ми се скара след като излезем от студиото за това, което казвам, но аз съм сигурна - той е един от най-добрите баси в света! Невероятно е, че се захваща с тези проекти. Фондацията му ще помогне да се представят българските таланти. Желая му големи успехи и обещавам винаги да помагам!

Самият Орлин Анастасов заяви преди време, че за него Вие сте една от най-ярките звезди на операта в наши дни и много иска българската публика да Ви види на живо. Сега сцената е нетрадиционна - голямата многофункционална зала "Колодрума" в Пловдив. Как приемате това?

Трудно се пее извън театър - без акустика и с микрофони. Но мисля, че това е нов начин да се рекламира операта и тя да е достъпна за всички. Защото много хора смятат, че операта е само за богати хора, облечени в скъпи дрехи. Не е така. Операта е за всички. Така е започнала историята на жанра, после нещата са се променили, но сега се връщаме към корените. Аз се радва, че е така - всеки трябва да може да отиде на опера. Билетите не би трябвало да достигат тези ненормално високи цени. Трябва да има и по-евтини. Да има отстъпки за студенти. И дори да не си на най-хубавото място в залата, да можеш да посетиш спектакъл.

Сега, в зала "Колодрума" ще представим грандиозна продукция. Ще има коне, танцьори и други красиви неща, така че ще се постараем вечерта на всички, които дойдат да гледат, да е приятна и много интересна. Незабравима!

Като говорите за микрофони - те не са Ви непозната територия, защото обичате да пеете джаз.

Аз започнах кариерата си на певица с джаз. Чак след това започнах за уча оперно пеене. По-късно обаче реших да сформирам свой бенд и изпълняваме заедно кросоувър - песни от Франк Синатра, пиеси от Пиацола. За мен е приятно, но не е само за забавление. Джазът прави операта още по-интересна за мен. Има пренасяне на определен опит от едното в другото. Много е хубаво да имаш възможност да го правиш. Музиката е красота. Обичам соул, слушам и много рок. Никога не слушам класическа музика у дома. Не мисля, че е задължително. Хубава музика има във всички жанрове. Трябва да разширяваме мирогледа си. Затова хора, които обичат рок, могат да експериментират и да дойдат да ни чуят в Пловдив - ще е хубав експеримент.

Чуйте интервютата с Анита Рачвелишвили и Орлин Анастасов в звуковите файлове.