Истории с китара. Песни за любими инструменти

Не зная как стана, но вчера на тавана
съвсем случайно открих
една доста стара, олющена китара
и да я хвърля реших.
Посегнах да я вдигна, но точно да я стигна
чух един тих гласец да казва „моля те недей,
изпей ми “Yesterday”, нали твърдиш, че си певец“.

Усетих, че треперя, че не мога да намеря
вратата – да избягам навън.
Докоснах си главата, ощипах си ръката,
убедих се – не беше сън.
Занесох я вкъщи, а тя се намръщи,
каза: „Защо ме водиш у вас?
Заведи ме поне на едно турне, ще видиш целия свят
ще заговори за нас“.

Друг е животът с китара, а тази понеже е стара,
непрекъснато ме кара нови струни да й сложа
и за бъдещето си да спра да се тревожа.

Друг е животът с китара, а тази понеже е стара,
помни времето на Ринго, Джордж, Джон и Пол,
моите първи учители по рок'н рол.

Вечерта се върнах рано, взех лист и на коляно
писах песни, изобщо не спах.
На следващия ден, макар и малко уморен
пред китарата ги изпях,
а тя горката въздъхна и веднага се пъхна сама в моите ръце,
като влюбени бяхме, пяхме и се смяхме
цяла нощ от сърце.
                                                                             Георги Минчев
                        
                  

                                             
--------------------------------------------------

Госпожице Гибсън (Mamzelle Gibson), запознахме се в Америка,
в музикален магазин, в който почти никой не влизаше.
Госпожице Гибсън, отнесох те в сърцето си като любовник,
като крадец, под невярващия поглед на един метроном.
Госпожице Гибсън, ти беше най-хубава от
всичките момичета в Америка!
Ти разбираше само английски и за да говоря с теб
започнах курсове в Бостън.
Госпожице Гибсън, и двамата тогава  бяхме с 18 години по-млади,
а се обичахме така, както и сега.
И всички още ни се чудят…
Госпожице Гибсън, ти беше
най-красивата от всички в Америка!
И когато се опитах да изневеря, не намерих по-хубава от теб.
Госпожице Гибсън, любовта ни няма край,
ще остарее като хубавото вино – без да бъде монотонна.
Госпожице Гибсън,
продължаваш да бъдеш най-хубавата!  
                                                                    Жорж Мустаки (свободен превод: Кр. Бояджиев)

Предлагаме Ви стихове и песни, посветени на музикални инструменти: китари, барабани, Хамънд орган /с Лесли/, флейта, саксофон и пиано, с откровения на Волен Николаев, Джордж Харисън, Александър Петров, Питър Гейбриъл, Клаудио Матоне, Франко Милиачи, Митко Щерев, Имоджън Хийп, Робърт Лам, „Чикаго“, Майкъл Франкс…
Добре дошли сте!

неделя, 27 август, от 17 часа