Ясмин Леви: Някой творци докосват сърцето ни през щастието, а други през тъгата. Моята музика докосва хората през тъгата.

публикувано на 22.10.17 в 17:25

Автор: Ирина Недева

Интервю на Ирина Недева с Ясмин Леви

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

разговор на Жени Монева с Ирина Недева за срещата й с Ясмин Леви

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В събота вечерта израелската певица Ясмин Леви изнесе вдъхновен и вдъхновяващ концерт в София лайф клуб. Ден преди това тя даде специално интервю за програма Хоризонт на Ирина Недева.

За мен тъгата е фонтанът на моето вдъхновение. Когато се чувствам щастлива, не мога да творя. Затова за мен тъгата е дар и музиката ми е обвързана с меланхолията и тъгата, тъй като чрез нея изразявам себе си. На сцената представям един житейски път, пиша и пея за любов, но в музиката ми няма надежда, тя може да разплаче слушателя и един вид да си пречисти душата чрез нея и сълзите. На сцената съм щастлива, но не мога да запея щастливи песни. Осъзнах, че някой творци докосват сърцето ни през щастието, а други през тъгата. Аз докосвам хората през тъгата.

Каква сте извън светлините на прожекторите?

Няма разлика между човекът, който виждате на сцената, но на сцената се развихрям, тъй като имам свободата да освободя емоциите си. Благодарна съм на публиката ми че ме оценява такава каквато съм и не ме съдят.

Само вашите емоции, или в музиката ви запечатвате тези на предишните поколения?

Аз съм родена като стар дух. Когато бях малка се мислех като много по-стара. Средата в която израснах беше на възрастни жени, вдовици и разведени. Поех страданието им в душата си. Прегърнах тази тъга и бях стара, въпреки че бях дете.

Как стигнахте до ладино?

Бях дете на двама музиканта, баща ми Исах Леви беше и музиколог, посветил живота си на това да събира песните на евреите изгонени от Испания. И аз отраснах с тези песни, спомням си ги още в първите ми спомени.

Има ли някакво напрежение когато мислите за ладино сравнен с испанския ? Имате ли различни емоции, тъй като пеете и на испански?

Пея на испански, и говоря испански, но не говоря ладино за жалост, вече поколенията не говорят ладино. Благодарение на испанския разбирам горе долу всичко в ладиното, тъй като са сходни. Но за мен еврейското-испанско наследство е моята кръв, изразява се във всичко в това как майка ми ме вика да ядем, миризмата на храната, гласът на баща ми който ми пее. Испанския все пак е основата на еврейко-испанския, но еврейко-испанския за мен е по-болезнен тъй като той е плодът на гонението на евреите от Испания. Аз го ценя много повече.

Каква е връзката на тъгата с това, което се е случило на евреите през средата на 20ти век, Холокоста и това да си мишена на антисемитизма. Отразявате ли това с музиката си?

Ще ви разкажа една история. Първият ми концерт беше в Есен, Германия, беше преди 15/16 години. По път за сцената имаше част от стар влак, като музеен експонат. С групата ми бяхме шокирани, сякаш ни забиват нож в сърцата и решихме че в този момент ще свирим за да изразим болката на евреите, които са били депортирани. Ще викаме и ще изкрещим болката на тези хора от времето на холокоста. Разплакахме се на сцената, а смисълът на концерта трябваше да е друг. От този момент никога не се качвам с ярост и желание за отмъщение на сцената, само с любов, за да покажа че съм еврейка и въпреки това колко хора по света са се опитвали да унищожат вярата ни тя е силна и не можеш да насилиш своя начин на живот над другите. Обичам хората и ги уважавам за това което са, независимо цвят на кожата, религия, култура, сексуална ориентация. Обичам хората, никога не ги съдя и се опитвам да не наранявам, това винаги е било посланието на моята музика.

Сега сте в държава където има Ладино общество, защото в голямата си част евреите тук са дошли след гоненията от Испания. Имаме и музиколог Николай Кауфман, който е събирал Ладино песни, знаете ли го?

Съжалявам, не го знам, но знам някой български песни и песни от Балканите като цяло, благодарение на работата на баща ми.

Когато четох статии за вас и групата ви разбрах, че имате персиец в групата си. И че музика ви може да докосне всички в Близкия Изток. Как става това ?

Просто като съм самата себе си! Бях родена и отгледана в Йерусалим. Той обединява народите на Близкия изток и там отраснах с музиката на много народи - персийска, арабска, фламенко, аржентинска, танго, джаз, блус, опера и класика. Този микс това съм аз, представям го. Получавала съм писма от иранци, че това е тяхната култура, от турци - също, че е тяхна, от испанци - също. Това е красотата на цялото нещо, бях късметлийка, че съм родена в Йерусалим и опитах от културата на всички тези народи. За мен е чест че имам персийски, турски и арменски изпълнители в групата си. Благодарна съм че тези култури са част от живота ми.

Последен въпрос какви са тревогите ви за посоката към която отива светът в момента и какви са надеждите ти?

Притеснена съм и съм тъжна. Тъжна, основно, защото отгледах две прекрасни ангелчета, моите деца, а едва ли ще мога да ги предпазя изцяло от човешкото зло. Но вярвам, че повечето хора в този свят са добри и съм щастлива, че съм жива в този свят. Отраснах с мисълта, че светът не е красив, но когато съзрях като жена осъзнах, че светът Е красив. Има зло, но то идва от това, че не се уважаваме един друг, не уважаваме животните и природата. Винаги мислим, че сме най-добрите и заслужаваме повече, но това не е така. Всички сме равни и вярвам, че трябва да имаме уважение. Аз се опитвам да допринеса с музиката си, като пътувам и предавам това послание.

Интервюто с Ясмин Леви можете да чуете в звуковия файл, както и разговора на Жени Монева с Ирина Недева за впечатленията й от срещата с израелската певица