Светлина пред Рождество

В „Изпята поезия“ с Димитрина Кюркчиева Ви предлагаме българска песенна лирика и дошли от близки и далечни страни красиви песни, посветени на зимата, снега и Рождество.
От стотиците известни зимни коледно-новогодишни продукции, почти цял век издавани на грамофонни плочи, касети, компактдискове и прочее съвременни формати, изглежда, че май единствен албум, посветен на зимното равноденствие направи певицата-пианистка, създателка на музика и текст Тори Еймъс (Tori Amos). Тя е американка, дъщеря на индианка от племето чероки и на шотландски църковен пастор. Въпреки религиозното начало, което безусловно присъства още от нейното детство, Тори Еймъс стои някак встрани от църковната догма, от канона. Като че ли с изкуството си в един период от своето развитие тя самата се превръща в канон, поне в областта на поп-рок културата. Канон на различното, на другостта. Зимният албум на Тори по навик наричаме „коледен“. Той е и такъв, но истината е, че изначално е посветен на зимното слънцестоене – онзи магически миг, в който слънцето сякаш се ражда отново, за да поеме пътя към своя възход. Събитие, почитано от хората хилядолетия наред. Почит, продължила и до днес, когато древното вярване, преобразено, отстъпва на духовната религиозна християнска норма, с почит към деня на раждането на младенеца, младия бог, или младото слънце. Тори Еймъс се обръща именно към това необяснимо, тайнствено вълшебство. Така тя се превръща в звено между древността и настоящето със своя албум, който можем да наречем „зимно-светло-пъстър“. Във всички текстове на песните срещаме светлината и нейните проявления: ден, пламък, огън, отблясък, искри… Част от песните са написани от Тори Еймъс. Други тя намира в Оксфордската библиотека. Чуваме песни, дошли от различни части на Европа, създадени през VII, VIII век. Енигма е обаче защо цялата продукция завършва с „Тиха нощ“ на Йозеф Мор (Joseph Mohr) и Франц Грубер (Franz Xaver Gruber), като заглавието е изписано на немски, както е в оригиналния му вид (Stille Nacht), а и изпълнението на песента е почти академично, като да е „задължително“, стои встрани от цялостната стилистика на песните в Midwinter Graces – това е името на албума на Тори Еймъс (милост, нежност при зимното слънцестоене). Може би така певицата ни напомня за кръговрата на живота: светлина, мрак и отново – светлина. А може би Тори Еймъс показва и на неразбиращия, че дните ни около Рождество не са само и единствено празник на една едничка вяра. И независимо какви са вярванията на различните хора, вярата им в Твореца би трябвало да ги събира, не да ги разделя.

неделя, 17 декември, от 17 часа