Концертният цикъл "Музиката на Европа" на Софийската филхармония в сътрудничество с Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" дава на публиката уникалната възможност да се срещне с творчеството на представители на 28-те държави членки на ЕС. Всеки понеделник камерна зала "България" се препълва, а някои от желаещите да чуят концертите дори не успяват да си намерят място.
На 15 януари беше ред на "Музиката на Германия" и за всички присъстващи беше шанс да чуят една много специална изпълнителка – виолончелистката Аня Лехнер. Тя е в България за четвърти път, но този път е сама. Програмата й беше съставена от произведения от Йохан Себастиан Бах, Паул Хиндемит, Ханс-Вернер Хенце и една солова композиция на самата Аня Лехнер – всичко това за соло виолончело.
Усещането беше уникално - за интимен разговор между изпълнител и инструмент. При това за двете солови сюити от Бах Лехнер предпочете бароков лък, което променя изцяло звука на инструмента - прави го лек и ефирен. А после, когато замахна със съвременния лък в Соната №3 от Хиндемит, тя и челото сякаш станаха едно мощно цяло - вкоренено и масивно. Пиесата "Вятър" на Аня Лехнер беше илюстративна и много красива – като северен пейзаж, а Хенце прозвуча почти класически – с игриви, танцувални елементи.
В интервю за предаването "Алегро виваче" Аня Лехнер сподели:
Всъщност за мен това е първата немска програма. Никога не съм си мислила да свиря само немска музика, пък и съм доста привлечена от композиторите от Изтока и от различни други страни. Наложи се да помисля какво германско бих представила. Само Бах ми се стори недостатъчно. Сетих се за Третата соната от Хиндемит, която никога не бях свирила – учила съм композитора, разбира се, но никога не бях изпълнявала негова музика. А след това дойде и идеята за Серенадата от Ханс-Вернер Хенце, който е бил приятел на моя учител Хайнрих Шиф и поради това Шиф свиреше тази пиеса много често. Така че аз разучих Серенадата заради моя учител, но беше интересно да открия, че въпреки че Хиндемит е почти 30 години по-възрастен от Хенце, неговата Соната ми звучи далеч по-модерно. При това Хенце е писал неговата творба додекафонично, но някак си не се усеща. Така че за мен тази програма беше един вид предизвикателство, но се радвам, че я подготвих специално за рецитала си в София.
Много музиканти споделят, че соловият рецитал е пълно разголване пред публиката, затова и не е лесно – иска се смелост. На Вас харесва ли Ви?
Аз свиря в няколко камерни ансамбъла, но също така ми харесва да свиря соло, защото имам няколко произведения, написани специално за мен, както и например пиеси от Георги Арнаудов – чудесния български композитор, така че обичам соловите рецитали - да съм напълно свободна в избора си какво и как да свиря. Често импровизирам и така свързвам различните части на програмата. Често свиря с френския пианист Франсоа Кутюрие и тогава се чувствам истински щастлива на сцената, така че това са две съвсем различни неща, но аз обичам да правя и двете.
В програма "Музиката на Германия" изпълнихте и своя композиция, наречена "Вятър". Само за виолончело ли пишете и какво Ви вдъхновява – природата, философията?
Аз не се възприемам като композитор, но се налага да пиша понякога по нещо. В този случай исках да свържа музиката на Хиндемит и Хенце, да създам контраст, но тази пиеса не е като другите две - пак заради импровизацията. Има мелодия, която съм фиксирала, но всичко друго е отворено. Така че вероятно не бих могла никога вече да я повторя. Но ме вдъхновява природата, определено – аз обичам вятъра, обичам да го слушам, просто се опитвам да го пресъздам с музика и звукови ефекти.
На сцената изглеждате наистина като човек, който иска да е напълно свободен. Цигуларката Патриция Копачинская беше в София през декември и тя говореше за създаването на "музейна музика" – произведения, които се изпълняват по един и същ начин отново и отново. Струва ми се, че и Вие сте против това.
За мен музиката винаги трябва да е нова, да се чувства по нов начин и това е трудно, но аз например никога не свиря с музиканти, които искат всичко да е уточнено и никога да не се променя, които се страхуват да не сгрешат някоя нота. Защото ако се опитваш да си спонтанен и да откриваш винаги нови страни на една творба, може да стане опасно – може да направиш грешки. Но аз имам нужда – за мен е важно да имам тази свобода. Аз обожавам Патриция, но тя имаше много проблеми в началото на кариерата си, докато се наложи като име - именно заради маниера ѝ на мислене и свирене. Защото е различна. Но за мен тя е точно това, което един музикант трябва да бъде. Между другото с нея записахме преди време Двойния концерт от Тигран Мансурян. Беше чудесно преживяване.
Мансурян явно е един от любимите Ви композитори, както и Валентин Силвестров. Имате участия в цели 25 звукозаписни проекта, но те са все уникални – дуо виолончели, дуо с бандонеон, Тарковски квартет с пиано, саксофон и акордеон – явно не обичате стандартни ансамбли.
Свирила съм в Розамунда квартет – класически струнен квартет - в продължение на 18 години. Така че знам какво е стандартен ансамбъл. Но след като се разделих с тях, наистина не съм мислила специално да търся уникалност. Просто така се получи. Трябваше да си изградя нова кариера и винаги ме е интригувала импровизацията, затова винаги ми е харесвало да свиря с музиканти, които практикуват това. Колкото до дуото с бандонеон – това не е просто бандонеон, това е Дино Салуци! Това е един от най-важните проекти в живота ми. Защото винаги съм обичала неговия маниер на свирене и от него научих толкова много. Той никога не се повтаря - дори да е измислил най-красивата мелодия на света, не я повтаря на следващия концерт – той поема огромни рискове. И това означава да си свободен, но също така означава ту да си в рая, ту – в ада. Това съм научила от Дино Салуци – за мен най-големия творец на музикалната сцена.
Чуйте интервюто с Аня Лехнер и музика от рецитала ѝ в камерна зала "България" в звуковия файл.Експозиция от 38 икони, създадени в периода 17-19 век вече имат самостоятелно зала в Художествената галерия на Русе . Те ще бъдат достъпни за посетителите целогодишно и тази промяна е част от новата концепция на галерията. С акапелни църковни произведения, изпълнени от камерния хор на Държавна опера - Русе, тържествено и с подобаващо..
Днес в Дома на киното в София се открива филмовият фестивал МЕНАР. Той запознава българската публика с културата и традициите на Югоизтока и ислямския свят. Това е 17-тото му издание. Зрителите да очакват една добра селекция от игрални, документални и късометражни филми, които ще се се излъчват до 30 януари, обясни пред БНР Здравко..
На сцената на Пловдивския театър тази вечер ще се състои премиерата на спектакъла "2084. RЕХ. Или последният цар на света" . Автор на пиесата е руският драматург Кирил Фокин , а постановката е на македонския режисьор Деян Пройковски . Ироничната антиутопия ще поведе зрителите към близкото бъдеще – свят, в който човечеството е постигнало..
Българският дует Woomb ("Уумб"), носител на награда от конкурса "Пролет" на БНР, ще излезе на сцената в Грьонинген тази вечер като един от номинираните за престижните музикални награди. Българската група Woomb е сред номинираните за наградите MME Public Choice Award Наградите Music Moves Europe, организирани от европейския шоукейс..
От 17 до 21 януари 2025 г. София ще бъде домакин за трети път на Международния кларинетен конкурс „Сава Димитров“ – културно събитие, което все повече трупа престиж и привлича световния музикален елит. Организатори са Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ и фондация „Проф. Сава Димитров“, със съдействието на Министерството..
На 15 януари в Първо студио на БНР от 19.30 ч. Симфоничният оркестър на БНР ще продължи поредицата си, в която през този сезон представя програми изцяло с българска музика. На диригентския пулт ще застане Константин Добройков - ръководител на камерния ансамбъл "Софийски солисти", с когото радиосимфониците са работили многократно и в концертни, и в..
19-ото издание на Венецианското биенале по архитектура е планирано за периода от 10 май до 23 ноември 2025 г. Темата тази година изследва влиянието на изкуствения интелект и новите технологии върху архитектурата и обществото. Българският павилион ще бъде подготвен от архитект Ясен Марков . Неговият проект "Псевдоприрода" спечели първо..
В споразумението между участващите в управлението формации има точка за прекратяване на нелегитимните влияния на партии и техните лидери в съдебната..
Управлението на Тръмп ще бъде олигархично и тук ще бъде такова - леко олигархично, защото ние нямаме толкова богати хора. Това каза пред БНР..
Имаме правителство на далаверата и на зависимостите . Най-малко трима министри са зависими от Пеевски . Това мнение изказа в предаването..