Вдигнете чаши…

„Солта на земята” (Salt Of The Earth) е сред по-непознатите балади от репертоара на Ролинг Стоунс (Rolling Stones), въпреки че е едно най-добрите им парчета. Започва с гласа и вокала на Кийт Ричардс и едва във втория куплет чуваме обичайния певец-фронтмен на Стоунс, Мик Джагър заедно със здравия пиано акомпанимент на Ники Хопкинс. Създадена е за албума Beggar’s Banquet (Просешки банкет) - препратка към „Просешка опера” на Джон Гей и „Опера за три гроша” на Курт Вайл и Бертолд Брехт. Тази песен става основа за по-късната балада на Stones „Не можеш да имаш винаги това, което искаш” (You Can’t Always Get What You Want) - финал на албума Let It Bleed (Нека да кърви), грубовата реплика на Let It Be - последно издадения албум на Бийтълс. А ето какво ни казват Rolling Stones в „Солта на земята”:

Да пием за работещите хора,
хората на тежък труд! 
Да пием за смирените по рождение.
Да пием за солта на земята.   

Да пием за милионите нерешителни хора,
които се нуждаят от водач,
но винаги попадат на авантюрист или играч.
Да пием за солта на земята. Да вдигнем чаша за добро и зло.

Навремето, може би в момент на нездраво опиянение Кийт Ричардс бе споделил, че позицията на „Ролинг Стоунс” в песента „Солта на земята” е откровено цинична: Стоунс изобщо не ги е било грижа за неоправданите хора на труда! Не бихме пренебрегнали и факта, че песента съдържа заемки от текстове в Библията, затова още повече cмущава некоректната строфа: „Да вдигнем чаша за добро и зло”. Поне добре е, че не са се заклели в това… 33 години след създаването на баладата „Солта на земята” авторите Мик Джагър и Кийт Ричардс променят думите, оттам и смисъла на фразата за злото, като предпазливо я поправят на „Вдигаме чаша за добро, не за зло”. Очевидно, разумът е надделял.
----------------------------------------------
Тъжни жени на масата - 
весела чаша пред мен.
Светнали в самотата си,
гледам ви опиянен.

Хайде сега, разкажете ми,
както разказва жена…
Ще укорявам мъжете ви.
Ще съм на ваша страна.

Ще се изпратим до ъгъла
и ако тъмно е там,
пак ще изпитаме гъдела
да сме харесвани… Знам –

няма да мръдна от масата!
Като утихнал дом,
светнали в самотата си,
ще ви следя мълчешком...

Ще ме забравяте в щастие –
ще съм ви нужен в тъга!
А не бих искал да сте
тъжни както сега.
                      
1988 г.

стихове: Емил Симеонов (горе вдясно)
музика и изпълнение: Георги Денков (долу вдясно)

неделя, 11 март, от 17 часа