ECM. Три букви на доверието

Не много отдавна на света се появи пореден документален запис (Live) на европейския квартет на Кийт Джарет (Keith Jarrett) заедно с Ян Гарбарек (Jan Garbarek), Йон Кристенсен (Jon Christensen), Пале Даниелсон (Palle Danielson). 33 години, след като концертът им се е състоял. Закъснение с повече от три десетилетия! Все пак, става дума за Джарет. Знайно е, че голяма част от изявите на четиримата музиканти (заедно и поотделно) станаха възможни и известни на света, поради техния безспорен талант, но и благодарение на Манфред Айхер (Manfred Eicher). Отговорен към музикалното наследство, с дарбата на откривател на бъдещи знаменитости, самият той стана в знаменитост в световната култура. Роден в Германия, класически музикант, контрабасист, с чувство за мисия спрямо класическата и съвременна академична музика и джаза Манфред Айхер през 1969 година създава звукозаписната и издателска компания ЕСМ (И Си Ем). За няколко десетилетия ЕСМ се превърна в животворен извор на музикално изкуство, белег на модерността. Изкуство, развило се върху традициите, отъждествимо с новото време. Edition of Contemporary Music (Издание за съвременна музика) - това е смисълът на тази буквена триада. Трите букви „на доверието“ оказват влияние на все повече хора – музиканти и слушатели по света; музиката, на която ЕСМ е неотменен знак, става все по-разностранна, екзотична, загадъчно-предизвекателна, но… винаги провокираща мисъл и чувство. В първите грамофонни плочи на създадената в Мюнхен компания ЕСМ срещаме младите Кийт Джарет, Чик Кърия (Chick Corea), Гари Бъртън (Gary Burton), Джак Де Жонет (Jack DeJohnette), малко по-късно –  Ян Гарбарек, Ануар Брахем (Anouar Brahem), Пат Метини (Pat Metheny), Ралф Таунър (Ralph Towner), Джон Ейбъркромби (John Abbercrombie). В по-ново време изданията на ЕСМ се обогатиха с изкуството на Арво Пярт (Arvo Pärt), Гиорги Куртаг (György Kurtág), Алфред Шнитке (Alfred Schnittke), Хайнц Холигер (Heinz Holliger), Хелмут Лахенман (Helmut Lachenmann), Стив Райх (Steve Reich), Гия Канчели (Giya Kancheli), Валентин Силвестров, Хилиърд ансамбъл (The Hilliard Ensemble), Гидон Кремер (Gidon Kremer)… Обръщайки поглед назад, всеки може да узнае и/или да се подсети, че тъкмо благодарение на ЕСМ и Манфред Айхер спонтанните пианистични копнежи на Кийт Джарет докоснаха мнозина хора по Планетата. Но бе необходимо търпение, докато тези откровения на Джарет бъдат разпознати, почувствани, приети от другата страна на Атлантическия океан от сънародниците на Кийт Джарет в САЩ, откъдето е родом пианистът с европейски (унгарски и британски) корени. Интересен факт е, че през 2012 година бе издаден двоен албум на ЕСМ, находчиво наречен Sleeper – спящ човек, сънливец. Той съдържа концертни изпълнения на Belonging Quartet на Кийт Джарет и Ян Гарбарек, с изява в Япония през далечната 1979 година. Защо е била нужна тази „генерална пауза“? Вероятно, заради прецизна репертоарна стратегия. Животът на ЕСМ показва, че компанията продължава да се ръководи от хора с мъдрост.
През десетилетията ЕСМ продължи да следва своята философия в звукозаписа, с различен подход в постигането (изобретяването?!) на съвременен тип звукова среда, без досадното (понякога) усещане за дигитален звук. Вслушвайки се в звукоинженерната работа в продукциите на ЕСМ твърдя, че класически прийоми и подход наблюдаваме не само в музикалното изпълнителско и композиторско изкуство, но и в творческото умение на тонрежисьора и неговия екип. И в изначално заложените норми от Манфред Айхер още от създаването, зараждането на ЕСМ през магичната 1969 година. Да се прави звукозапис на „Музика, в която тишината и гласът на тембъра са точно толкова важни, колкото всичко друго.”