Най-много българи вярват на БНР като източник на достоверна информация.

По скалата от 1 до 10 оценката за БНР за достоверност на информацията е 7.29, сочи проучване на Института за изследване на журналистиката "Ройтерс" към университета в Оксфорд.

Анализът показва, че едва 38 процента от българите имат доверие в новините. Това е един от най-ниските резултати от всички страни, които намират място в новия медиен доклад на института.

Докладът се публикува за седма поредна година, като за първи път страната ни е включена в него. 

В онлайн изследването са се включили 2021 българи. Като цяло данните от доклада са събрани от сътрудници на института и допитване до над 74 хиляди души в 37 различни държави – 25 от които европейски.

Генералният директор на Българското национално радио Александър Велев подчерта, че обществените радио и телевизия в цяла Европа се характеризират с това, че имат най-високо доверие:

"Това е трайна тенденция. В морето от лъжливи новини, от неточна и некоректна информация, общественото радио и телевизия се отличават с това, че при тях информацията е проверена, че в ефир не може да излезе нещо, което не е проверено и не е сигурно, че е така. Другото нещо е навикът за слушане на новините от Радиото и Телевизията".  

Основното правило в журналистиката е информацията да бъде проверена. Един път непроверена информация води до срив в доверието, подчерта той.

Генералният директор на БНР отчете ръст от около 10% на потребителите на БНР в интернет за последната година. Той посочи, че освен текст, в сайта на Радиото могат и да се слушат новините.

Директорът на БНР посочи и кое отблъсква аудиторията от слушане на новини:

"Отмина времето на тези големи осведомителни бюлетини, които правят националните телевизии. В Германия централната емисия е 15-30 мин. Кой има възможността в днешно време да седи 1 час пред телевизора? Другото, което отблъсква хората, според мен, е това, че ние ги заливаме с отрицателна информация много често. Мисля, че ние го променихме това в новините на БНР до голяма степен. Тази отрицателна информация – за катастрофи, за загинали, насажда у хората негативно чувство. Това кара хората да не вярват на новините и да не ги харесват".