Юли

Може би сте чули, че когато дойде юли нещо става с мен. 
Нито ям, нито спя – целият кипя и чакам този ден, 
когато ще кажа: стягай си багажа, 
тръгвай към Созопол – всички вече са там! 
Приятелите, старите, извадиха китарите,  а ти защо си тук и то – сам? 
А?

Ето го и юли! Слънцето зажули, чак асфалтът стана мек… 
Всеки гледа да се скрие, сянка да открие,  но къде ти – в този пек?!
Време е да кажа: стягай си багажа,  тръгвай към Созопол – всички вече са там! 
Приятелите, старите, извадиха китарите,  а ти защо си тук и то – сам? 
А?

Лошото на юли, както сигурно сте чули е това, че има край… 
Така че, догодина ще гледам да замина още през май!
Пак ще кажа: стягай си багажа,  тръгвай към Созопол – всички вече са там! 
Приятелите, старите, извадиха китарите,  а ти защо си тук и то – сам? 

текст и изпълнение: Георги Минчев, музика: Андрей Станчев,  аранжимент: Кузман Бирбучуков , 1987г.

Сред всички рокаджийски „созополски“ парчета на Георги (Гошо) Минчев като че ли „Юли“ е най-призивното: изпълнението на незабравимия Гошо има и хъс, и дуенде, и рок! А има и такъв заряд, че кара съвестта ти да се буди, да се чуди и пита с недоумение: Да бе, защо си още тук, а не Там… А?!