Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проф. Анастас Герджиков: Има шанс СУ да влезе в топ 500 на световните университети

Проф. Атанас Герджиков
Снимка: БТА

Има възможност  СУ „Св. Климент Охридски“ да влезе в класацията за 500-те световни университети, каза пред БНР ректорът на Алма Матер проф. Анастас Герджиков.

„Има три или четири по големи класации в света, в Европа има една или две, във всички тях обикновено сме между 600 и 800 място, което изглежда малко, но всъщност е сред първите 4% в света. Има шанс СУ да влезе в топ 500 и всъщност това е, за което мечтаем в последните 10-15 години. Можем да се придвижим напред. Нереалистично е да влезем в първите сто. Ако погледнете финансирането на първите 100, ще видите че става дума за университети, някои от които имат бюджета на България“, каза Герджиков в предаването „Неделя 150“ на програма „Хоризонт“. Той е категоричен, че университетът не е далеч от топ 500 и в последните години стремително се придвижва натам, но уточни: 

"Училището има повече възпитателна цел, не просто образователна, но и в Университета трябва да изграждаме личности. Няма никаква полза от един тесен специалист, който знае само това, което трябва да работи, само апарата, с който ще работи цял живот. Това не е перспективно не е реалистично. Професиите се сменят през пет години. Трябват ни хора, които са гъвкави, които са добри граждани, които разбират защо трябва да се постъпва хуманно. Това е много важно. Смятам, че университетите, в последните 20-30 години се сблъскаха с много предизвикателства и поради това обществата ги подценяват по цял свят. Смятам, че младите хора не са по-лоши от преди. Донякъде сме заблудени от това че в цял свят приемаме много по-голяма част от завършилите, а не както преди само елита. Също така не съм съгласен, че електронната книга е нещо лошо. Книгата е сменяла формата си четири-пет пъти през последните три хиляди години и всички сме продължили да четем, независимо дали е ролка папирус, кожена книга, хартия или е електронна книга".

Герджиков изтъкна, че останалите университети в нашата стотица имат в пъти по-голямо финансиране от СУ. Според него, българските ВУЗ отдавна е трябвало да бъдат сред първите 1000, „но просто им достигат сили по тези причини“. Новия институт към СУ – „Големи данни в полза на интелигентното общество“ е свързан с проект на университета

„Аз не съм специалист в тази област, но големите данни са нещо, което през последните години е важно. Дори аз, като филолог, забелязвам, че сме все по- засипани от информация и можем да я използваме по добър начин, ако се ориентираме в нея. Ако не се ориентираме, настава хаос, не можем да я използваме и често смятаме за ценно нещо, което не е и пропускаме истинските ценности. Дори в рамките на информатиката има вече методи да се използват така големите данни, че да се извлече максимална полза от тях“.

Тенденцията хората да остават да учат в България и да остават да работят в България е свързана по-скоро с нагласата им да останат да живеят у нас, смята той. Герджиков, който отдавна е противник на финансирането на образованието „на глава“ оцени високо реформата във висшето образование:

"Слава Богу, това се промени през последните пет-шест години и в последните три години вече дава сериозен ефект. Реформата в модела на финансиране се случи, според мен, достатъчно навреме. По-скоро проблемът беше, че едновременно с грешния модел имахме и грешната политика да запазваме броя на студентските места и когато намаляха кандидат-студентите от 110000 на 55000 ние продължавахме да имаме 70 000 и в един момент стана така, че вместо двама души да кандидатстват за едно място има две места за един кандидат. Това е още по-лошо от погрешния модел на финансиране, който демотивираше добрите и стимулираше увеличаване на броя на местата. И двете се реформират. Качеството е част от формулата за финансиране и се измерва по обективните резултати, а едновременно с това се намалява броя на местата там, където качеството е най- ниско в дадено направление".

Според проф. Анастас Герджиков е важно да се създаде Национална детска болница, без обаче да се ощетява съществуващата болница „Лозенец“.

„Националната детска болница е важна тема и ние не трябва да се отказваме от тази идея. Въпросът беше просто да не правим нещо добро за сметка на нещо друго. Има начин да се построи такава нова детска болница, ако трябва включително и в двора на болница „Лозенец“, който е голям, без да се ощетява съществуващата болница“, каза той.

„А колкото до Медицинския факултет, той наистина щеше да е най-ощетен, защото неговите преподаватели са изцяло хора от болница "Лозенец". Ако се беше осъществило това необмислено намерение от 18 отделения да остане само педиатричното, също така щяха да се пръснат преподавателите и ние щяхме да ги загубим, защото те нямаше да могат да бъдат наши преподаватели, ако са на друго място“, посочи проф. Анастас Герджиков.

Премиерът Бойко Борисов обяви пред журналисти в Брюксел, че правителството ще оттегли предложението си болница "Лозенец", известна като Правителствена, да бъде преструктурирана в детска.

Някои браншове и сектори като информатиката и минния добив финансират учебните заведения, но като цяло това явление е рядкост, изтъкна ректорът

„В България бизнес обикновено е малък и среден бизнес и помага само този, който има дългосрочна перспектива, а това е по-сериозния бизнес“.

Първите 10 университета у нас правят 80% от научната продукция и в това няма нищо лошо, категоричен е ректорът според когото всяка наука трябва да се финансира. Тази, свързана с практиката, дава бързи резултати. и внедряване, но фундаменталната ще даде още по-важни резултати в бъдеще:  

"Просто трябва да си го признаем и няма смисъл се срамуваме от това. Винаги и във всяка страна има два вида висши училища. Някой правят по-сериозна наука и са изследователски университети. Няма нищо лошо в това. При нас обаче има известна ревност и всеки иска да е в едната група, въпреки че обикновено не всички сме за там. По-важното е, че науката е важна за обществото като цяло и трябва да се финансира всяка наука. Мога да дам безбройни примери като това, че в първата година на кризата президента Обама финансира фундаментална наука с два пъти повече пари, отколкото преди кризата. От нея очевидно няма да има непосредствена ползвана, но той очевидно е вярвал, че ще има някой ден полза, която да ни извади от кризата. Има безбройни примери за това. При нас беше нобеловия лауреат за миналата година по физика и той даде такива примери.  Един от тях беше за това, че една от двете теории на относителността на Айнщайн от 1915 година довежда до това, че той в следващата година той пише една статия,  която изглежда напълно несвързана с практиката, фундаментална и безинтересна за практическо приложение, но всъщност от неговите трудове от тези две години следва това, че GPS-ът ни работи. Ако нямаше подобни фундаментални разсъждения, които изглеждат несвързани с практиката, в главата на Айнщайн, сега джипиеса щеше да дава такива отклонения, че щеше да е неизползваем".


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Свързани новини

Писателят Георги Господинов в БНР с водещите на „Неделя 150“ Диана Янкулова и Явор Стаматов (вдясно).

Георги Господинов: Четенето трябва да се върне като ценност в обществото ни

Четенето трябва да бъде върнато като ценност в българското общество, защото литературата ще ни дава смисъл, заяви днес пред БНР писателят Георги Господинов. „Мисля, че идва време, когато литературата отново ще ни дава смисъл, защото живеем във..

публикувано на 16.12.18 в 12:55
ВИЖТЕ ОЩЕ
Епископ Сионий

Епископ Сионий донесе мощите на Патриарх Евтимий в катедралата "Св. Александър Невски"

Игуменът на Троянския и Бачковския манастири - епископ Сионий донесе мощите на свети патриарх Евтимий Търновски в Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски". "Те ще бъдат покрити със старинна средновековна плащеница, която е от времето на..

публикувано на 29.06.24 в 11:26
Предсрочните президентски избори в Иран се проведоха след смъртта на държавния глава Ебрахим Раиси.

Песешкиян и Джакили с най-много гласове на президентските избори в Иран

Реформисткият кандидат Масуд Песешкиян и твърдолинейният Саид Джалили печелят най-много гласове на предсрочните президентски избори в Иран, според неокончателните резултати, оповестени от вътрешното министерство. Песешкиян получава над 8,3..

публикувано на 29.06.24 в 11:20

Петима загинали при атака с дрон в Курска област

Петима души са загинали при атака с дрон в руската Курска област, съобщи областният управител в Telegram. По думите му, сред жертвите има и две деца. Министерството на отбраната на Русия заяви, че са били обезвредени  6 украински дрона над..

публикувано на 29.06.24 в 11:08

Арестуваха хакера "Емил Кюлев", крал данни от банки, застрахователни компании и държавни институции

21-годишен хакер, който се представя в онлайн пространството с псевдонима Емил Кюлев, е привлечен като обвиняем и задържан за срок до 72 часа във връзка с нерегламентиран достъп до информационни системи на десетки държавни институции, търговски банки..

публикувано на 29.06.24 в 10:57

Ясен Георгиев: Може да забележим изместване на фокуса към това как Европа да бъде по-самодостатъчна

Свикването на предсрочни избори във Франция изправи международните финансови пазари на нокти и дори се заговори за евентуална намеса на Европейската централна банка. Не се стигна до това, но остават опасенията от икономическите заявки на новите френски..

публикувано на 29.06.24 в 10:34

Празник на билките, планината и туризма се провежда в Троянско

В местността "Айдушко сборище" над троянското село Балканец се провежда традиционният празник на билките, планината и туризма. За 19-та поредна година Троянският балкан ще събере любители на планината и билките. Гостите на празника ще могат да си..

публикувано на 29.06.24 в 10:27
Първи фолклорен събор

В Плевен започва първия фолклорен събор "Кайлъшка шевица"

В Плевен е организиран първият фолклорен събор "Кайлъшка шевица" . Събитието събира в парк "Кайлъка" радетели на българските традиции и фолклор от цялата страна. Единственото изискване е всички да са  в народна носия. Официалното откриване на първия..

публикувано на 29.06.24 в 10:22