Президентът наложи вето върху разпоредби от промените в Наказателния кодекс

Държавният глава Румен Радев упражни правомощието си и върна за ново обсъждане в Народното събрание разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, с които се изменят норми в Наказателно-процесуалният кодекс. С тях се дава възможност за отлагане до 48 часа на уведомяването при задържане на лице. Още по-тревожна е възможността задържани непълнолетни лица да бъдат в неизвестност за техните родители в срок до 24 часа. Конституцията вменява на родителите да се грижат за децата си до тяхното пълнолетие и задължава държавата да ги подпомага.

Президентът подкрепя усилията и мерките в борбата срещу тероризма, организираната престъпност и други форми на усложнена престъпна дейност като уместни и оправдани, но не е съгласен с подхода на законодателя, се посочва в съобщението, разпространено от пресслужбата на държавния глава. Без да е очертан кръгът на лицата и на конкретните престъпления, за които може да се отлага уведомяването, се открива възможност за непропорционално засягане на права и се създава риск изключението да се превърне в правило:

"В приетия закон хипотезите, представляващи изключение от правилото за задължително уведомяване, са неясни, понятията са общи и непрецизни и дават неограничена свобода на органите на досъдебното производство по своя преценка да дерогират европейските и международните стандарти. Те ще могат да се тълкуват широко, след като законодателят не дефинира прецизно лицата и не конкретизира престъпленията (например тероризъм, организирана престъпност и други форми на усложнена престъпна дейност). Открива се възможност за непропорционално засягане на права и се създава риск изключението да се превърне в правило. Това не съответства на конституционната повеля да не се допускат ограничения на правата на обвиняемия, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието (чл. 31, ал. 4) и не изпълнява изискванията за транспониране на Директива 2013/48/ЕС. Ефектът от отлагането да се уведоми „конкретно лице“ за задържането може да засегне и други конституционни права, като например правото на труд в случай на неуведомяване на работодателя за задържането", пише президентът в мотивите си.

ГЕРБ и БСП разчетоха разнопосочно мотивите за ветото на държавния глава. 

Председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов оспори мотивите и обясни, че така приетите промени не са направени, за да се ограничи защитата на лицата, а за да не се осуети разследването по тежки престъпления. Цветанов уточни, че тази мярка ще е само по изключение и в изпълнение на Евродиректива:

"Ако едно лице извърши тежко престъпление, което е с предпоставка да може да се заличат доказателства, да може да се предупредят съучастниците на това тежко престъпление или терористичен акт, точно в този кръг прокурорът е този, който може да поиска да не се уведомяват тези близки хора. Никъде по никакъв повод не е говорено да има ограничаване ползването на адвокатска защита. Аз предполагам, че това е стила на президента и да се търси, може би поредната конфронтация".

От БСП определиха като напълно основателно ветото на президента Румен Радев. Крум Зарков припомни, че левицата е настоявала за отпадане на тези текстове. По думите му, с новите изменения  не са разписани изключенията, при които не се предвижда уведомление на трети лица:

"И нека управляващите да не се оправдават с европейски директиви. Директивата, която е  основата на този текст, ясно определя при кои тежки престъпления като тероризъм, престъпни групи, може да бъде използвано такова заключение. В българския закон това нещо го няма и много правилно президентът го връща за повторно обсъждане".