Даскалска коледарска група обикаля възрожденския Котел

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Репортаж на Стоян Радев за предаването ''По първи петли''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Даскалска коледарска група тръгва от Кьорпеевата къща по заснежените улици на възрожденския Котел. Мъжете са облечени в автентични котленски носии. Гласовете им разкъсват тишината на заснежените балкански улички. Песента им кънти в прозрачния котленски въздух и се понася над покривите като възхвала, надежда и благословия. 

Идеологът и основател на групата е Георги Пенев, бивш директор на Котленското музикално училище. Той води коледарите. След него се нареждат кавалджията Николай Генов, бивш директор на Котленската гимназия "Димо Христев" и сегашният директор Стефан Дондев, учителят по български език и литература Деян Иванов и други достойни мъже - всичките учители от Котленското средно училище „Георги Раковски“, все уважавани хора. 

Коледарската групата работи по всички правила на занаята - изпълнява автентични коледарски напеви от Котленския край, обработени от Георги Пенев и Николай Генов. За котленските учители думата "даскал" не е архаизъм, защото къде другаде, ако не в Котел, тя трябва да звучи гордо?

В Кьорпеевата къща по традиция се присъединяват към своите учители и най-малките възпитаници на Котленската гимназия „Георги Раковски“. Тази година третокласниците с ръководител Таня Казакова и тяхната шарена работилница за сурвакници ще представят автентична местна дрянова сурвакница, предназначена да държи злите сили далеч от къщите, хората, животните и природата. Децата ще се опитат да разтълкуват нейните символи и украсата й от пуканки, краваи, ябълки, царевица и непременно чесън против уроки.

Даскалите коледари съхраняват автентични обичаи 

Коледарите почукват с дрянови криваци със зелена китка на върха по калдаръмените улици, наметнати с тежки ямурлуци учители по българолюбие. „Стани Нине, господине, тебе поем, домакине, че ти идем добри гости, добри гости коледари!“ - с тази песен влизат в котленския дом даскалите коледари, накривили рунтави калпаци с гирлянди от пуканки по тях. Стопаните им отворят „чимширени порти“, въвеждат ги „в равни дворове с високи къщи“, гощават ги с коледна пита със златна пара, сушени плодове и орехи, подават им бакърче с червено вино. 

Включително и в котленската фолклорна култура, хлябът и виното символизират светото причастие. Коледарите нижат златна ябълка и „вит превит кравай“ по дряновия кривак, пускат орехите в пояса, пеят за здраве и берекет на стопанина, стопанката, момичето, момчето. Наричания за щастие и добруване валят от устата им: „Колкото листа в гората, толкоз берекет в таз къща!…Да е хаирлия годината!… Кажете, дружина: Амин!“ А стопаните прибавят надеждите си: „От вашите уста - в Божиите уши!“

Коледарски групи напоследък са се нароили не една и две. Но именно даскалите коледари, които не просто коледуват, а представят автентични песни, напеви и обичаи от котленския фолклор, съхраняват за поколенията неподправената традиционна култура.