Сурвачката - традиционна или с духа на времето

Традиционният български обичай „Сурвакане“ се е запазил и до днес като част от посрещането на Новата година.

Масово навсякъде у нас се предлагат  разнообразно украсени сурвачки. Изследователите на фолклора и традициите са на различно мнение за украсата им.

В традиционната представа сурвачката осъществява наричането, което е същността на обичая сурвакане.

„Украсата на сурвакничката е нещо, което е много трайно застъпено в традиционната култура на народа ни, но въпреки това в днешно време се стига и до деформация на традицията“, каза етнографът доцент-доктор Йорданка Манкова.

„За съжаление се явяват по уличните сергии сурвакнички украсени с хартия. Колкото и да е цветна, това е хартия. Не са знаците на плодородието. Не са ония предмети, които земята ражда и, които са жизнено необходими“, добави тя.

В сурвачката трябва да е кодиран духът на времето, смята Калина Тодорова.

„От тези с лъскавите хартийки преди няколко години. Тези - с оризовата хартия соцсурвачки, и старите, сега възродените вече с орехче, с чушка, пуканка и с вълничка - те се превръщат в едно поле за творчество, което е прекрасно. Едно умалено клонче - дървото на живота е украсено по най-невероятен начин, както всеки от нас си представя, всъщност и живее в това дърво...“, добави тя.