Венцислав Караджов: Тройно се увеличиха жалбите за лични данни след GDPR

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Интервю на Силвия Великова с Венцислав Караджов за „Преди всички“ на програма „Хоризонт“

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Поне три пъти се увеличиха жалбите след 25 май тази година, когато влезе в сила Европейският регламент за защита на личните данни GDPR, заяви днес пред БНР Венцислав Караджов, председател на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД).

„До 25 май жалбите бяха в порядъка до 200, а в момента имаме 800 жалби, подадени в КЗЛД“, каза той в предаването „Преди всички“ на програма „Хоризонт“.

Според него това е нормално с оглед на сериозната разяснителна кампания, в която на физическите лица и администратори на лични данни са били обяснени правата и задълженията им. В резултат на което гражданите са проявили по-голяма активност.

„Бих казал, че около 80% от жалбите са основателни“, каза Караджов, но посочи, че има и жалби, които показват неразбиране – например, към кого да се обърнат при документни измами, тъй като това не е КЗЛД, а компетентните органи на прокуратурата.

От тези 80% има известна част жалби, неоснователни по своето съдържание. В тях органът правилно е адресиран, но има неразбиране на правото на защита на личните данни от физически лица, обясни той.

„Те, например, не желаят да заплатят разходите, направени за определена услуга – комунална или свързана с телефонията. И това, че са успели да се крият години наред да не плащат, считат, че където е изтекла погасителната давност, администраторът – т.е. фирмата, няма право повече да им обработва личните данни. Но ние не се произнасяме за давност, а дали администраторът има право да им обработва данните, а той има, защото има интерес да възстанови тези средства, които е изразходил, за да им предостави услугата“, каза Караджов. И посочи, че за изтекла давност трябва да се произнесе съд, а не административен орган като КЗЛД.

Караджов посъветва администраторите по-внимателно да прочетат общия регламент на GDPR, защото той защитава и бизнеса. „Да, трябва да отговориш как обработваш данните на физическо лице. Срокът е един месец, а преди това бе 14 дни, а при сложни казуси може да се увеличи с още месец“, посочи той. „Отделно GDPR казва, че физическо лице, въпреки че му е отговорено, продължава да подава искания до администратора, и те очевидно се явяват неоснователни, то администраторът може да въведе такса за обслужване на този клиент или да му откаже, като подчертае, че вече е отговорил“.

Според Караджов у администраторите има един неоснователен страх от GDPR, тъй като регламентът не се чете в детайли, а се разчита на консултанти. „За съжаление в България липсват достатъчно добре подготвени консултанти. Да, има такива, но не всички разполагат с необходимата компетентност, за да дадат съвет“.

Тъй като има такива, които съветват граждани да си спестяват плащането на режийни под претекст, че се използват личните им данни, изниква въпросът дали не може да се оформи добър бизнес около регламента.

„Той се оформи, и то първоначално поради факта, че КЗЛД започна сериозна разяснителна кампания, но в нея не можем да обслужим индивидуалните интереси на всеки бизнесмен… В резултат се установи, че бизнесът не познава правилата за обработване на лични данни с изключение на определени видове бизнеси, които обработваха лични данни в големи обеми и поради факта, че постоянно подаваха жалби срещу тях, бяха сложили в ред начина на обработка на личните данни. Но останалата част, включително малък и среден бизнес… сериозно не обръщаха внимание на правилата“, каза Караджов.

Той посочи, че обработката на всяка една жалба отнема между месец и три месеца, за да се произнесе в КЗЛД по нея и че напролет очаква първите съдебни решения по резолюциите на комисията според новия регламент.