В Метрополитън опера започна нова ера – ерата на новия музикален директор Яник Незе-Сеген, който се прочу като диригент на Филаделфийския оркестър и на оркестър Метрополитен в Монреал, а преди това на Ротердамската филхармония. 43-годишният канадец обещава много нови посоки на развитие, а директорът на Мет Питър Гелб ги потвърждава и изглежда видимо доволен.
За начало Незе-Сеген избра чистата оперна класика – шедьовъра на Джузепе Верди „Травиата”, при това в подчертано класически прочит – така, както вероятно го е искал самият композитор по времето, когато да показваш съвременни герои на сцената е било доста смел и неодобряван подход. Режисьорът Майкъл Майер имаше да „запълва големи обувки”, защото преди него постановката на Вили Декер – макар и много авангардна и минималистична като изразни средства, беше и много популярна, защото идваше от Залцбургския фестивал 2005, където Анна Нетребко и Роландо Виясон получиха буквално статут на оперни легенди. Но, както казва Майер, махалото се залюлява и ако е имало една модернистична постановка, тази, която трябва да я замести, е редно да бъде класическа, за да е интересно на публиката.
Новата „Травиата” на Мет ни връща към XIX век – замислена е пълноцветно и с доза театрална прелест. Декорите не се променят – нещо, което не виждаме често в оперна постановка, но авторите на концепцията го залагат така, че чрез промени в осветлението и цветовете публиката да има усещането за смяната на сезоните. Интересно и доста неочаквано е и началото – завесата се вдига и зрителят попада директно на финалната сцена в операта, с Виолета на нейния смъртен одър, заобиколена от тези, които я обичат, застинали в покой. Вали сняг, а героинята сякаш вече е в рая. И така всичко, което се случва впоследствие, всъщност са нейните спомени. Но смъртта стои неизменно в центъра на действието и не ни позволява да я забравим – леглото е винаги там, в средата на сцената. До края. Притегателна сила на новата постановка са и солистите – интересна комбинация от очаквано и неочаквано.
Германският сопран Диана Дамрау е не само изключителна певица, но и въздействаща актриса. Яник Незе-Сеген я нарича “Мерил Стрийп на оперната сцена”. Заедно диригент и солистка бяха изработили всеки детайл, в който музикалният текст може да подсили психологическия портрет на Виолета. И всичко това видяхме благодарение на специален кратък документален филм в антракта. Изключително въздействаща беше Дамрау и както критици бяха отбелязали, че нашата Соня Йончева не се бои да показва слабостта на болната Виолета дори в пеенето си – същото важи и за германката, която дори прекъсваше на моменти арията си в трето действие с кашлица и стенания – тогава, когато вече е ясно, че героинята е много болна и не й остава много. Неочакваното, което споменах, беше появата на големия белкантов тенор Хуан Диего Флорес в ролята на Алфред – завръщане в Метрополитън опера след кратко отсъствие, но дебют в тази точно роля. В негово лице Алфред е не само млад и емоционален, но и с бляскав глас – самият Флорес призна в интервюто с водещата Анита Рачвелишвили, че не му е трудно, защото приема “Травиата” като белкантова опера. Така и звучи. И не на последно място – хаваецът Куин Келси като Жорж Жермон. Покоряващ дълбок баритон, достолепно сценично присъствие и макар че е по-млад от очакваното, Келси изгражда образа на отчаян баща, готов на всичко и взискателен в началото, а после дълбоко разкаян за това. Към неговото присъствие беше добавен един нестандартен детайл – дъщерята, за която той разказва на Виолета във второ действие, която обикновено е просто портрет, който Жермон носи със себе си, всъщност беше до него в стаята. После, в трето действие, когато Виолета е сама и бълнува, момичето се явява в булчинска рокля с дълъг воал, за да напомни защо се е жертвала младата жена, но едновременно с това и като неизбежно олицетворение на смъртта. Имаше силно психологическо въздействие.
Вълнуващо преживяване за публиката беше тази “Травиата” и публиката я възнагради с много аплодисменти, дори и по средата на някои силни сцени и особено след финалните акорди. Почти 10 минути продължиха аплаузите, а на сцената, освен всички участници – прекрасния хор на Доналд Палумбо, доста ексцентричния балет и солистите, Яник Незе-Сеген извика и целия блестящ оркестър на Метрополитън опера. И така започва една нова страница в историята на театъра, натоварена с огромни очаквания.
Поради големия зрителски интерес, спектакълът ще бъде излъчен повторно на запис на 20 февруари в Синема Сити.
Петнадесетото издание на музикалния фестивал "Дни на класиката" започва на 20 юли, събота , в Балчик. Тази година в центъра на вниманието е клавирната музика, защото Община Балчик се сдоби с два нови рояла . Средствата за тях бяха събирани в дългогодишна кампания, която започна през 2017 г. Големият концертен роял пристигна през есента на..
Темата за историята като шарж, през живота и творчеството на родоначалника на българската карикатура Александър Божинов представяме в "Нощен хоризонт" с проф. Ваня Добрева . С нея говорим за човека, който положи основите на политическата карикатура в България и остави незаличима следа в историята на нашата култура. Самият Александър Божинов..
До 18 юли ще се приемат номинации кой филм да е българското предложение за "Оскар", съобщават от Министерството на културата. На какви критерии трябва да отговаря националното предложение? Съгласно правилата на Американската филмова академия в категорията за международен филм право да участват имат анимационни, документални и игрални..
"Не си отивай" е първата песен на Цветелин Наков . Тя е сбъднатата негова мечта. Цял живот е искал да се занимава с музика. Автор на текста на песента е Дамян Дамянов. "Тук е мястото да благодаря на Надежда Захариева за невероятната възможност да изпея точно този текст на Дамян Дамянов." В избора на песен е замесен Рафи Жамакорцян, който е създал..
Всъщност не ви казвам нищо ново. От двама дълбоки поети, нормално е поне една наследница да продължи поетичната нишка, макар и по свой самобитен начин. Това прави Райна Дамянова, дъщерята на Надежда Захариева и Дамян Дамянов, в стихосбирката "До мръкване", издадена в края на миналата година. Красиво оформена, книгата съдържа изблици от..
В предаването „Алегро виваче“ по "Хоризонт" представяме носителите на призове в допитването „Музикант на годината 2023“. Галаконцертът се състоя на 31 май 2024 г. в Първо студио на БНР. Галаконцерт "Музикант на годината 2023" - видеозапис 16-годишната цигуларка Олга Дойкова получи специалната награда "Олга Камбурова" в подкрепа на младите..
Подкрепата за културата в Плана за възстановяване и устойчивост е двойно по-висока от тази в националния бюджет . Това обясни пред БНР Асен Асенов, културен мениджър, директор на Фондация "Едно за култура и изкуства". По думите му, налице са гаранции, че българските творци ще получат достатъчно много средства, "за да няма оправданието,..
"Политиците трябва да бъдем лоялни единствено към нашите избиратели. Те са ни изпратили да решаваме техните проблеми. Не се чувствам предател . Не..
"Още днес трябва да тръгнат комисии да описват щетите. Всичко е опожарено. Животните стоят в едни голи полета и блеят по цял ден. Хубавото е, че има..
"Забрадката й се заплита в механизма за вдигане на стъклата. Жената е издигната на височина от 5 метра. Съоръжението я скалпира напълно. Следват..