14-годишно психично болно момче остава отхвърлено от всички

В Центъра за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания в Ловеч е настанено 14-годишно момче. То обаче е нежелано от персонала на центъра. Те се оплакаха от тормоз. Според съдебно решение момчето трябва да бъде преместено на място, където да получи подходяща за него социална грижа. Засега момчето остава отхвърлено и нежелано от всички. Лично омбудсманът Мая Манолова се зае със случая и вчера тя беше в Ловеч.

Управителят на Центъра за настаняване от семеен тип в Ловеч Диана Лалева обясни: „Митко е с проблемно поведение. Консултиран е няколкократно в Александровска болница от психиатрия. В момента терапията е доста редуцирана, просто да поддържа неговото психично и емоционално състояние. Има моменти, в които съумява да спазва реда и правилата в жилището. С неговото проблемно поведение той смущава спокойствието на останалите потребители. Обикновено той се опитва да се налага и иска да показва превъзходство“.

Ева Жечева, която отговаря за правата на децата към омбудсмана Мая Манолова, смята, че екипите в центровете трябва да се подкрепят. Според нея тази услуга не е подходяща за Митко:

„Целият този процес на закриване на домовете беше с цел да върнем тези деца в общността и да получат адекватни грижи и най-важното – социализация. Как ще го социализираме? Винаги ще се оплаква персоналът от неговите действия. Това е дете с проблеми, той е сред деца, с които не може да комуникира. Общината трябваше много по-рано да инициира среща, да покани всички институции“, коментира Жечева и обяви, че предстои такава среща, инициирана от омбудсмана Мая Манолова.

Манолова заяви, че Митко е пример за това как държавата може да съсипе и психически да осакати едно дете:

„Очевидно е, че неговото място не е тук. Очевидно е, че институциите си прехвърлят отговорността. Това дете има нужда от помощ и подкрепа. Най-важното е да бъде намерено подходящото място за него. Услугите се правят като че ли, за да запълнят дефицити на общините по отношение на заетост, на финансиране, а не с оглед на конкретните интереси на хората с проблеми. Няма как да няма място за него. Не е нормално да няма подходяща институция, която да го поеме и подкрепи. …Чувствам се ужасно виновна пред това дете от името на цялата държава и институции. Не може да го прехвърляш като вещ от едно място на друго. Не е нормално да има центрове, които да отказват да приемат едно такова дете. Това означава, че цялата ни система за закрила е пародия“.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.