Преди точно половин век великата Рената Тебалди е изнудила тогавашния директор на Метрополитън опера, казвайки му, че ще пее на тази сцена единствено и само в „Адриана Лекуврьор“! Научихме го от сегашния генерален мениджър Питър Гелб в разговор с режисьора Дейвид МакВикар по време на прякото излъчване от Ню Йорк. Ставаше дума за това, че заглавието е по-рядко представяно, а всяка голяма оперна дива мечтае да влезе в ролята на френската актриса от началото на XVIII век, чиято трагична история вдъхновява литературни, театрални и музикални творби.
Най-популярната опера на Франческо Чилеа се появява в афиша на нюйоркската трупа сега, 50 години по-късно, с нова версия, която вече са гледали в Кралската опера „Ковънт Гардън“ през 2010 г. В копродукцията участват още големите театри в Барселона, Виена, Париж и Сан Франциско. Сър Дейвид МакВикар, за когото това е девето заглавие в Мет, търси интересни гледни точки и заедно със сценографа Чарлс Едуардс създават до голяма степен „театър в театъра“, като в три от четирите действия ние, публиката, сме ту в гримьорните, ту зад кулисите, ту пред или зад сцената на Комеди Франсез. А в трето действие всички герои всъщност са публика. Тези промени на декора, заедно с пищните костюми от епохата с автор Бригите Райфенстул и сравнително кратките сцени, арии и ансамбли, създадени от композитора Франческо Чилеа, правят спектакъла много динамичен, цветен и увличащ, при това с усещането за класически прочит – нещо все по-рядко срещано.
Започнах с името на примадоната Рената Тебалди, защото ако има нещо най-важно в една постановка на операта „Адриана Лекуврьор“, това е изборът на изпълнителката на главната роля. Такива през годините са били и Монсерат Кабайе, и Мирела Френи, и Рената Ското. Сега Метрополитън опера отново може да си позволи да покани „примадоната на примадоните“ в наше време – Анна Нетребко. Самата тя призна, че партията е изключително разтърсваща за нея и дори интервюто с примата не беше, по традиция, в антракта, а преди началото на спектакъла. Разбрах много добре какво има предвид Дейвид Карлин от портала Bachtrack, пишейки, че „гласът на Анна Нетребко е толкова дълбок и богат, а и така успява да поддържа чистота във високите тонове, че да се слуша как пее е тръпка във всеки един момент“. Ролята на Лекуврьор е взискателна към водещия сопран, на моменти почти с мецосопранови характеристики. Едновременно с това изпълнителката постоянно преминава през различни състояния – тя е обожаваната актриса, влюбената, несигурна и ревнива жена, отмъстителна, но само чрез изкуството си. Въпреки два кратки епизода – едно моментно скъсване на тон в арията на Адриана от първо действие и на финала, когато косата на Нетребко се заплете в дрехата на един от сценичните й партньори, опитът и пълното отдаване на образа не позволиха това да се превърне в пречка за цялостния спектакъл.
Анна Нетребко обаче далеч не беше самотна звезда в „Адриана Лекуврьор“ на Мет. Силно присъствие имаха и нейните колеги – тенорът Пьотр Бечала, мецосопранът Анита Рачвелишвили и баритонът Амброджо Маестри. Бечала се пошегува в интервюто с водещия Матю Поленцани, че ролята на Маурицио, граф на Саксония, му е особено близка, защото героят се явява наследник на полския престол. Но полският тенор стои особено добре в този образ заради вродената си аристократичност и елегантност – виждали сме това и в други негови превъплъщения – а Маурицио е повърхностен флиртаджия и жаден за подвизи воин, за когото любовта е естествена добавка към приключенския живот. Пьотр Бечала пресъздава това с лекота.
В другата крайност е принцеса ди Буйон – себична, страстна и отмъстителна жена, която подчинява всички на собствените си желания. Анита Рачвелишвили я нарече „чистото зло“ и така я пресъздаде – дълбокият глас и стоманеният поглед бяха най-силните й оръжия. Наистина изключителна певица! На моменти тя беше приковаваща зрителя, а „химията“ с Анна Нетребко беше осезаема. Всъщност и Рачвелишвили, и Бечала споделиха в интервютата си, че да са на една сцена с руската дива е предизвикателство и винаги води до някакво ново развитие – работили са много пъти заедно и се познават добре, затова могат да се възползват и допълват. Попадение към звездното трио беше и присъствието на Амброджо Маестри в ролята на Мишоне – театралният режисьор, влюбен в Адриана и готов на всичко за нея. Като цяло, както вече сме свикнали, съставът, избран за второстепенните роли, беше силен и добре допълващ действието – интересното в операта на Чилеа е, че на места са търсени по-комични елементи и тогава ансамблите напомнят за Росини и белкантовите майстори.
Като цяло творбата, чиято премиера е през 1902 г., като че ли е не толкова веристична, колкото на границата между стиловете и като поклон към миналото на операта. Музиката на Чилеа носи красива елегантност и на моменти звучи по-камерно. Диригентът Джанандреа Нозеда – опитен в оперния репертоар и с усет към детайла, отбеляза, че няма по-добър инструмент от Оркестъра на Метрополитън опера, който като ниво е като всеки друг първокласен симфоничен оркестър, но гъвкавостта му на оперен състав е несравнима и удивителна. А сега в него има много оркестранти, за които „Адриана Лекуврьор“ е непозната партитура, затова са я изградили от основата до детайлите заедно за тази нова постановка на театъра.
Успехът й беше предпоставен, но и потвърден по време на спектакъла, с многократни прекъсвания на сцените с бурни аплодисменти от публиката в Метрополитън опера, която изпрати артистите с възторжени възгласи.
На 21 декември ансамбъл КласикАрт кани почитателите си на празничен концерт - Коледа с КласикАрт. Специално участие в него ще има забележителната българска акордеонистка Вероника Тодорова, която е и автор на една от пиесите в програмата. На сцената с тях ще бъдат още: Детски филхармоничен хор, Балетно студио “Джулия Ромеова”, деца художници от “Артис”..
Провокацията има граници , заяви пред БНР певецът Иво Димчев - един от най-популярните български алтернативни изпълнители. Той е известен не само с артистичните си изяви, но и с подкрепата на ЛГБТ общността и борбата срещу дискриминацията. Той е хореограф, художник, режисьор, автор на спектакли, текстове и песни. " Когато отнемаш удоволствието,..
На 21 декември в зала "България" от 19:00 часа Смесеният хор и Симфоничният оркестър на БНР ще изпратят 2024 година по специален начин - с музика между класиката и джаза. Диригентът Владимир Кираджиев - уважаван музикант и преподавател във Виена - избира операта "Порги и Бес" от Джордж Гершуин за поредното си гостуване на радиосъставите в София. За тях..
За осма поредна година фондация "Йордан Камджалов" организира отбелязването на рождения ден на забележителния български композитор и архитект Димитър Ненов - 19 декември. Новата българска музикална традиция на тази дата в София да бъде изпълнявана неговата впечатляваща оратория "Коледа" от оркестър "Генезис" и хора към Музикална лаборатория за Човека..
Една от най-талантливите наши млади цигуларки - Лора Маркова, носителка на специалния приз "Олга Камбурова" 2019 на предаването "Алегро виваче", ще дебютира като солистка на Софийската филхармония в четвъртък, 19 декември, в зала "България" от 19:00 ч. Тя ще поднесе на публиката емблематичния Концерт за цигулка и оркестър от Пьотр Илич Чайковски..
Тази събота, последно за тази година, камерен ансамбъл "Силуети" и Сити Марк Арт Център в София ще представят своя спектакъл-концерт "Шарената книжка". Това представление е специално подготвено за бебета и най-малки деца, както и за техните родители. Те ще могат да чуят класически пиеси от Моцарт, Шуберт, Брамс, Сен-Санс, Корсаков, Прокофиев,..
С албума си "Призми", който издадоха преди година и половина, One Day Less дадоха категорична заявка за енергията, стила и начина, по който решават да изразяват себе си. Неслучайно се определят така - "Ние сме алтърнатив рок банда, създадена през 2020-та. Мечтаем, дори когато спим! Пишем историята си и я споделяме с вас." Силно вдъхновени от..
Около 150 шофьори и сервизни работници от гараж "Земляне" на столичния автотранспорт излязоха на протест рано тази сутрин преди началото на работния..
Роднини от двете страни на границата чакат да се възстанови вековен маршрут, който свърза Родопите с Беломорието . На границата при Рудозем отдавна..
"Това, че ловни дружинки, примерно, се събират и стрелят по кенчета и шишета трябва да го квалифицираме, че едва ли не са паравоенни структури ли?"...