Кйелд Наус за цената на успеха

По време на Европейското първенство по бързо пързаляне с кънки „олраунд§спринт” в Колалбо, Италия, Кйелд Наус, който бе определен за най-добрия спортист на Холандия за 2018 година, даде интервю за БНР.

- Вие сте спортист на 2018 година в Холандия. Какво означава за вас тази награда? Колко престижно е това признание?

-  Според мен е чест да бъдеш избран за спортист №1 на Холандия предвид конкуренцията и това кои спортисти досега са били носители на този приз. Да видиш името си изписано редом с тези на спортисти като: Руд Гулит, Ариен Робен, Рихард Крайчек, Свен Крамер, Питър ван ден Хоохенбанд, Епке Зондерланд, Макс Верстапен и др. определено е много престижно. Още един факт допринася за ценността на тази награда и това е, че си избран не само от жури от спортни специалисти, но и от най-добрите спортисти на Холандия. Това, че 70% от спортния елит в моята страна бяха гласували за мен е една много висока оценка за спортните ми постижения през годината.

- Какво дава и какво отнема успеха на един спортист? Каква е цената на успеха?

-  Какво ти дава и какво ти отнема успеха зависи само от теб самия. Ако си здраво стъпил на земята, успехът носи много позитиви. Има обаче и негативи. За да не се повлияеш от тях, трябва да си много устойчив психически. Когато нещо не върви в живота ти, всеки има мнение по въпроса и никой не се интересува как се чувстваш. Изказванията на хората в социалните медии могат, както много да те зарадват, така и много да те натъжат. Знам, че е по-добре човек да не обръща внимание на хейтърските коментари по свой адрес, но знам и че това е една много трудно осъществима задача. Трудно е да действаш като робот, когато си човешко същество. Ето сега по време на Европейското първенство по кънки бягане „спринт § олраунд”, когато бутнах едно от блокчетата ограничаващи моя коридор на пързаляне и затова бях дисквалифициран от състезанието, стотици хора ми писаха, че не би трябвало да бъда дисквалифициран и още толкова се нахвърлиха срещу мен, твърдейки, че според правилника аз трябва да съм „аут” от надпреварата. Според мнозина нямах право да си търся правата. Е, потърсих ги, защото сметнах, че имам право на това. Да, бях малко агресивен спрямо съдийската комисия, но в последствие се извиних на главния съдия и неговите помощници за държанието си. Случилото се ми костваше много емоционално. Първо бях на върха на щастието от победата на 1000 метра и записания рекорд на пистата, после дойде разочарованието от дисквалификацията. Странно е всички да се бъркат в живота ти и да разглеждат всяка твоя реакция под микроскоп. Ето сега нещата между мен и приятелката ми не вървяти всички се месят. Много е трудно в този случай да не обръщам внимание на коментарите по мой адрес или по адрес на интимните ми отношения с нея. (Кйелд Наус и Джил Лорън де Роблес, която е Мис Холандия за 2011 година, са разделени от няколко седмици насам. Двамата имат 2-годишен син Джекс. – бел.на автора) В крайна сметка обаче всички трудности, с които с сблъсквам ме правят по-силен човек.

- Доколко сте удовлетворен от постигнатото от вас като професионален спортист до момента?

-  Доволен съм от всичко, което съм постигнал като спортист през последните две години. Не съм доволен от случилото се тук на Европейското първенство в спринта, но това ми е за урок. Иначе бях два пъти световен и два пъти олимпийски шампион. Желанието ми е в бъдеще да успея да усъвършенствам още повече своята техника на пързаляне, за да стана още по-бърз и да успея да се задържа на върха още няколко години.  Искам да се боря за още титли в кънки бягането. Обожавам битките на леда срещу опоненти като Павел Кулижников, Денис Южков, Томас Крол и Кай Фербей.

- За какво мечтаете?

-  Винаги съм мечтал да стана олимпийски шампион и сега, след като постигнах най-голямата си мечта вече мечтая за това след малко повече от 3 години да бъда отново на зимните олимпийски игри, където да се опитам да защитя титлите си на 1000 и 1500 метра от 2018 година.

- Колко е реалистична възможността да счупите световния рекорд на легендарния Шани Дейвис на 1000-метровата дистанция и кога да очакваме това събитие да се случи? Постижението на американския кънкобегач от 1.06,42 минути си остава непобедимо в продължение на цяло едно десетилетие.

-  Мисля, че за мен по начина по-който се пързалям и във формата, в която се намирам в момента е напълно реалистична възможността да подобря рекорда на Шани Дейвис от 2009 година. Вече съм постигал време от 1.06,51 минути на 1000-метровата дистанция, което е само 9 стотни под постижението на Дейвис. Тогава, когато това се случи, аз съвсем не бях толкова добър, колкото съм в момента и това, разбира се, ме навежда на мисълта, че рекордът на Шани Дейвис съвсем не е недостижим. Знам, че съм в състояние да подобря този рекорд, убеден съм в това. Единственото, от което се нуждая са подходящите условия – бърз лед и точно в този момент спортната ми форма да бъде в пик. Мисля, че има и други освен мен, които в момента са в състояние да счупят рекорда на Дейвис, но това просто трябва да е твоя ден, в който всички условия, за постигане на рекорд са на лице.

- Каква е психологията на шампиона? Какво е необходимо на един спортист, за да стане голям шампион?

-  Според мен основното е да не усложняваш, а да опростяваш нещата. Когото заставаш на старт, трябва да мислиш за това как да изпълниш перфектно технически нещата, а не обръщаш внимание на неща, които не са важни за теб в момента като например: какво правят конкурентите ти, как изглеждат хората наоколо, какво се случва на леда. Преди победите ми да станат константни, аз обръщах внимание на толкова много неща по време на едно състезание, че ми беше трудно да се концентрирам над най-важното за мен. Вълнуваше ме цялата картина. Сега се придържам към към правилото да мисля само за няколкото неща, от които зависи представянето ми на леда. Това е поне, което на мен ми помага да побеждавам.

- Каква е стойността на една олимпийска титла, даже две? 

Както с успеха така и тук „ медалът си има две страни”. Може и да звучи пресилено, но сякаш света се отваря пред теб. Интересът към теб изведнъж неимоверно нараства. Изведнъж изникват толкова нови възможности за изява пред теб. Рекламни предложения започват да валят. Всички сякаш стоят зад теб и те подкрепят. Ставаш публична личност и всички изживяват всичко с теб. Животът ти постоянно се гледа под лупа и е на показ. След като спечелих двете си олимпийски титли имах предложения за участия в толкова много телевизионни програми (над 60 на брой – бел.на автора), разбира се, това е едната страна на медала – хубавата такава. Приятно ми е да правя фотосесии за списания, които харесвам. Да позирам пред фотообектива е нещо, което наистина ми доставя удоволствие. Всичко покрай един успял спортист е добре, докато нещата на спортната площадка и в личния му живот вървят добре, но когато нещата не вървят или сгрешиш някъде, тогава виждаш и другата страна на медала – лошата. В такъв момент хората и медиите са способни да те разкъсат на парчета.

- Ако сега имате възможност да се върнете назад във времето, бихте ли променил нещо в начина, по който сте градил спортната си кариера? Ако да, какво би било то?

-  Определено бих обърнал внимание на психологическата си подготовка на един по-ранен етап в кариерата си. Ако бях започнал да работя със спортен психолог няколко години по-рано, сигурно щях да бъда олимпийски шампион още на зимните олимпийски игри в Сочи през 2014 година, а не 4 години по-късно.  Най-важното обаче е, че постигнах целта си, макар и по-късно от очакваното. Човек се учи от грешките си и аз съм доволен, че постиженията ми през последните 2 години говорят сами по себе си за това, че съм си научил урока. Да, нещата са можели да се случат и по-рано, но пък тогава нямаше да имам тази интересна история, как на два пъти се разминавам със спечелване на квота за участие в олимпийски игри. Това моето си е нещо като  американска история на шампион, който е преминал през серия от трудности, за да стигне до успеха.