Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Димитър Бечев: Още не е ясно дали „Турски поток“ ще мине през България и Сърбия

Димитър Бечев
Снимка: БНТ

Въпреки всички заявки за трасето на газопровода „Турски поток“ все още не е ясно как ще премине то по пътя си към Австрия, заяви пред БНР анализаторът Димитър Бечев от Университета на Северна Каролина. 

„Трудно е да се прогнозира откъде ще мине „Турски поток“ - дали по балканския път до Австрия, или през Гърция и Италия. Много често ние си правим сметката без кръчмар, защото има един много важен въпрос: доколко Европейският съюз в лицето на Европейската комисия ще даде разрешение на „Турски поток“, тъй като същия проблем с регулаторната  рамка и правилата на Европейския съюз по повод на конкуренцията и достъпа на други доставчици са на дневен ред и с „Турски поток“, каза Бечев в предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“. 

„Изглежда Русия играе за вариант България-Сърбия като трасе, но вариантът с Гърция също стои на дневен ред. В Гърция по линия на Трансадриатическия газопровод Русия може да се възползва и по този начин да не наруши разпоредбите на правото на Европейския съюз, така че още нищо не е решено. Отговорът е колкото в Москва, толкова и в Брюксел и Европейската комисия също е важен играч в този казус“, добави той.

Пред сръбски медии руският президент Владимир Путин заяви тази седмица, че един от вариантите за продължаване на сухопътната транзитна линия на Турски поток е по маршрута България - Сърбия - Унгария до газохранилището в австрийския Баумгартен. В отговор, от Европейската комисия посочиха, че при изпълнението на проекта ще се прилагат енергийните правила на ЕС към всички газопроводи. 

Путин беше посрещнат изключително радушно в Белград. Президентът на Сърбия Александър Вучич му подари куче, въпреки че единственото уникално в този жест е породата - шарпланинец. А външният министър Ивица Дачич, който пя и на турския президент Ердоган в Белград, изпълнил „Калинка“ на тържествената вечеря с Путин.

Руският лидер заяви, че Москва е за укрепване на стабилността и сигурността на Балканите. И че всъщност Западът бунел духовете с процеса на разширяване на НАТО. Путин осъди създаването на косовска армия и разкритикува Европейския съюз, че не се справя с ролята на посредник между Белград и Прищина.

Очаквано стана въпрос за руски инвестиции в сръбската железопътна инфраструктура, както и в газопреносната. Остана обаче отворено питането откъде ще премине продължението на "Турски поток" към сърцето на Европа. "Всичко зависи от това дали страни от Евросъюза ще бъдат те в състояние да защитят суверените си национални интереси в диалога с европейските структури", заяви Путин. И припомни за прекратяването на проекта "Южен поток".

Междувременно Русия за пореден път влезе в словесен сблъсък с Гърция заради споразумението за новото име на Република Македония. Правителството в Атина възнегодува остро заради позицията на Москва, че с предстоящата ратификация разширява регионалната дестабилизация от Скопие и в самата Гърция.

Димитър Бечев - старши сътрудник към Атлантическия съвет на Съединените щати и преподавател в Университета на Северна Каролина (Чапъл Хил), е изследовател на руската политика на Балканите. Преди два месеца в България беше издадена негова книга по темата. 

- Дали става дума за поредното активизиране на Русия в региона ни?

- Това са позиции на Русия, които тя отстоява от дълго време. По-интересно е защо тази визита се случва сега. Според мен, тя е от изключителен интерес за сръбския президент Александър Вучич, защото тя дойде в момент, когато той е обект на критики в своята страна. Мобилизирайки Путин и руската карта, той по този начин надделява над критиците си. За Русия това е начин да покаже, че все пак въпреки загубите, които тя понесе в последните две години - присъединяването на Черна гора към НАТО, евентуалното присъединяване на Македония към НАТО и правителствената смяна през 2017-а там, въпреки всичко това Русия все още е влиятелна и има своите привърженици в региона.

Съмнява ме, че Доналд Тръмп може да измести Евросъюза от посредническата роля за Косово, тъй като в крайна сметка Европейският съюз има роля. Формално преговорите за Косово се водят под егидата на Европейския съюз, но САЩ никога не са отсъствали. Те винаги присъстват под една или друга форма. Що се отнася до Тръмп, той има толкова много проблеми вътре в своята страна във вътрешнополитически план, а също така толкова предизвикателства извън САЩ, че не вярвам, че неговата администрация ще може да формулира някаква кохерентна политика и последователно да отстоява някакви позиции. Така че е твърде рано да видим как ще има решителна намеса на Съединените щати по един въпрос, който не е приоритет за Америка към днешна дата.

По отношение на подхода на ЕС съюз на Западните Балкани, той си остава разделен по темата Косово. Пет страни не признават независимостта на бившата провинция на Югославия. В по-широк план един от големите провали на Европейския съюз е неспособността му да даде тласък на демократични реформи в региона. Това е видно в Косово, но още повече в Сърбия, където под лидерството на Вучич буквално се възпроизведе системата на управление, която помним от времената на Слободан Милошевич, с тази разлика, че Вучич е приет от западните столици и Сърбия под негова власт преговаря за присъединяване към Европейския съюз и тази неспособност на Европейския съюз да гарантира върховенството на правото и даде основа за демократични промени, някак си подкопава неговото влияние и неговата заявка към Евросъюза за някаква морална мисия в страните на Балканите, пък и в по-широкия регион.

За Косово Русия все пак може да попречи на евроатлантическата интеграция, но за присъединяването Македония към Евросъюза не виждам какъв полезен ход остава на Русия. Алексис Ципрас оцеля във вота на недоверие, без да има мнозинство, за да ратифицира Преспанската спогодба. Влизането на Македония в НАТО може би ще се случи, но аз мисля, че руската външна политика е достатъчно гъвката и тя и в бъдеще ще намира някакви пролуки, защото и подхода на Запада не е без своите дефекти в региона и Русия винаги може да се възползва от недъзите на западната политика, пък и от проблемите в региона, за да покаже своето влияние и да използва региона в надпреварата си със Запада и въобще в европейската политика.

-  Още един цитат от Путин: „На Балканите имаме много приятели, но Сърбия ни е стратегически партньор“.

- Сърбия все пак е неутрална страна. Тя не е член на НАТО. Въпреки, че си сътрудничи с Алианса, тя е заявила, че предпочита да развива и отношения във военно-политически план с Русия и да балансира. Сърбия също е свързана с Русия по линия на тези спомени от 90-те години, когато буквално и двете страни са се оказали в ролята на жертва на Запада. Путин нееднократно е използвал прецедента с намесата на НАТО в Косово като оправдание за руската външна политика, така че Сърбия има едно специално място, но винаги трябва малко със скептицизъм да гледаме на такива гръмки изказвания за стратегическото партньорство, защото Сърбия по никакъв начин не е оставила амбициите си да се интегрира в Европейския съюз, без някакви много дълбочинни промени в политическата си система. Във военно отношение Сърбия продължава да си сътрудничи както със САЩ, така и с НАТО. Тя не е напълно синхронизирала своята външна политика с тази на Русия. По някакъв начин се стреми да възпроизведе модела от времето на Студената война - балансиране между Изтока и Запада.

Русия винаги е присъствала под една или друга форма на Балканите. Нейната политика се е изменяла през годините съобразно цялостната атмосфера в отношенията между Русия и Запада, които през тези десетилетия белязаха някои моменти на възход. В момента очевидно имаме и най-сериозната криза от края на Студената война насам. Това, което е ново и затова Русия се завръща, е именно конфронтацията, която настъпи по повод Украйна и Русия от един труден партньор за Запада се превърна в реален конкурент, което се отрази на действията й, които предприема на Балканите - този стремеж да пречи на разширяването на НАТО, но също така и на Европейския съюз, да създава съюзи с антисистемните играчи във вътрешната политика на ред страни. В този смисъл Русия бележи някакво завръщане и е много по-видима нейната намеса и нейната роля, което ѝ носи някакви политически дивиденти.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Ивелин Михайлов

Парламентарна комисия ще проверява дейността на Ивелин Михайлов от "Величие"

Депутатите създадоха временна Комисия за проверка на всички факти и обстоятелства по данни за извършени престъпления във връзка с дейността на Ивелин Михайлов - идеолог на партия "Величие", и изградения в село Неофит Рилски, община Ветрино, комплект "Исторически парк". Временната комисия се състои от 18 народни представители, избрани на паритетен..

публикувано на 11.07.24 в 16:22

В ЕС ражданията са по-малко от смъртните случаи. Миграцията вдига броя на населението

Миграцията към страните от ЕС е вдигнала броя на общото население през миналата година, въпреки че ражданията продължават да са по-малко от смъртните случаи, пише Ройтерс, като се позовава на европейски данни.  След намаляване на общото население през 2020-2021 г, свързано с въздействието на пандемията от коронавирус, населението в 27-те страни..

публикувано на 11.07.24 в 16:03

Топ 3 на най-желаните специалности в СУ - Право, Психология, Международни отношения

И тази година специалност "Право" е най-желаната сред кандидатите за прием в Софийския университет "Св. Климент Охридски", следвана от "Психология" на второ място и от "Международни отношения" - на трето. Това показва първото класиране на кандидат-студентите, което излезе днес. Над 10 300 са кандидатите, подали документи за прием в най-старото висше..

публикувано на 11.07.24 в 15:56

България става пресечна точка на два логистични транспортни коридора на НАТО

България ще бъде пресечна точка на два логистични транспортни коридора на НАТО. Споразуменията са подписани на срещата на Алианса във Вашингтон.  Италия, Албания, Северна Македония и България ще си сътрудничат в рамките на паневропейския транспортен коридор номер 8. А между Гърция, България и Румъния ще има споразумение, за да може да има:..

публикувано на 11.07.24 в 15:54
Инспекция по труда - Шумен

ГИТ: Почти 108 000 нарушения на трудовото законодателство в първите 6 месеца на годината

След намесата на Инспекцията по труда през първото полугодие на годината са изплатени забавени заплати, възлизащи на 3 400 000 лева.   При над 21 000 извършени проверки са установени почти 108 000 нарушения на трудовото законодателство. 1 614 са случаите на работа без трудов договор, отчита трудовата инспекция. Установените да работят без..

публикувано на 11.07.24 в 15:19
Реджеп Ердоган

Ердоган във Вашингтон: Възможността за пряка конфронтация между Русия и НАТО е "притеснителна"

Президентът на Турция Реджеп Ердоган, който също участва на срещата на върха на Алианса във Вашингтон, заяви, че възможността за пряка конфронтация между Русия и НАТО е "притеснителна и стъпки в тази посока трябва да се избягват", след като говорителят на Кремъл Дмитрий Песков обяви, че Москва планира "мерки в отговор" за удържане на "много..

публикувано на 11.07.24 в 14:59
Весислава Танчева

Весислава Танчева: Разпадът в ДПС ще повлияе на "патериците" им ИТН и "Величие", а индиректно и на ГЕРБ

Разпадът в ДПС ще повлияе и на "патериците" им ИТН и "Величие", а индиректно и върху ГЕРБ. Това мнение изказа пред БНР комуникационният експерт Весислава Танчева. Процесите в ДПС няма да останат ограничени само в партията, посочи тя и уточни: "Това е поради факта, че  Движението през годините създаваше партии - мюрета, партии - патерици ...

публикувано на 11.07.24 в 14:59