Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Томас Рутиг: Дамоклев туит виси над Афганистан

Прибързано решение на Тръмп за оттегляне на американците ще постави в опасност демократичните институции в страната, предупреждава германският наблюдател

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Миналата седмица, повече от 17 години след нахлуването на САЩ и съюзниците им в Афганистан, се появи нова надежда за край на войната. На 26 януари американският специален пратеник Залмай Халилзад и талибаните съобщиха, че са постигнали напредък по време на преговорите в Доха. Това е повод и за равносметка за резултатите от вложените след 2001 година усилия и средства от страна на американците и партньорите им, сред които е и България, в изграждането на страната. "Демокрацията в Афганистан не се провали - просто Западът не направи така, че да проработи." Това констатира Томас Рутиг - бивш дипломат от германското посолство в Кабул и служител на ООН в Гардез, сега журналист и директор на "Afghanistan Analysts Network". В интервю за предаването "Събота 150" той коментира предизвикателствата пред участниците в преговорите с извода, че споразумение за оттегляне на чуждестранните войски едва ли може да бъде постигнато в близките месеци.

Американският специален пратеник Залмай Халилзад сподели пред „Ню Йорк Таймс“ след последния кръг от преговори, че талибаните са приели условието да не допускат превръщането на Афганистан в „платформа“ на международни терористи. Може ли да вярваме, че талибаните наистина ще се опитат да унищожат гнездото на джихадистите в източната част на страната?

„Да, смятам, че можем да им се доверим, защото талибаните вече воюват с подразделението на Ислямска държава в Афганистан и то с относителен успех, защото Ислямска държава не успя да си извоюва по-голяма база в страната. Противно на очакванията, онези от талибаните, които решиха да се присъединят към джихадистите, не се оказаха много.“

„Същото можем да кажем и за Ал Каида, която също вече не е толкова силна в Афганистан. Отношенията между талибаните и Ал Каида също са обтегнати. Макар талибаните да не участваха в терористичните атаки на 11 септември 2001 година, те им струваха властта над Афганистан. Те определено имат интерес да не допуснат завръщане в страната на групировки с международни амбиции. Техният интерес е да управляват Афганистан.“

Значи можем да вярваме на талибаните, когато обещават да се бият срещу джихадистите. Можем ли обаче да вярваме на Америка? Трябва ли европейските съюзници на САЩ да се приготвят за оттегляне на американците от Афганистан преди президентските избори през 2020 година?

„Предишният президент - Барак Обама, се опита да се оттегли, но не му се получи. Не съм 100 процента сигурен, че и този път ще се получи. Американците, и особено Халилзад, би трябвало да са наясно с необходимостта от гаранции, че афганистанските институции няма да се сринат след оттеглянето на чуждите войски. Внезапно оттегляне би било твърде опасно. Сигурен съм, че Халилзад осъзнава това.“

Дали обаче и президентът Тръмп го осъзнава?

„Да, имате право. От дълго време се говори за този „Дамоклев туит“, който виси над всички, свързани с Афганистан. Човекът може да се събуди една сутрин и да напише „Да върнем момчетата у дома, не ми пука за Афганистан!“ Видяхме обаче със стратегията му за Южна Азия от 2017-та година, че често могат да го убедят да не предприема най-радикалните стъпки. Сега го цитират да казва, че в преговорите с талибаните е постигнат напредък. Може би това ще го убеди да не дърпа щепсела.“

Източници от талибанското движение съобщиха чрез агенция Ройтерс, че очакват чуждестранните войски да напуснат Афганистан 18 месеца след сключване на споразумение. Според Вас, такъв срок изпълним ли е на практика?

„От гледна точка на логистиката такъв срок би бил реалистичен. Все още обаче няма споразумение. Много проблеми трябва да бъдат изяснени преди това.“

Кои условия трябва да бъдат изпълнени, за да избегнем повторение на гражданската война, която последва съветското оттегляне от Афганистан през 1989 година?

„Трябва да има преходен механизъм, който ще гарантира, че постиженията от последните 17 години - например правата на малцинствата и жените - няма да бъдат хвърлени на вятъра, защото в противен случай народът няма да приеме споразумението.“

„Ще, не ще, международната общност трябва да признае, че афганистанското правителство ще се нуждае от съществена помощ и след като един ден се стигне до мирно споразумение. Афганистан е една от най-бедните страни в света и е във война от 40 години. Голяма част от инфраструктурата е все още в развалини. Без работни места и функционираща администрация има опасност от нов изблик на насилие.“

Като необходимо условие за оттеглянето на чуждестранните войски Халилзад сочи постигането на примирие. Не мислите ли, че оттеглянето би трябвало да бъде предхождано от нещо повече - от мирно споразумение?

„Да, оттегляне на всички чуждестранни войски преди мирно споразумение би било доста опасно, защото талибаните ще бъдат изкушени да посегнат към властта. Може да има компромис, както по съветско време, когато бяха оттеглени първо част от войските, за да се проверят логистичните възможности и волята на бунтовниците. Но трябва да има мирно споразумение - подписано и наблюдавано. Кой ще наблюдава спазването на примирието е голям въпрос. Не съм оптимист, че всичко това ще бъде договорено за няколко месеца.“

В едно интервю миналото лято споделихте, че Афганистан все още е управляван от бивши военни командири, отговорни за военни престъпления, и че демократичните институции представляват само една „фасада“. Смятате ли, че демокрацията се провали в Афганистан? Не е ли удачно да помислим за конституционна промяна като компромис с талибаните?

„Не мисля, че демокрацията се е провалила в Афганистан, просто защото истинска демокрация така и не се наложи след 2001 година. Тя бе манипулирана отвън, най-вече от Съединените щати, които искаха да избират кой да управлява. Американците първо избраха Карзай, а после и Гани. Афганистанският народ не получи възможност да определя сам съдбата си. Така че не е правилно да казваме, че демокрацията не е проработила. Истината е, че ние, Западът, не направихме така, че да проработи.“

„Ако се изразим позитивно, в Афганистан има много слаба демокрация, която трябва да бъде развивана. Ако сега скъсаме конституцията и отменим изборите, мнозинството от афганистанците ще бъдат недоволни. Знаем, че ако привлечем талибаните към едно споделено управление, те няма да са заинтересовани в засилването на демократичните институции.“

Русия подготвя за идната седмица среща в Москва между представители на талибаните и политически опоненти на президента Ашраф Гани - такива фигури като Хамид Карзай. Не мислите ли, че подобни инициативи ще объркат преговорите между Съединените щати и бунтовниците?

„Наличието на паралелни канали за преговори е опасно. Не знам за какво ще преговарят в Москва. Добре ще е, ако на такъв форум бъдат привлечени различните фракции, за да могат да се разберат помежду си. Но не съм сигурен дали Русия действително има мирен план за Афганистан или просто иска да се наложи като регионален актьор.“

Дали пакистанците ще подкрепят усилията за умиротворяване на Афганистан?

„Добре известно е, че пакистанците не ги е грижа толкова за Афганистан, колкото за техните интереси в Афганистан. В момента имат шанса да постигнат поне частично желанията си - да вкарат талибаните във властта като част от бъдещото правителство, което ще даде на Исламабад лост за влияние в Кабул.“

„Затова в момента виждаме някои конструктивни стъпки като освобождаването на бившия заместник на Мулла Омар - Мулла Барадар, който ще ръководи преговарящия екип на талибаните в Доха в края на февруари. Чрез Барадар преговарящите ще разполагат с голям авторитет сред талибаните, а това ще спомогне за налагенот на евентуално споразумение с американците.“

„Не бива да забравяме и афганистанското правителство. То трябва да бъде включено в преговорния процес, защото едно мирно споразумение не може да бъде приложено на практика против волята на международно признатите власти и мнозинството от населението.“



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Председателят на Комисията по труда и социалната политика на НС Деница Сачева (в средата) и зам.-председателите Нина Димитрова (отляво) и Цветан Предов (вдясно).
Снимка: Владимир Шоков/БТА (ЕВ)

Социалната комисия прие проект на правила за номинации за ръководители на НОИ

Предложенията за кандидати за управител и подуправител на Националния осигурителен институт (НОИ) ще се правят от народни представители до парламентарната социална комисия в 14-дневен срок от приемането на процедурните правила по избора. Проектът на тези правила беше приет от Социалната комисия в парламента и предстои гласуването им и в пленарната..

публикувано на 12.02.25 в 19:52

Полицията в Ботевград залови след гонка 13-годишно момче, шофирало лек автомобил

Полицията в Ботевград залови след гонка 13-годишно момче, което шофирало лек автомобил. При опита си да избяга от полицията момчето е ударило няколко коли. В автомобила, управляван от него, е имало и друго дете - на 12 години.  Минути след 2:00 след полунощ на 11 февруари патрул на Районното управление на полицията в Ботевград забелязва как при..

публикувано на 12.02.25 в 19:43

Германия удължава с 6 месеца контрола по всички граници

Германското правителство удължава контрола на всички германски граници с още шест месеца. Контролът иначе трябваше да изтече в средата на март. Целта е да се предотвратят незаконни влизания, обясни германският канцлер Олаф Шолц. Контролът по всички германски външни граници ще продължи до септември. Това реши днес германското правителство и..

публикувано на 12.02.25 в 19:32

Жена и дете са били в колата, която се удари днес в бързия влак София - Петрич

Автомобил се удари в бързия влак от София за Петрич, движещ се с висока скорост на жп прелез със задействана автоматична прелезна сигнализация, в междугарието Долни Раковец - Гълъбник. Това съобщи за БНР Бойчо Скробански от звеното за разследване на произшествия в железопътния транспорт. Влак е ударил автомобил на жп прелез в Радомирско Няма..

публикувано на 12.02.25 в 19:20
Румяна Петкова, заместник-министър на труда и социалната политика

Социалната комисия прие промени в Закона за равнопоставеност на жените и мъжете

До средата на следващата година една трета от всички директорски позиции в публичните дружества трябва да се заемат от жени. Това предвиждат промени в Закона за равнопоставеност на жените и мъжете, приети на първо четене от социалната парламентарна комисия. С промените се въвеждат разпоредбите на евродирективата за подобряване на баланса между половете..

публикувано на 12.02.25 в 19:14
Андрей Новаков

Андрей Новаков: България трябва да получи целево финансиране за отбрана

България трябва да получи целево финансиране за отбрана . Това е е поискал евродепутатът  от ГЕРБ/ЕНП Андрей Новаков от новия комисар по отбраната на ЕК.  Освен темата за митата, които американският президент Доналд Тръмп възнамерява да наложи от 12 март върху европейската стомана и алуминия, втората ключова тема от пленарната сесия на ЕП..

публикувано на 12.02.25 в 19:05

Христо Христов: Дарик радио не се продава, изграждаме свръхмодерен студиен комплекс

Няма промяна на собствеността и няма процес за смяна на собствеността на медията,  заяви изпълнителният директор на Дарик радио Христо Христов в интервю пред БНР. Четирима от емблематичните журналисти на радиото – Константин Вълков, Михаил Дюзев, Мария Черешева и Александър Детев, напуснаха, което породи слухове в медийните среди...

публикувано на 12.02.25 в 19:02