Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Актрисата Илка Зафирова: Тъгувам за театралната завеса. Днес почти не я използват

Илка Зафирова
Снимка: Георги Бангиев

Театърът е нейният живот. И най-голямата ѝ любов. Но съвсем различна от любовта към семейството ѝ. Едно от важните неща в живота ѝ. Илка Зафирова е на сцената вече 50 години. Не може да преброи ролите си до този момент, но засега няма намерение да пише книга. Кандидатствала е във ВИТИЗ на няколко пъти. Първите два пъти не я приемат заради нейното нестандартно поведение и визия по соц времето (обичала да се обува със зелени и червени чорапогащници) и заради съмненията на съседите ѝ, че е правила опити да избяга от страната, а всъщност тогава тя е по договор в Смолянския театър без да има специализирано образование (тогава съществуваше т.нар. член 9). Приемат я в театралната академия чак на третия път и то защото Моис Бениеш заявява, че иска това момиче в своя клас. 

След завършване на ВИТИЗ отива в театъра във Велико Търново, следва Пловдив, Пазарджик и чак след това София в Театър „София”. Винаги е предпочитала да бъде в театрите с група колеги от съмишленици, както тя се изразява "групарка съм". И така е било във всички трупи, където е играла. Особено забележителен е периодът ѝ в театъра в Пазарджик, преди да дойде в София. От 1990 година е в Малък градски театър зад канала. Театърът, който се отделя от Театър „София”. И тя е една от инициаторите за отделянето му и е от създателите на тази театрална трупа. Днес можете да я гледате в спектакъла на Теди Москов "Недоразбраната цивилизация" и "Зимата на нашето недоволство" на режисьорката Бина Харалампиева. 

Според актрисата днес има и талантливи актьори, само че има и актьори, за които театърът не е приоритет. Но това не застрашава българския театър. Той няма да умре. Театърът е игра, а човек винаги е обичал да играе. 

Интересен и запленяващ е бил животът на Илка Зафирова до този момент. Наричали я навремето, а и днес - скандална, буйна, конфликтна, но тя просто е човек с позиция и винаги казва това, което мисли. И това не я прави конфликтна. А ако за нещо е сбъркала е готова да се извини. Специални са били и хората в нейния живот, които за огромно нейно съжаление, вече не са между нас. Сред тях са поетът и сценарист Константин Павлов, художникът Иван Кирков, режисьорът Леон Даниел, актьорите: Николай Бинев, Домна Ганева, Наум Шопов, Невена Симеонова, Ани Бакалова... Не, не може да изброи всичките, които са оставили трайна следа в нея.

Илка Зафирова се запалва по театъра още като малка, когато с родителите си е ходила на различни постановки в Народния и Музикалния театър, където в определени периоди баща ѝ е работил в техническия състав. Тогава много се е вълнувала очаквайки да се вдигне завесата. И до днес съжалява, че сега все по-рядко се използват театралните завеси. Първоначално записва "Френска филология" и когато разбира, че обичта ѝ към театъра е особено силна, напуска Софийския университет /тогава, за да кандидатстваш другаде – трябва да напуснеш настоящето висше училище/ и поема към актьорската професия. Първата й роля е в Студентския театър във "Всяка есенна вечер", а после в Смолянския театър, където участва като селянка в постановката на Рангел Вълчанов "Юстинианова монета". След това като професионална актриса изиграва безброй героини, които и до днес се помнят от зрителите. В театъра в пиесите „Лодка в гората”, „Човекоядката”, „Свекърва”, „Шърли Валънтайн”, ”Дама Пика”, „Есенна соната” и много, много други. И в киното – „Вълчицата”, „Бялата стая”, „Дами канят”, „Вампири, таласъми”...

Илка Зафирова и до днес, когато започва нова роля, първо прочита пиесата, за да открие смисъла на текста, да установи дали той поставя важни въпроси, дали дава отговори... После се вглежда и в ролята. Случвало й се е и да отказва роли в театъра и в киното. Особено напоследък. Актрисата обича и двете изкуства. Те са много различни, но театърът остава голяма й любов. За нея театърът е необикновено изкуство, където се срещаш на живо с публиката, дишаш заедно с нея... Това е единственото изкуство, което има директна връзка със зрителя и усещането е потресаващо! 

„Искам хората в България да излязат от списъка на безследно изчезналите и да се обърнат към себе си”. С тази реплика на героинята ѝ Шърли Валънтайн Илка Зафирова разкри своята тревога към хората и живота в България. И добави думите на Мария Калас, които обикновено произнася с голямо вълнение: „Слънцето няма да изчезне, ако няма повече Травиати, светът може и ще продължи да съществува и без нас. Но аз мисля, че ние можем да направим света едно по-хубаво място. Можем да го оставим по-мъдър и по-богат, след като сме избрали за свой път изкуството.”


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Фестивала за куклено изкуство Шарено петле

В Плевен започва VII издание на Фестивала за куклено изкуство "Шарено петле"

В Плевен започва Седмото издание на Фестивала за куклено изкуство за всички възрасти "Шарено петле". В продължение на пет поредни дни ще бъдат показани представления за за цялото семейство.  В "Шарено петле" ще има и международно участие. На сцените на ДКТ "Иван Радоев" и в парка на Регионалния исторически музей ще излязат творци от цялата..

публикувано на 04.07.24 в 11:15

Премиера на оперетата "Страната на усмивките" във В. Търново

В Европа, Азия и света на сънищата отвежда публиката новото оперетно заглавие от репертоара на Великотърновския театър. Тази вечер на голямата сцена в музикално-драматичния театър "Константин Кисимов" е премиерата на оперетата "Страната на усмивките" от Франц Лехар.   Спектакълът е съвместна продукция на Великотърновския театър и Софийската..

публикувано на 04.07.24 в 08:30
Диригентът Пааво Ярви

Маестро Пааво Ярви: Класическата музика е в положението да трябва да се извинява, че съществува

През месец юни организаторите на престижния конкурс за пианисти „Геза Анда“ привлякоха в Цюрих някои от най-значимите фигури от света на класическата музика. Сред тях беше и големият естонски диригент Пааво Ярви, който ръководи изпълненията на тримата избраници на реномираното жури във финалния тур, заедно с оркестър "Тонхале" – Цюрих, на който..

публикувано на 03.07.24 в 17:09

Арт фестивал "Солинария" - с внимание към младите музиканти

Започна четвъртото издание на Младежкия арт фестивал "Солинария" в Созопол. На откритата сцена с невероятна гледка към морето от 5 до 13 юли отново изява ще имат млади артисти от България и гости от цяла Европа – от проекта EuroChoir.  Започнаха и майсторските класове – по цигулка на именитата наша цигуларка Ангелина Абаджиева, която пристигна от..

публикувано на 03.07.24 в 16:35
Димитър Вълчев по време на запис в Първо студио на БНР (1971 г.)

Спомен за композитора Димитър Вълчев

С голямо уважение припомняме творческото дело на един любим за много българи музикант - Димитър Вълчев - композиторът, който се изявяваше и в класическата, и в поп музиката. Всеки слушател обича песента му “Една българска роза“, но е чувал и оперетата му „Време за любов“, и очарователните му детските песни, филмовата му музика. Разбира се, Димитър..

публикувано на 03.07.24 в 16:03
Детският радиохор с диригент Венеция Караманова - Ансамбъл на годината 2023

Отзвук от "Музикант на годината 2023": Детският радиохор е "Ансамбъл на годината"

В предаването „Алегро виваче“ по "Хоризонт" представяме носителите на призове в допитването „Музикант на годината 2023“. Галаконцертът се състоя на 31 май 2024 г. в Първо студио на БНР. Детският радиохор, ръководен от Венеция Караманова, е едва втората формация в 33-годишната история на анкетата, която е двукратен носител на званието "Ансамбъл на..

публикувано на 03.07.24 в 14:52
Виктор Теодосиев и Константин Илиевски

Радиооркестърът закрива сезона си на 5 юли

В петък Симфоничният оркестър на БНР закрива с концерт своя 75-и сезон. Събитието е в зала "България" от 19.00 ч. Главният диригент на състава Константин Илиевски, който ще бъде на пулта, е избрал три произведения: "Елегия" от Пламен Джуров, Концерт за валдхорна и оркестър №1 от Рихард Щраус и Симфония №7 от Антон Брукнер. Солист ще бъде много..

публикувано на 03.07.24 в 14:31